СНЯГ
СНЯГ
В тая утрин синя
старата градина
пламна от искри.
В сняг е засияла,
пухкава и бяла -
чака пак игри!
Вместо да поглеждам
през стъклото скрежно
падащия сняг,
искам със ръчици
ледени звездици
да докосвам пак.
Четата ме чака!
Хайде, във атака
нека набраздим
с крачките си леки
първите пътеки
в снежния килим.
Старата градина
в тая утрин синя
с веселия сняг,
с лудите пързалки
на децата малки -
млада ще е пак!
НОВА ПЛАНЕТА
Нека ми се смеят! Нека ме закачат!
Нека ме наричат „смахнато зубраче”!
В пакостни немирства няма да се включа,
пак ще си напиша! Пак ще си науча!
С дългите домашни бъда ли готова,
жадно ще разгърна книжката си нова.
В Космоса безкраен ще надникна с нея,
в чуден свят незнаен пак ще заживея.
Зная, че мечта е, смела и прекрасна,
ала ще се сбъдне, само да порасна!
И напук на всички пакостни момчета,
знам, че ще открия собствена планета!
