Ценко Цветанов

Вестта за раждането на Исуса се разнесла бързо из околността на Витлеем. След овчарите, които първи се поклонили пред Божията майка и светлата й рожба, заредили се още много хора, от близки и далечни краища. Те влизали в овчарската пещера, коленичили смирено пред Светата майка, като слагали при краката й скромните си дарове и с любов и захлас гледали светлото лице на Исуса.
Божията майка се усмихвала мило на добрите хора, разговаряла с тях, а Исус ритал с крачетата си и махал весело с ръчички. Лицето му сияело като слънце.
И хората напускали пещерата още по- кротки и добри, като отнасяли в сърцето си
по едно малко грейнало слънчице - образът на малкия Исус. На втория ден след раждането на Исуса, привечер, в пещерата влязла жена, изморена от дълъг път. В ръцете си тя носела клюмнало полумъртво дете. Очичките му били склопени, а от попуканите му устни се отронвал едва доловим плач. Щом влязла, жената паднала на колене пред Божията майка и се замолила:
- Света майчице, помогни на това нещастно дете, додето още не е издъхнало!
Майка му умря при раждането и вече два дни оттогава то не е турило нищо в устата си. Дай му да се насучи от твоето мляко.Ти си Божа майка, млякото ти е свято -то ще го спаси.
Божията майка откъснала Исуса, който сучел в това време, взела полумъртвото дете и го притиснала до себе си. Детето веднага жадно засукало и изведнъж лицето му поруменяло, очичките му се отворили и то замърдало весело крачета и ръчички. Като се насукало детето Божията майка го подала на жената. Тя го поела с трепет, навела се, целунала дрехата на милостивата света Богородица и с изпълнено от радост сърце, напуснала пещерата.
Изминали се тридесет и три години.
Малкият Исус станал вече зрял мъж и три години непрестанно ходел по градове и села да учи хората на любов, братство и прощение. Мнозина тръгнали след Него, а проповедите Му идвали да слушат хиляди души. Нарекли Го Христос - Спасител на Човечеството.
Но, между многото добри хора имало и лоши. Те Го наклеветили, и Исус бил осъден да бъде разпънат на кръст.
На скалистата и стръмна Голгота се издигнали три кръста. На средния бил разпънат Исус, а от двете му страни по един разбойник. Ръцете и краката на Исус били заковани с големи гвоздеи. От силното слънце устните Му се напукали. Болките Му били ужасни, но Той не издавал нито звук. Тъжните Му и благи очи били отправени към небето - Исус се молел.
Около кръста имало много хора и войници. И всички те, които само преди няколко дена Го наричали Спасител и си постилали дрехите, за да мине по тях, сега се подигравали с Него. Сякаш в сърцата им нямало ни капка милост. Те му подхвърляли подигравателни думи и с това правели мъката Му още по- голяма, отколкото болките от раните Му. Между хората нямало ни един, който да Го съжали, който да пролее поне една сълза за незаслужените Му страдания.
Подигравал се с него единият от разбойниците - този, който бил от дясната Му страна. Той се обърнал към Исуса и му казал:
- И Ти си бил Син Божи! Как можа да измислиш това! Ако си Син Божи, хайде слез от кръста и спаси себе си и нас! Тогава ще ти повярвам.
И се изсмял подигравателно.
Исус нищо не отвърнал, но другият разбойник, който бил от лявата страна на Исуса, се обърнал и му казал:
- Мълчи! Не те ли е срам! Нямаш ли малко милост в сърцето си? Ние двамата сме разпънати справедливо, защото сме разбойници, а тоя човек е невинен, и неговите страдания са незаслужени. Поне в последния си час не бъди зъл.
Тогава Исус се обърнал към него и му казал:
- Истина, истина ти казвам: още днес ти ще бъдеш заедно с мене при Нашия Небесен Баща.
Този разбойник, сам подложен на мъки и смърт, бил единственият човек, който съжалил Исуса в последния Му час. Със своето добро сърце и справедливи думи той възвърнал вярата на Исуса в човека. И в предсмъртния Си час Исус се обърнал към Бога с молба да прости всички, които са Му причинили страдания, защото не знаят какво вършат.
Този разбойник бил същото онова дете, което преди тридесет и три години сукал от млякото на Божията майка.
Останал сираче, подхвърлен на улицата, през живота си вършил много престъпления и злини, и станал разбойник. Но в душата му все още не бил угаснал оня лъч на милосърдие и справедливост, запален в него преди тридесет и три години от светото мляко на Божията майка, което той сукал наред с Исуса.