Никола Инджов

Почти половин век превеждам латиноамериканска и евразийска поезия със съзнанието, че никоя национална култура не може да се развива пълноценно без представата за света и човека, създадена от антични, класически и съвременни писатели. Метафорично казано, през двадесет и първи век, когато книгите на всички народи се превеждат на всички езици, в личната библиотека на съвременника могат да липсват само папирусите на Александрийската…

С настоящето издание непознатият досега у нас Иван Переверзин се очертава като един поет повече в българското възприятие на сегашното световно стихотворство. Негова поезия се опитвам да претворявам на български и аз на свой ред след Надя Попова, Андрей Андреев, Иван Есенски, Галина Ганова, Илко Капелев, Ася Григорова, Цветан Илиев.
Трудно е, разбира се, при толкова много и толкова различни преводачи да се постигне единната стилистика на оригинала, но в случая са съхранени главните характеристики на една поезия, чийто автор Иван Переверзин според руската критика се проявява като «поет - предвестник на светлото начало към вселенската хармония.» Какво означава това може да се долови в някои художествени описания, посредством които живата живата природа се превръща в жива вселена:

И дивите петли с пера
на слънцето проблясват вече -
ту като утринна зора,
ту като синкава привечер.
                 (Превод: Ася Григорова)

Въобще поезията на Иван Переверзин е олицетворение предимно на мимолетните превъплъщения на околния свят в трайни състояния на духа. Навярно руският север - безкрайна степ, загадъчна тайга, неизбродна тундра - култивира душевност, чувствителна дори към най-притулените отблясъци на пейзажа. И ако сме свикнали да възприемаме суровите земни простори като място на съжителство с всемогъщи стихии, да предполагаме, че северните хора са със загрубял от природните изпитания нрав, то в творчеството на Иван Переверзин долавяме лирика, просветнала под дълбоки зими и могъщи виелици, усещаме преображенията на всемира в необичайно нежна душевност.
От друга страна московската литературната критика подчертава сериозната творческа заслуга на Иван Переверзин за придвижването на руския класически стих от европейските му територии до бреговете на Ледовития океан. Това е вековен духовен процес в огромни етнокултурни пространства, където, както предсказва още великият Пушкин:

…и ще ме изрекат на всеки свой език
славянският правнук, тунгузът див и финът,
другарят на степта калмик.
                           (Превод: Радой Ралин)

Иван Переверзин е роден на 10 март 1953 година в село Жатай на левия бряг на река Лена в Якутска АССР, сега Република Саха/Якутия/. Родителите му се установяват там вследствие на известните дореволюционни Столипиновски реформи. Както е известно, тогава десетки хиляди православни семейства от Средна Русия се отправят доброволно към рядко заселени земи, за да усвоят и култивират ново руско поле. Струва ми се, че енергията на онзи исторически период, породена от нестихващи руски преселения към Сибир и по-нататък, често се появява видоизменена в съкровените преживявания на поета:

Повярвал в небесната твърд,
повярвал - животът е смърт,
не спрях със сърце съкрушено.
И сякаш наистина аз
бях минал през огън и мраз -
откри се Безкраят пред мене.
                        (Превод: Надя Попова)

На млади години Иван Переверзин живее в Ленския улус (район). Завършва Нюйската гимназия, учи задочно в Хабаровския лесотехнически техникум и в Братския технологически институт. Трудовата си дейност започва в Ленското държавно земеделско стопанство. Последователно работи като тракторист, дърводелец, строителен майстор, началник на горски участък, ръководител на бригада, председател на районното управление по селскостопанска химия, директор на Нюйското държавно стопанство, заместник председател на администрацията на Ленския улус. В Правителството на Република Саха (Якутия) ръководи направленията по въпросите на селското стопанство, екологията, земеустройството, транспорта, съобщенията и местната промишленост.
Българският читател въз основа на потеклото и житейските перипетии на този поет може да направи интересни заключения, които да му припомнят, че трудът извън духовната сфера представлява сам по себе си изключителен жизнен опит, без който дарованието може да увисне безтегловно в социума. Такава поука е останала и от драматичните войнишки изпитания на Мигел де Сервантес, и от „университетите” на Максим Горки, и от отрудената скитническа младост на Джек Лондон:

