Хуан Валера
Хуан Валера (18. 10. 1824 - 18. 04. 1905) е испански писател реалист, държавник, академик. Роден в аристократично семейство в Кордова. От рано проявява влечение към литературата. Учи философия и право в университетите на Мадрид и Гранада. През 1846 г. постъпва на дипломатическа служба. Посланик е в Европа и в Америка. По време на Испанската революция 1868-1874 г. е на страната на конституционната монархия. Неведнъж е избиран за депутат в кортесите. Автор на романтични стихове, критика, теоретични трудове: „Бележки за новото изкуство да се пишат романи” (1887), етюди за Гьоте и Сервантес, на психологическите романи „Пепита Хименес” (1874), „Доня Лус” (1879), „Командорът Мендоса” (1877), „Илюзиите на доктор Фаустино” (1875), повестта „Хуанита дългата” (1895). Героите му са андалузци от неговото детство. Умира в Мадрид.
Публикации:
Проза:
ИЗ „ПЕПИТА ХИМЕНЕС”/ превод: Румен Руменов/ брой 42 юли 2012
За Хуан Валера:
