ПЪРВОСЪЗДАТЕЛЯТ НА БЪЛГАРСКИЯ БАЛЕТ
Творческият път на Анастас Петров се вгражда в създаването на балетното изкуство на България, извисява го, слива се с него. По този път грее отпечатъкът на неговата самобитност, която сътворяваше тържествата на самородния му талант през бурите на преходното време. Стихията на творчеството му като постановчик, педагог и артист бе колкото емоционална, толкова и мъдра. Въображението му колекционираше и претворяваше в новаторски форми различни стилистики, за да ги вплете в оригинални конструкции на пластичното майсторство. За него постановъчното дело не бе професия, а страст- единствена, неутолима, изискваща посвещение без остатък. Анастас Петров бе убеден, че въздействието на хореографските образи не може да бъде заменено нито от музикалното, нито от живописното, нито от словесното изкуство. И с техния неповторим синтез- балета- той създаваше хореографски форми със завладяваща художествена правдивост. Живописно изобразителни, но свободно леещи се изразни средства населяваха творбите, родени от фантазията на Анастас Петров, някои от които биха могли да бъдат наречени пластично изразени емоции. Той никога не си послужи с готови, съчинени от друг балетни форми, а надаряваше новородените си творби с волно инфантазирана танцова плът. Избягваше наивните колизии, познатите балетни щампи. Подчиняваше се както на достоверните изисквания на фабулните ситуации, така и на емоционалната правда, диктувана от музикалната първооснова. Многогодишната дейност на Анастас Петров като пръв балетмайстор, педагог и изпълнител има стойност на цяла епоха. Делото му е подвиг, роден от дръзновение и безкористна отдаденост на изкуството, и то в среда и време на неразбиране и пренебрежение към балета! С пулсациите на най-чист романтизъм и с героизма на творческа всеотдайност той създаде основите на един възвишен сценичен свят- светът на българския балет. Този мек, лиричен човек беше истински войн на своя творчески дълг! Затова и артистичната му съдба излъчва неумолимата трагика и примамното очарование на героичното. Та малко ли е? Да напуснеш благополучие и творчески възможности в чужбина, за да проправяш трудния път на едно непознато в родината изкуство?! Да възпитаваш с ежедневен труд и невиждана упоритост поколения от младежи и деца, за да ги превърнеш в професионални балетни артисти! Да сътворяваш репертоар от вълнуващи балетни спектакли, десетки програми от танцови номера и миниатюри, танците в стотици оперни представления! Да създадеш не само педагогическата, но и изпълнителска школа на българския балет! Затова Анастас Петров носи името ПЪРВОСЪЗДАТЕЛ. Затова е наричан ПАТРИАРХ НА БЪЛГАРСКИЯ БАЛЕТ.
Той съчетаваше удивително единство на хореограф с неизтощима фантазия, на ерудиран педагог и на даровит балетен артист. Животът му, заключен между 1899 и 1978 година, се слива с историческия път на българското балетно изкуство. Възпитаник на двете основни танцови течения - класическия танц и освободената пластика, той знаеше, че изискванията на формата трябва да отразяват в пластичните си нюанси богат емоционален спектър, и чужд на всеки и всякакъв консерватизъм, Анастас Петров постигаше истинско обаяние на балетните форми. Далечна на всяка и всякаква стандартност, хореографската образност, създавана от Петров, винаги достигаше до емоционалната сетивност на зрителя и го правеше съпричастен на сценичните вълнения. Отбягвайки от познатите балетни щампи, Анастас Петров неуморно откриваше нови, дори рисковани по своята неочакваност танцови средства. Никога не се отказа от ресурсите на класическия танц, но в тях търсеше новооткрита пулсация, с необичайни на вид композиции на архаичните „арабеска” и „атитюд”. Високо във въздуха летяха неговите причудливи комбинации, наситени с новаторска, бих казала „петровска” пластика.
Анастас Петров посегна и към живителните сокове на фолклорното наследство, към неизползвания потенциал на народната поезия. И както новаторите художници откриват в примитива на старинните икони инвенции за съвременно творчество, така и Първомайсторът посегна към фолклорните образци, за да създаде хореографския изказ на първия български национален балет- „Змей и Яна” /композитор Христо Манолов/. Доловил тайните на виталността, пулсираща в неизчерпаемата жизненост на народното творчество, той положи началото на националната ни хореография. Бе истински ваятел на осмислена танцова образност с необикновена яркост, защото бе надарен със съвършеното вътрешно единство между сценични идеи и художественото им пресъздаване. Той сътвори една открита сфера на човешката духовност. Чиста и неподкупна бе свестността му, чужда на суетата, налагана от времето. Пътят му бе прекъснат през 1960 година, когато бе в стихията на творческата си зрялост. Беше ли лишен от амбициозно самолюбие? Защо не се бореше за съхраняване на поста си - та той бе носител на авторитетната награда „Готфрид фон Хердер”, присъдена му за принос в развитието на световната хореография! Нима не бе суетен? Нямаме отговор. Но независимо от времето и неговите прегрешения, Първомайсторът съществува. Не само в историческите страници, но и във всяка композиция на българската хореографска мисъл. С всяка измината година все повече се разкрива величавостта на неговото дело. И тези открития са стъпка към неговото творческо безсмъртие.
—————————–
Из „ПЪРВОСЪЗДАТЕЛЯТ. Анастас Петров и неговото време.”
