Юлий Исаевич Айхенвалд (12 (24).01. 1872, Балта, Подолска губерния - 17.12.1928, Берлин) е руски литературен критик и преводач от еврейски произход. Завършва Ришельовската гимназия в Одеса, където баща му е назначен за равин. Завършва историко-филологическия факултет на университета в Одеса. Пристига в Москва, където преподава и става сътрудник на сп. „Въпроси на философията и психологията”, известно време е и помощник-редактор на „Руска мисъл” Публикува редица философски трудове. Превежда всички основни съчинения на Шопенхауер (т. 1- 4, 1901-1910). Печата критични фейлетони в кадетски издания. Книги: „Силуети на руски писатели” (т. 1-3, 6 изд., 1906 -1929), „Етюди за западни писатели” (1910), „Отделни страници” (1910-1911), „Посмъртните произведения на Толстой” (1912), „Спорът за Белински” (1914), „Пушкин” (1916), „Думи за думите” (1917), „Похвала на безделието” (1922), „Поети и поетеси” (1922). Привърженик на интуитивния импресионизъм в литературната критика. По настояване на Лев Троцки, Айхенвалд е арестуван и през 1922 г. изгонен зад граница заедно с други писатели и дейци на културата. Живял в Берлин. От декември 1922 г. чете курс лекции „Философските мотиви в руската литература” в Руската Религиозно-Философска академия. Един от учредителите на Кръжока на приятелите на руската литература (1924). Член на Съюза на руските журналисти и литератори в Германия. Оказва известно влияние на Владимир Набоков. Сътрудничи на редица издания. Загива при нещастен случай, попадайки под трамвай.

Публикации:

Критика:

ЖУКОВСКИ/ превод: Татяна Любенова/ брой 44 октомври 2012

За Юлий Айхенвалд:

В ПАМЕТ НА Ю. И. АЙХЕНВАЛД/ автор: Владимир Набоков/ брой 42 юли 2012