С АРТИСТИЧНА СВОБОДА И ДУХ
Авторово верую: с цената на себеотдаването и надмогването на личните обиди- непрестанен стремеж към търсене и откривателство:
„…търси това,
което Байрон куц достигна,
което Омир сляп видя и,
което глух Бетовен чу!”
„Повеля”
Тук няма колебания, налице е типичен найденвълчевски перфекционизъм, изразител на императива на лирическия Аз.
Материалното ни и духовно обедняване, пълният с абсурдна бруталност свят, уроците на живота и природата, уж банализирани теми, добиват нови смисли. Една богата палитра дълбае пластове с артистична свобода и дух! Жалбата по младостта не е обикновен до втръсване сантимент, в изплаканата за нея сълза се фокусира модерното ни настояще с грубия практицизъм на новото време /”Все така”, „Зловещо”, „Мародер”, „Инвалидът”, „Песничка”/.
Настроенията са двуполюсни - от пълната безпомощност пред безцеремонността на „позлатената” кола последен модел, съвременна модификация на Икар, която може да те изхвърли в някой безистен и безнаказано да отлети, до оптимистичното съзнание за преимуществото на духовния аристократ-безпаричник пред собственика й, милионер, но вътрешен плебей:
„Постави го на кантара
по реда му като всички,
виж теглото му без тара”
„Мярка”
Стихотворенията са пронизани от опозицията истинско- сурогат. С детинска наивност поетът вярва в оздравяването на „потрошените” криле, очаква ги: „Появи се, Икар, приземи се /с потрошените свои крила…” /”Появи се, Икар”/.
И още: откритите отношения са мерило за морал /”Прозрачност”/. Цинизъм е да изречеш заслужените добри думи едва след смъртта на човека, кажи ги навреме, а ако не си го направил, по-добре не ги казвай /”Смъртта на стария поет”/. Верни и важни детайли от живота ни поднасят „Глътка грог”, „Разделени”, „Вълче време”, „1993″ и др. Постоянен е сблъсъкът между идеалиста и ренегата, изведен до типичност: „Но ти се раздели със идеала,/ смени го ти като откъснат чек…” / „Баланс”/.
Много често пошлият бит кара поета откровено да признае: „и губя небеса”! В „Малък ад” например. И как човек да опази своите небеса, щом е на ръба на екзистенц минимума? Щом въпросът дали е възможно в жалкото му „стайче” Пушкин „да вейне свойта пелерина” /”Преводачът”/ не му дава покой. Но това обстоятелство на абсурд не му пречи да усеща себе си като малка, ала свързваща песъчинка между небето и земята в почти пантеистичното му сливане с тях /”Песъчинки”, „Ангелче”, „Пеперуди”, „Почувствано в селцето” и най-вече в „Пшениченото зърно”/. Сякаш омагьосан кръг свързва двете стихотворния „Хроника” и „Каменари”. В този кръг цяла Източна Европа „като бито кученце скимти” пред богатите си господари. От по-общия план - съвременна Европа - поетът се вглежда в частния случай - човешката съдба, проектирана върху историческите събития. Точно това вглеждане пронизва цялата книга „Младата луна и старата луна”
Толерантност към младостта е другото важно послание в книгата. Думата е и за творческата младост. Преходността, както и опазването на тази младост, зависи от характера. А горестите на творците от близкото минало, остават горести и днес. Ако тогава изкуството се ругаеше, ако му тропаха с крак временни величия /”Щурчето”/, днес други временни величия са слепи и глухи за него. А то е живо, макар да живее „под прага” и оттам да пее, тоест да създава непреходни ценности.
В „Голям брилянтен валс”, великолепна поема, която по изящество на формата напомня филигранните изваяния на Валери Петров, който е редактор на книгата, следвайки темперамента си и отношението към Любимата, поетът слага знак за равенство между изкуство и любов с откритието, че общото в тях е…Божественото начало. Няма начин влюбените да се разминат по тяхното мостче, което „се люлее” в покрайнините на някакво градче - „има ли още такива градчета?” - се пита поетът. А коя е Любимата?
„Беше робиня и жрица по слава
и я не давах за целия свят!”
„Голям брилянтен валс”
Но Найден Вълчев ни кара да изтрезнеем изведнъж: „Само че тя беше само представа!” На скептиците, които ще попитат може ли човек да живее само с представа?- поетът отговаря утвърдително: може! От времето на „двайсетгодишните си вени” той носи в себе си представата за прекрасното в живота и изкуството в образа на Големия брилянтен валс. И пожелава:
Нека той
„да продължава света да върти,
да продължава тромпет да надува,
с гръм да отваря сърца и врати!”
„Голям брилянтен валс”
Найден Вълчев, „Младата луна и старата луна”, редактор Валери Петров, издателство „Захарий Стоянов”
