Нико Стоянов

БЕСАРАБИЙО МОЯ!

          „Родино моя - майчице мила…”
                                       Пеньо Пенев

Ах, залезът неповторим
над хоризонтите далечни!
и вие, утринни зари -
завинаги сте в мене
вече!
Нима тоз,
що ви е видял
и чул ви е,
ще ви забрави?
Аз този вишнев
облак бял
в града ви го донесох право.
И тоз
над Дунава
порой,
и езерата вечно нови,
и този люляков прибой -
една частица
от Молдова…
Ти цяла си у мен,
в кръвта.
Аз пих те с майчиното мляко.
Родино моя!
На света
навеки с теб
съм свързан,
майко!

ЯБЪЛКОПАД

Един прозорец
буден
като трън
забил се е в нощта
и свети.
Заспало всичкото,
но няма сън
за него
и за ветровете.
И само
цяла нощ
със звезден сън,
като завършени сонети,
узрели,
падат
ябълки
отвън…