Стефан Аврамов

Роден съм на 20 юли 1884 година в град Чирпан в занаятчийско семейство. Когато бях ученик в V клас, баща ми, поради поръчителство, загуби материалното си състояние и стана работник по подържане на ж.п. линии. С тежка физическа работа продължих образованието си. През 1902 година П.К. Яворов ме запозна с Гоце Делчев и Кръстю Асенов, за да бъда изпратен учител в Македония. Станах член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и положих клетва. Гоце Делчев възлагаше на Мицо Кирлиев и на мене редица задачи в пределите на Македония. През месец март 1903 година бях изпратен като куриер от Солун в Битоля. Взех активно участие в Илинденското въстание. Участвах във въоръжените борби на ВМРО със сръбската пропаганда в Македония, с гръцките чети и турските войски до края на 1907 година. През това време беше ми възложена задача от Д. Благоев и Г. Кирков да вляза във връзка с някои другари и да им съдействам при основаване на учителски социалистически групи на Македония.
Член на партията станах в 1908 година. Като набелязан левичар в македонското освободително движение, и още повече и като член на партията, не можех да заема държавна служба. От 1910 до 1944 работех самостоятелна работа - бюро за машинопис и коректури.
Няколко години бях член на контролната комисия при софийската партийна организация. През есента на 1918 година ми бе възложено от партията да организирам в квартал Банишора партийна секция /район/. Бях секретар на Банишорската партийна секция до средата на 1920 година, когато този район се сля с Ючбунарския партиен район.
През 1919 година, при образуването на Военние отдел на БКП влязох като групов, а по-късно като инструктор в отдела, като бях натоварен с охраната на всички партийни домове, манифестации, митинги и др.
При основаването на единофронтовския народен съюз на запасните офицери и подофицери станах член на съюза, през 1922 година станах подпредседател, а след 9 юни 1923 година станах председател на съюза и редактор на в. “Народна защита” - орган на същия съюз, до самото разтурване на съюза от страна на фашистката реакция.
На 12 септември 1923 година бях задържан с голяма част от партийния актив в V полицейски участък и освободен към края на годината.
През 1921 година бе ми възложено от партията да вляза с неколцина другари, също бивши македонски революционери, в Илинденската организация. Вземах участие през 1924 година в редактирането на в. “Илинден”. Наложи ми се да печатам статията си “Правият път” веднага след подписването на майския манифест във Виена. В тази си статия подържах становището на партията, като завършвах така: “Свободата на Македония никога няма да мине през дворците на Белград, София и Атина. Не. Напротив, свободата на Македония ще се добие само тогава, когато се постигне пълното братско разбирателство между балканските народи”. През септември 1924 година при Джумайските кланета загина редактора на в. “Илинден” - Арсений Йовков, като между другите смъртни присъди имаше такава и за мене. На 13 септември бе застрелян Димо Хаджидимов. На 15 септември македонски терорист ме нарани леко, защото в борбата си срещу него сполучих да го обезвредя… До атентата в катедралата живях нелегално. Бях заловен и задържан в дирекция на полицията. Бях подсъдим по втория процес на военната организация, но поради липса на доказателства бях оправдан.
През 1926 година ми се възложи да работя всред македонската емиграция за нейното олевяване. По македонска линия влязох в дирите на провокатора Кольо Милев /Парвус ІІ/, който беше секретар на областния комитет на БКП - София. През 1937 година дадох писмен доклад чрез Боян Българанов до ЦК. Но 15 септември 1944 година Милев се самоуби.
От 1940 до 1944 под ръководството на Крум Кюлявков работих за възстановяването кадрите на Съюза на трудовоборческите писатели.
От15 септември 1944 година до 31 декември 1947 година бях инспектор в предприятието “Стрела”, а от 1 януари 1948 до 31 декември 1950 бях директор и главен директор. След одържавяването му от Министерството на пощите преминах в ликвидацията на същото от 1 януари 1951 година… Пиша литературни портрети и характеристики на избити другари.
От 20 септември 1944 година до края на 1948 година бях председател на Илинденската организация.
Бях председател на читалището “Н.Й. Вапцаров” - Павлово и председател на комитета за мира в Павлово.
След 9 септември 1944 година съм сътрудник на партийните вестници и списания, където съм печатал десетки статии, очерки и литературни портрети.
Член съм на Съюза на писателите и на Съюза на журналистите.
Излязоха от печат следните мои трудове:

1. Революционни борби в Азот и Поречието - 1929 г.
2. Солунското съзаклятие - 1933 г.
3. Бабунски легенди - 1940 г.
4. Героични времена - том І - 1941 г.
5. Героични времена - том ІІ - 1942 г.
6. Героични времена - том ІІІ /конфискуван изцяло от печатницата/ - 1943 г.
7. Българският дух през вековете /Богомилско социално движение/ - 1944 г.
8. Орлите на Бабуна - легенди и разкази - 1945 г.

София, 15 септември 1952 г.                                                  Подпис: Стефан Аврамов