Марко Марков

гатанки-опашати и крилати

***

Да е орел- не е орел,
а е горд, красив и смел.
Над гори и над поле
не лети, а е с криле.
И певец не е, но с глас
буди всички в ранен час
и царува, мил и драг
в царството си Кудкудяк.
Той часовник е с криле
и нарича се… /петле/

***

Ето я, излиза дръзка
от водата - и просъска.
После важно се изтръска
и сред шум и водна пръска
каза ей така, без връзка:
- Перушината ми лъска -
кой ли днес от яд се пръска?
Щъркът рече: - Да, блестиш,
но не можеш да летиш,
затова си просто… /гъска/

***

Той света ще проглуши,
а се слави с две уши.
Не помага този дар:
носи на самар товар.
Да, но всеки ,стар и млад,
знае, че е той инат.
Дарованието ярко
се нарича просто… /Марко/

***

Пърха нежна и златиста
тя над цвете и дръвче.
И не каца върху листа,
а на дъхаво цветче.
Даже в него тихо влиза
и събира тя… Момче,
ти защо се тук облиза
като някое мече?…
Не обича да я хващат -
не че лоша е и зла,
но мнозина си изпащат,
щом забие в тях стрела.
Тя работник е с крила
и нарича се… /пчела/

***

Тя е малка, тя е черна,
но е много, много верна
на труда си неуморен,
неуморен, доста спорен.
Затова я уважава
всеки в нашата държава
и възпява я щурчето
от земята до небето.
Ето, мъкне пак на рамо
нещо страшно по-голямо
от самата нея: клечка,
зрънце, сламка, буболечка.
Плесна се в челото Здравка:
- Та това е, мамо… /мравка/

***

На щуреца е приятел
и е страшен състезател
на овчарски, на висок
и на дълъг, дълъг скок.
Може би защото бог
го е сторил дългоног,
той с рекорди не престава
всеки ден да удивява
зайчето добро, Лисана,
дето бяга от капана,
катеричката Милена,
и сърната, и елена,
и изобщо всички, всички
по поля и по горички.
Знае даже баба Меца
че това е… /скакалеца/

***

Казва Катя: - С остри зъбки
хруска лешници и гъбки.
Има рунтава опашка
и почти ми е адашка.
А така е май, защото
като нея по дървото
аз безстрашно се катеря,
без изобщо да треперя.
Ни човек е, нито птица
и се казва… /катерица/

***

Нито е грешка,
нито е смешка -
след бялата зима
в гора и поле
пристъпва тежка
бодлива дрешка,
която си има
чипо носле. /ежко/

***

Край улицата има един чудесен парк.
С другари там играя от утрин чак до мрак.
И както си почивах веднъж във вечер лятна,
да крачи по алеята, видях дъска шахматна.
Вървеше бавно, тежко - безшумно и на пръсти,
а после се изгуби в треви и храсти гъсти.
Не я последвах, слабо играя аз на шах.
Защо подвижна беше - така и не разбрах.
                                                    /костенурката/

***

И в гората, и в селцата
тя хитруша е позната.
Има си премяна рижа
и една-едничка грижа -
за кокошките, които
търсят в двора скрито жито,
тя да се погрижи иска
като родна майка близка.
Да, но Шаро там разбира
от лъжи
и не спира, и не спира
да ръмжи.
Кой от вас, добри дечица,
знае рижата умница
как нарича се?… /лисица/

***

Братко, аз се казвам Клъв
и обичат ме децата.
Вегетарианец пръв
съм в гората.
Плодове и гъби ям,
а пък всеки знай, че
мой приятел най-голям
е доброто зайче.
Кой ти каза, че съм див,
че ръмжа и вия?
Тих съм, скромен, услужлив,
мразя да се бия.
С мене не бъди проклет
и от глад спаси ме:
не чети отзад напред
мойто име!…

***

Ти от него се пази
и не вярвай на сълзи,
щом наистина заплаче
като някое сираче.
Знай, че дебне те беда
в застоялата вода -
тя, макар и до колене
е опасна, слушай мене,
в нея, дъще, не гази,
в нея той без шум пълзи,
знаеш ти какво ще стане,
щом успее да те хване.
В Нил или далеч от Нил
той е страшен… /крокодил/

***

Не възкликвай: „Оле-ле”,
щом ме срещнеш.Две криле
имам си, но даже в книжка
аз приличам май на мишка.
Не живея ни в гора,
ни в поле, а в пещера.
От това, че прилепен
към стена съм нощ и ден,
идва името ми, знай,
бърже ти го отгадай!
                               /прилеп/

***

„Лека нощ!” - и спят сега в тъмнината
даже морната мравка, даже пчелата.
С мъхести лапки мракът ги гали -
те сънуват дори, че са заспали.
Но будуват и светят в нощта на всички
зверове и влечуги, хора и птички
над гнезда, над хралупи, над легла и над люлки
цял порой от златисти, искрящи… /светулки/