Самед Вургун („Вургун” (влюбен) - псевдоним на Самед Юсиф оглъ Векилов, 8 (21).03. 1906, село Юхари Салахли, Казахска околия, сега Казахски район на Азербайджанската република -27.05. 1956, Баку) е азербайджански съветски поет, драматург, общественик, основоположник на нова поетична школа в Съветски Азербайджан. Поетът е от род на смели, опитни военни, просветители, лекари, поети. Внук на известния поет Мехтихан ага (Кюхансал). Големият азербджански поет Вагиф (1719-1797) е също от неговият род. Детството му е тежко - когато е на 2 г. умира майка му на 28 г. Израства в родното си село. Завършва Казахската учителска семинария, учителства в селата Казах, Куба, в родното място на Низами - Гянджа. Учи 2 г. във Втори московски държавен университет (1929 - 1931) и в Азербайджанския педагогически институт. Печата от 1925 г. Първата му книга „Клетвата на поета” излиза през 1930 г. Тя е последвана от „Фенер” (1932), „Тетрадка на душата” (1934), „Стихове” (1935), „Свободно вдъхновение” (1939). Написаното през 1934 г. стихотворение „Азербайджан” е перла на азербайджанската литература. В тежките военни години е на предната линия на фронта: в Крим, в Моздок, в Грозни, в Новоросийск. Издава книгите „Слово на майката” (1941), „Милосърдна сестра” (1941), „На украинските партизани” (1942), „Така са ми разказвали” (1943). Поеми: „Събитие” (1932), „Селско утро” (1933), „Място на смъртта” (1934), „Горчиви спомени” (1935), „26″ (1935), „Загиналата любов” (1935), „Бунт” (1936), „Негърът говори” (1948), „Муган” (1949), „Когато чета Ленин” (1950), „Айгюн” (1951), „Знаменосец на века» (1952). Драми: „Вагиф” (1937), „Изгрява слънце (Ханлар)” (1939, за революционера Ханлар Сафаралиев), „Фархад и Ширин” (по мотиви от поемата на Низами, 1941), „Човек” (1945). Превежда на азербайджански романа на Пушкин „Евгений Онегин” (1936), откъси от поемата на Шота Руставели „Витязът в тигрова кожа” (1936), поемата на Низами „Лейли и Меджнун” (1939), произведения на Тарас Шевченко, Максим Горки, Иля Чавчавадзе, Хагани, Джамбул. Народен поет на Азербайджанска ССР (1943), академик от АН на Азербайджанска ССР (1945). Носител на Сталинска награда втора степен (1941, за пиесата „Вагиф”) и Сталинска награда втора степен (1942, за пиесата „Фархад и Ширин”). Член на ВКП(б) с 1940 г. Депутат във ВС на СССР (1946-1956). Посещава България през 1951 г. Вицепрезидент на Академията на науките на АССР (1953). Председател на Обществото за културни връзки с Иран (1954). През 1955 г. посещава Виетнам, заболява, лекува се в китайска болница. Умира в Баку. Погребан на Почетната алея в Баку. Творчеството му е широко известно в СССР. Награден с най-високите ордени и медали на СССР, любим поет на съветските народи.

Публикации:

Поезия:

АЗ НЕ БЪРЗАМ/ превод: Ангел Тодоров/ брой 43 септември 2012 

За Самед Вургун:

ОТЗИВИ ЗА САМЕД ВУРГУН/ превод: Татяна Любенова/ брой 43 септември 2012