Жеко Христов

БИОГРАФИЯ

Между звездите и тревите
дъждовно облаче бе ти -

в разкален
междуселски
път
превърнало се днес…

—————————–

***

Ще нахраня детето -
и след това
ще полея цветята
на гроба на тати…

После
ще изгрея със слънцето…

—————————–

***

На дребни рибки съм река.
Играта им
е мойта песен…

—————————–

IN MEMORIAM

Мили Боже,
сред твоите ангели
няма ли един гърбавичък?

Питам,
защото неотдавна
се изгуби Стоянчо Стаев…

—————————–

СЕМЕ

Изядохме
и зърното за посев.

Сега разравяме мравуняците…

Ами наесен?

Костите си ли ще засеем…

—————————–

***

Беше някога:

с тракийските деца
тичах из зелените дворове
и събирах в шепички дъжда.

А сега под облаци оловни
мълчаливо
крача из града
и валят над мен големи дъждове.

Где си, мамо,
пак да ми извикаш:
„Хайде, ей, прибирай се, момче…
Че ще ми поникнеш.”

—————————–

ПРАЗЕН ДЕН

Денят отмина празен,
настъпи
мълчалива нощ.

Стои като наказан
до хляба
простият ми нож…

—————————–

***

Изгубих нещо много ценно
в тревите на отминалия ден…

Косачи утрешни,
внимавайте

с косите си наточени!

—————————–

МИРАЖ

Аз го виждам -
радвам му се,
мечтая…

И за да не го изгубя,
не се приближавам много.

—————————–

***

Безгрижно птици пеят
на гроба пресен на Антония…

И пеят те така,
както пееха
на бялата ни сватба във оная пролет…

—————————–

ЖАЖДА

              На моите братя

Раде, Христо, Иване и Гочко,
не иска самичък да пия от виното,
което през лунните нощи
от черното грозде изстисквахме с вас.

Само вашите длани днес могат
да обгърнат сълзящите кани.

Ей тръгвайте, братя, елате
и нека днес жаждата секне
в гърлата ви сухи, подути

и празните кани
после нека захвърлим
зад себе си песен…

И нека на много парчета се пръснат
под нозете на тия,
които ни дебнат за удар във гръб.

—————————–

ПОРАСТВАТ СЕНКИТЕ НИ

Загледана в мене -
кого очакваш?
         Иде вечерта…

Порастват сенките ни…

Надига се пръстта.
А ние се смаляваме.
          Кой плаче?

Навярно е щурчето,
което нявга ни събра…

—————————–

ДОДЕТО ТЕ НЯМАШЕ

Додето те нямаше, дълго
премислях живота си кратък.
Припомнях натрупани дългове…

И вееше вятър.

Сърцето си с длани загръщах -
от толкова чувства оголено.

… Проскърцваше старата къща -
песен да ми припомни.

—————————–

СЕЛО

Аленее между топли хълмове,
сякаш от приятелска ръка погалени.
Тичат млади кълнове,
често и от мен забравяни…

И сърбят ме днес отново
моите ръце работни…
Из зелените дворове
деца играят със животни…

—————————–

***

Куче лае дълбоко в нощта.
Звезда блещука в самотата…

Аз плача,
без да знам защо.

Трепти листо зелено,
за есента

незнаещо все още…

—————————–

УСМИВКА

         Аз съм гражданин на малък град
         и не го напуснах, за да не стане
         още по-малък.
                                           Плутарх

С последната заплата
обиколях просяците в моя град.
И макар да съм си пестелив -
не стигна за последния от тях…

Усмихнах му се само -
и се наредих
на няколко крачки зад него…

—————————–

ДЪЖДЪТ

          На Стефан Георгиев

Мъжът на земята - дъждът,
разгърден и силен - желан,
нагазва във млади ливади -

размята зелени треви,
задъхват се корени, пукат -

отмалели, щастливи,
листата лъщят…

После слънцето,
белобрадият дядо,

ще има кого за ръчица
цяло лято да води…

—————————–

НЕЖНОСТ

Пак се мъча да напиша
два-три стиха
за детето си…

В пръстите ми нежни
се троши молива…

—————————–

***

Къде ни води нашенският път?
Трябва да направим нещо, трябва!
Все по-бързо ноктите растат -
вече не разчупвам,
а разкъсвам хляба!

—————————–

ПРЕДПРАЗНИЧНА НОЩ

Цяла нощ
в мазето на съседа
агне жаловито бля.

Цяла нощ
луната бледа
на ченгел вися…

—————————–

ПРИСПОСОБЯВАНЕ

Страхувам се - ще се наложи
сред политическите ветрове -
загърнати във овчи кожи,
да пишем вълчи стихове…

—————————–

***

Каква ли радиация облъчва
измъчената ми страна -

опитах се и аз
да се овълча,

но още повече
вратът ми отъня!

—————————–

ПРЪСТ

В живота ми се случиха неща,
които не на две -
на сто парчета
ме разкъсаха…

Не знам пръстта
след време как ще ме сбере.

—————————–

***

От последните приятели -
предателство.

И от кръчмите последни -
отказ за вересия!

Само въздуха и слънцето са мои!

—————————–

***

Самотен, горд и силен,
разкрасен от белези,
печален…

Да сте видели лъвове на стадо,
като овчици,
подкарани към кланици и стърги?

—————————–

***

Човек цял живот
мъкне на гръб
и гроба си даже…

И ето мрак приижда -
поглъща потния му ден.