Говоря за живота, който
опърлени крила върти
в искристото си безпокойство!…
                   (Превод: Никола Инджов)

Същият мотив у Иван Переверзин звучи постоянно и в други творби:

…Глухо време - оттук за отвъд,
за живот със почти невъзможна
и възможна надежда за смърт.
                ( Превод: Андрей Андреев)

Подобни предпоставки за пълноценна реализация на творческата личност проличават в творчеството и на редица наши поети, чиято социална обвързаност несъмнено подсилва интелектуалния им заряд:
Нещо повече, освен неизтощим идейно тематичен източник, дълбокият народен корен на таланта предопределя склонността към авангарда. Поне такъв е българският пример с обновителите на традиционализма в поезията Яворов, Гео Милев, Никола Вапцаров… Днес символната фигура на същото явление е Пеньо Пенев. И ако е възможен един макар и бегъл житейски и естетически паралел между двамата, то Иван Переверзин се приближава до проверената българска максима, че поетът се ражда от познанията за своя народ. Скъпоценен национален опит, натрупан, от „Азбучната молитва на Константин Преславски насам, чието осъзнаване е твърде важно.
Очевидно Иван Перверзин е взискателен към себе си автор и не си позволява да засипва читателя с недописани свои творби. Досега той е автор на две публицистични книги - „За да ражда земята повече” и „Слово за руското поле”, на поетични сборници („Откровението на дните”, „Жажда за добро”, „Там се дочува камбана”, „Утринна птица”, „Снежни порои”, „Цветя на любовта”), както и на „Стихотворения” - избрани творби.

В невероятно разнообразния свят на съвременната руска поезия Иван Переверзин се изявява като последовател на Пушкинското начало, което, между другото, силно се долавя и в новобългарската изящна словесност след Ботев и Вазов. Движи се по орбита, в апогея на която по наше време просветват Александър Твардовски и Юрий Кузнецов - двама велики повелители на литературен вкус и литературно възпитание. Главни мотиви в поезията му са природата, любовта, смъртта и, естествено, Вечната Русия.
Ето може би защо самият Иван Переверзин ни внушава, че преди всичко поезията определя неговата човешка същност и неговото творческо самосъзнание:

Живот ще стана, смърт ще стана
и може всичко - в делник тих
да падна аз като камбана
до моя жив и страстен стих.
                    (Превод: Илко Капелев)

Иван Переверзин е удостоен със званията „Заслужил деятел на културата” на Република Саха (Якутия), „Заслужил деятел на културата” на Руската федерация, лауреат е на Всеруската литературна награда „Полярна звезда”, на наградата „Традиция”, на наградата „Ал. Твардовски” и др. По негови текстове са написани над двеста песни, балади и романси от композиторите А. Морозов, Р. Хасанов и др.
Гражданската си позиция поетът формулира като „мое нарастващо безпокойство”. Най-важната тема на публицистичните му статии и очерци е руското сибирско село, главните му герои - земеделци, трактористи, доячки, дърводелци, обикновени работници. И съдбовните преобразования в съвремието, когато безмилостно се руши наследствената приобщеност на цели социални прослойки към вековни нравствености, митологии, култури:

Светът потъва в грях и зло,
но жаля светлата мадона:
че селянка по потекло,
тя гражданка е сред бетона…
                  (Превод: Галина Ганова)

От 1999 Иван Переверзин живее в Москва и понастоящем заема изборната длъжност Председател на Изпълнителния комитет на Международния писателски съюз.
Убеден съм, че високите обществени длъжности не изграждат естетически йерархии. За мене важното е, че Иван Переверзин създава поезия, породена от природни и човешки безбрежия:

О, колко пътища в безброя!
Но вярвам, че ще чуе Бог
кой път жадува тази моя
душа, обзета от възторг.
                  (Превод: Иван Есенски)

И така, четейки и превеждайки стихотворенията на Иван Переверзин, аз долавям откъде идва този нов за мене автор, но не мога да предскажа към какви нови простори на човека отива. Само предусещам, че пътят му е много дълъг…