Петър Тонков

Като отдаваме дължимото на гражданските вълнения на Вълко Марашев, на искрено защитаваните му верни идейни позиции, на чистото усилие чрез стиховете си да въздейства за опазване на високите идеали на борбата и революцията, трябва да спазваме мащабите и обективните критерии. Вълко Марашев искрено, ясно, по човешки топло и естествено внушава своите чувства и мисли, но на него още му предстои упорит път до големите открития в гражданската лирика. Предстои му съчетаване на чистия романтичен порив с конкретните проблеми на настоящето.
В поезията му засега липсва сложността, нюансировката и драматизмът на съвремието. Неговата гражданска позиция е позитивна и мобилизираща, но не е подплътена с критичен анализ на явленията, на конкретната действителност. Затова творби като “Бокс”, “Желязото лети”, “Животе мой, започвам да усещам” и “Същност” ни радват с пряката насоченост към съвременната нравствена проблематика. Иска ми се да вярвам, че те са ядрото на бъдещи по-цялостни поетически усилия и изяви. В тях е налице сгъстен вътрешен драматизъм, бих го нарекъл психологически драматизъм, защото извира от лирическата същност на твореца. В тези творби срещаме и едно по-силно изразено съвременно поетическо мислене.

“Животе мой, започвам да усещам,
че нещо в нас невинно се руши.
Затрупваме те целият със вещи,
а зейват празни нашите души.”

Или да вземем великолепното четиристишие “Същност”:

“И наследили Колю Фичето,
вярно държим отвеса в ръката -
да не отместим величието
на сантиметър от простотата.”

Такива стихове говорят и за уважение към ролята на поезията за ангажирано отношение към съвременността. Те още веднъж доказват, че в първата книга на Вълко Марашев “Мартеница” не само е налице поетически талант, но че този талант е динамичен, свързан с живота, поддаващ се на развитие.