Борис Шивачев

Дон Хосе де Еспронседа е една от най-крупните фигури в испанската литература. Роден в началото на 19 век, в онази славна епоха на епически борби за испанския народ , когато този последният се беше вдигнал като един срещу тиранията на Наполеона и първи успя да разклати неговото всемирно могъщество, Еспронседа като че ли е закърмен с бурния дух на своето време.
Самият живот на Еспронседа е още по-бурен от времето, в което е живял. Рано познал всичките прелести и горчивини на любовта - най-висшето благо за човека, - той бързо се разочарова от живота и става певец на мировата скръб. Изпреварил далече своето време, отрано напуснал широкия и утъпкан друм на тогавашните обществени схващания и морал, размирният дух на Еспронседа, надвиснал над бездната на бъдещето, се люшка между идеала и порока. Чувствителен до болка, той възпява в стихове, безподобни по своя лиризъм, свободата и любовта, страстта и порока. Като доказателство на горните твърдения служат неговите „Himno al sol” („Химн на слънцето”), „Canto de casaco” („Песен на казака”), “Cancion de pirata” („Песен на пирата”), “El mendigo” („Просякът”), “El reo de muerte” („Осъденият на смърт”) и “A larifa en una orgia” („На красавицата на едно пиршество”).
Но това, което е обезсмъртило името на Еспронседа, това са без съмнение неговите поеми: “El estudiante de Salamanca” („Студентът от Саламанка”) и “El diablo mundo” („Дяволският свят”).
В първата поема главният герой - дон Феликс де Монтемат - е самият поет, който с безподобна вещина е обрисувал своя характер. В лицето пък на доня Елвира от същата поема авторът ни е дал образа на вечната жена, с която мъжът страда, но без която не може.
Поемата “El diablo mundo” е една от най-хубавите в испанската литература. Според някои критици тя има едно далечно сходство с Гьотевия „Фауст”. Според мене това сходство е само в целта, в задачата, която и единият, и другият са си поставили за разрешаване, т. е. да разгадаят тайните на живота. Във всяко друго отношение поемата е напълно оригинална. За голямо съжаление Еспронседа умира в 1842 г., в разцвета на своите творчески сили, на 32-годишна възраст, без да може да довърши своето най-гениално произведение. От поемата “El diablo mundo” той е завършил само първите шест песни, всяка от които е истински бисер. Ако той бе написал само тях и нищо повече, те пак биха били предостатъчни да обезсмъртят името на поета. Еспронседа е съвършен художник. Никой преди него и малцина след него са ония от испанските поети, които са успели да предадат своите чувства в такива завършени и релефни образи.
Творецът на “El estudiante de Salamanca” и “El diablo mundo” е индивидуалист. Той е може би най-големият индивидуалист в испанската литература, но у него има много човещина и тя е именно, която го прави да премине границите на испанската популярност и да бъде в числото на големите поети.

в. „Развигор”, V, бр. 209, 29. 02. 1926 г.