РОДИНА
Родина…
Различно звучи за всеки музиката на тази дума. Но всички ние веднага си представяме златния прибой на узрелите пшеници на Украйна, зелените правоъгълници - градините и лозята на Молдова…
Родина…
Една за всеки, една за всички. Така също както и ние за нея сме еднакви всички и пред нея сме равни.
Родина…
Всеки от нас има свой роден кът на тази земя, свой праг…
Родина…
Когато ме докосва тази мелодия, аз отново съм готов за среща с моя роден край, със селището, с улицата, с къщичката, която някога за пръв път ми отвори вратите си пред учудените ми очи.
Родина…
Отдавна ги няма на света майка ми и баща ми. Но като частица от родината те вече завинаги са в мен. Те са с мен в най-трудни минути и в празнични дни. И затова, вероятно, аз говоря с цялата родина, когато в мислите си и в спомените си се връщам към майка ми. А когато аз пиша за майка си, аз благодаря на своята родина.
Родина…
Различно звучи за всеки музиката на тая дума. И ако някога мен ме попитат: “Какво значи за теб това огромно понятие Родина?” - аз ще нарисувам заслепяващите до болка очите със слънчеви зайчета — стъкълца на пролетните локвички, букварчето по прякор “ликбез”, класчетата из бодливите стърнища и момчето, бягащо към изгрева в опияняващата на разцъфналата бяла акация…
И очакващата ме привечер на прага майка…
