Елена Диварова

Монография за големия просветител и общественик

Кой е Йоаким Груев? Положените от него усилия за укрепване на българската нация и обогатяване на нейната култура го поставят редом с личности като Петко Р. Славейков. Но популярността му днес е значително по-малка. Навярно поради факта, че никога не е бил обвързван политически и либералният му стил на обществено поведение е изключвал блясъка на бунта.
Достолепната осанка на този народен будител е свързана с началото на редица културни и обществени достояния - той е сред основателите на пловдивската народна библиотека и музей, заедно с Найден Геров са инициатори за честването на 24 май. За българското образование, за начеващата в края на XIX век българска наука, за облика на съвременната ни литература приносът на Йоаким Груев е впечатляващ. Преводаческата му дейност все още е недооценена. Колкото до поетичните му творби - те се превръщат в популярни песни и стоят на деликатния праг между фолклор и съвременна българска поезия. Над всичко, обаче, стои Йоаким Груев - учителят. Тази му мисия обобщава смисъла на повече от шест десетилетия труд.

Неотдавна излезе от печат книгата на Райна Каблешкова „Йоаким Груев”, която е единствената до сега монография, посветена на големия възрожденец, просветител и общественик. Изследването разглежда подробно двата периода в жизнения път на Й. Груев - предосвобожденски и следосвобожденски. В отделна глава е отразена книжовната му дейност през двата периода, която е изключително значима и в много отношения основополагаща за развитието на съвременното българско образование и култура. Авторката защитава тезата, че „с мащабите на своите дела Йоаким Груев принадлежи на цяла България, но остава завинаги свързан по сърце и дух с Копривщица и Пловдив.”
Райна Каблешкова е учен историк, автор на сериозни изследвания в областта на Българското възраждане и духовна култура, сред които са книгите „Тодор Каблешков” (I-во изд. 1988, II-ро изд. 1996), „Нов пътеводител на Копривщица” ( 1994 г. на български, френски и английски език, II-ро изд. 1999 г.) „Копривщенци в Пловдив” (1998), „Видни копривщенци” (1999), „Човек без род, дърво без корени” (2009), както и книги с етноложки и етнографски изследвания, посветени на културно-историческото ни наследство. Настоящият й труд е историографски и отразява на първо място Копривщица с двете известни нейни описания във възрожденската преса. На този фон е представена семейната среда на Груевия род с подробно проследено родословно дърво.
Основни пунктове в проучването са ученическите години на Йоаким Груев, началото на учителската му дейност в Копривщица, а след това и в Пловдив, участието му в църковно-националната борба и обществената му ангажираност след приключване на активна педагогическа дейност. Подробно е разгледана работата му в различни обществени институции - основно като Директор на народното просвещение в Източна Румелия, директор на Девическата гимназия в Пловдив, дописен член на българското книжовно дружество (днес БАН). Осветлени са и опитите му на поет и преводач, усилията му около поставянето на българския език на съвременна книжовна основа и създаването на впечатляващ брой учебници. Интерес буди сътрудничеството на Й. Груев с други големи фигури от българската история в областта на публицистиката, книгоиздаването, просветното дело и църковните борби - Найден Геров, д-р Стоян Чомаков, Георги С. Раковски, Петко Р. Славейков, Евлоги Георгиев, Константин Стоилов, Иван Евстатиев Гешов и много други. Историческите факти са поднесени прецизно, придружени с богат справочен апарат. Текстът е увлекателен и четивен, за да може пред по-широка читателска публика да оживее един от най-значимите периоди в националната ни история - от средата на ХIX до първото десетилетие на XX век.
Честването на 80-годишнината на Йоаким Груев от пловдивското гражданство през септември 1908 г. и погребението му на 31 юли 1912 г. чертаят картината на един Пловдив, в който са живи възрожденските идеали.

Книгата съдържа ценни приложения - писма, факсимилета, снимков материал, както и схема на родословното дърво на рода Груеви от Копривщица.
Нейната премиера на 15 октомври т.г. в Пловдив е сред малкото инициативи, отбелязващи 100-годишнината от смъртта на големия възрожденец и просветител. Трудът на Райна Каблешкова заслужава високата оценка сред най-широките културни и просветни среди, тъй като е ценен принос за националната ни памет.