Борис Шивачев

Предговор към романа „Доня Лус” от Хуан Валера, преведен от Борис Шивачев и издаден през 1928 г.

Хуан Валера е един от най-известните испански писатели. Той се е наложил почти като класик. Неговият стил се счита за един от най-добрите. И не напразно най-големият испански критик Менандес и Пелайо го нарича „пазител на съкровищницата на испанския език през деветнадесети век”.
Хуан Валера е роден през 1824 год. в малкото селище Кабра (Андалузия), а се е поминал през 1905 год. Не преди много, по случай стогодишнината от рождението му, в Мадрид осветиха един разкошен паметник в негова чест. Имаше и тържества.
Дейността на Хуан Валера е многостранна. Той е поет и романист, критик и драматург, филолог и дипломат. Но най-дълбоки следи оставя той като литературен критик и романист. А неговите критики и романи са най-добрият му паметник.
Но Хуан Валера е не само гениален, но и плодовит писател. Достатъчно е да кажем, че напоследък книгоиздателството „Calpe” издаде съчиненията му в 48 големи тома.

***
От романите му ще споменем „Доня Лус”, „Пепита Хименес”, „Илюзиите на доктор Фаустино”, „Комендадорът Мендоса”, „Дух и образ” и „Дафнис и Хлоя”. Повечето от критиците считат „Пепита Хименес” за най-добрия му роман. Няма да предаваме тук съдържанието му. Читателят ще има възможност да прочете целия роман. Ще кажем, че „Доня Лус” е преди всичко един психологически роман. И там е неговата голяма цена. Героинята, доня Лус и отец Енрике са обрисувани майсторски, така както може да го направи само един голям психолог. Почти във всички негови романи психологичният анализ е основата. Без него романите на Валера са немислими. И не напразно един от критиците го нарича „Испанският Пол Бурже”.
Особен интерес представя мистиката, с която е напоен романът. Това е католическа, испанска мистика, а не онази, която може да се намери в романите на един Достоевски. И все пак под тъмното було на мистиката проблясва животът, такъв, какъвто здравият човек, по силата на своята природа, иска да го изживее. В „Доня Луис” има много духовно, ала вън от това, тя е млада и здрава жена. Това е достатъчно, за да се влюби. Жената не може без любов. Но колкото по-силно обича тя, толкова по-голяма е омразата й, когато разбере, че е измамена. Краят на романа е напълно логичен. Чувствителната и амбициозна доня Лус не може да направи друго, освен да напусне своя съпруг. И тя остава да живее със своята надежда - току-що родената мъжка рожба, която тя е кръстила с името на „другия”, когото е отблъснала, и който, въпреки това, умира от любов заради нея.
Вън от тънкия анализ, „Доня Лус” представя и известен битов интерес. Това е живота в дълбоката провинция на малките андалузки селища. Разбира се, това е живота от средата на миналото столетие. В рамката на този тих провинциален живот, след доня Лус и отец Енрике, най-добре се откроява фигурата на дон Асискло. Той е тип на селски първенец, хитър и алчен, който е готов да се сортачи и с дявола, стига този последният да е заметнат с почетна мантия.
Все пак „Доня Луис” е и си остава първата книга у нас, преведена направо от испански. Стилът на Хуан Валера, както на всеки голям писател, е труден за превеждане. До каква степен сме успяли в това - ще съди читателят.