Марко Марков

хайку

***

Аз съм коренът,
ти - короната светла
на тази любов.

***

Защо да вярвам
на дъжда през октомври,
на снега през март.

***

О, пролетен дъжд!
Шепа дребни монети
в бедняшка длан.

***

Зимата пее,
допряла устни до мен -
птицата слуша.

***

Черна чернее
и тази бяла врана,
скръбна, но горда.

***

В череп войнишки -
корен на бяла роза.
Такъв си, живот.

***

Видях насъне
една синя планина
и гроб в скалите.

***

Макове пламват
в тежкото житно злато,
за да напомнят.

***

На хълма блика
като фонтан дървото,
днес разцъфтяло.

***

Давам ти всичко,
тъй като нямам нищо,
освен надежда.

***

Като глухарче
побелял си, човече,
а сееш вятър.

***

Зимна привечер.
от очите на вълка
капят пламъци.

***

Топлата дума,
изречена от лакей,
трепери от студ.

***

Двете пустини
в пясъчния часовник -
и ние сред тях.

***

Любов безгрижна,
с колко горест и мъка
ти ме даряваш.

***

Ветре-поете,
и ти броиш златото
на дърветата.

***

Монахинята
гледа тъжно дръвчето,
отрупано с цвят.

***

Ако затворя
в лампата тази птица,
тя ще засвети.

***

Откъсвам от теб
своите луди очи,
пълни със сълзи.

***

По-добре виждам
с тези сълзи в очите
своята сянка.

***

Ни крак ме тъпче,
нито гръм ме достига -
каза ми храстът.

***

Пълнолуние.
Конче потапя в мляко
пръхкави бърни.

***

Едно хвърчило
не се приземи, деца,
и в нас остана.

***

Не звънвай, лале,
внимавай, глухарчето
вече е зряло.

***

Рано напролет
луда камбана бие
в земята и в мен.

***

Дъждът докосва
кожата на водата
и тя настръхва.

***

Тиха привечер.
Пеперудата гасне,
щурецът пламти.

***

Пчела, която
от цвят на цвят прелиташ,
защо си над мен?

***

Ти си прекрасен,
сняг, и мене превързал
с бинт от въздишки.

***

Стар самотнико,
покани в къщи върха -
и той е тъжен.

***

Колко ли горест
ти е нужна, пътеко,
път за да станеш.

***

Момина сълза.
Със звън света оглася,
а после вехне.

***

Тази въздишка,
тиха, тъжна и синя,
е семе на гръм.

***

Водното конче
гази с нежни копитца
в топлия вятър.

***

Идва зимата -
сякаш мливар се връща
от воденица.

***

Моята сянка
отсечи - и издялай
олтар, резбарю.

***

По плашилото
черни, мокри и гладни
кацнали птици.

***

Клонът превързан
забравя злата ръка,
помни добрата.

***

Боже господи,
опази любовта ми
от грижа за хляб.

***

Питам вишната:
- Кой в твоите плодове
слага костилки?

***

Силна си, крепост,
а те превзема и теб
тревата слаба.

***

Човекът има
толкова много лица,
а търси още.

***

Книга стихове -
безпомощна болница
за болни чувства.

***

Помни, поете:
хищните птици летят,
ала не пеят.

***

Само ласката
топла, хитра, грижлива,
опитомява.

***

Най-силно звъни
и буди камбаната
с изтръгнат език.

***

Ябълко златна,
навръх дървото си ти,
а в тебе - червей.

***

Лятно летище.
Литва от стръкче трева
една калинка.

***

Празнично утро.
Цветята пред къщата
немеят от страх.

***

Щурче ако бях,
щях да те гледам с песен -
казва слепецът.

***

Еленът тръби,
когато вика сърна,
ловецът - също.

***

Дете в тревата.
Под нея войникът спи
и го сънува.

***

И тази пролет
всичко край мен говори,
че бог е щастлив.

***

Всичко говори -
казва детето нямо -
даже ръцете.

***

Боже всесилни,
подари на слепеца
две цветни сълзи.

***

Защо обличам
с моите дрехи това
плахо плашило?…