Приказки от цял свят,
преразказани от Марко Марков

ЗАЩО МОРСКАТА ВОДА Е СОЛЕНА

по мотиви от китайска народна приказка

Живели нявга на този свят
двама братя край морски бряг.
Много богат бил големият брат,
а малкият бил последен бедняк.

Решил беднякът в окаян час
при брат си да иде с молба една:
- Дай ми шепа ориз, че у нас
имаме само две-три зърна!

Отказал богатият, алчен и зъл,
а бедният вдигнал рамене,
после на морския бряг отишъл -
малко риба да хване поне.

Не хванал нищо. И в мрака син
отчаян пътя обратен поел.
Сред него мелничен камък един
видял, помислил и в къщи го взел.

Там го побутнал с крак - и тогаз
камъкът почнал, незнайно как,
сол да меле, да меле… Но след час
решил да го спре добрият бедняк.

Обърнал го той - и камъкът спрял,
иначе щял да меле до зори.
И оттогава добре заживял -
продавал сол, щом нямал пари.

Научил големият брат за това
и ето, пред него превива врат:
- Дай ми назаем за ден или два
ти този камък, нали си ми брат?

Че като почнал - хамбар след хамбар,
сетне и двора, от плет до плет,
със сол напълнил, по-страшен от звяр,
от лакомия проклета обзет.

Спрял се накрая алчният брат,
ала камъкът как ли да спре?…
Помислил, помислил, после с яд
хвърлил го в тихото, синьо море.

Но там продължил все така, наизуст,
чудният камък да се върти.
…Вече защо е солена на вкус
водата морска знаеш и ти.

ЗАЩО ТАРАЛЕЖЪТ ИМА БОДЛИ

по мотиви от българска народна приказка

Веднъж, над гори и поля зелени,
преди години сто по сто,
решило слънцето да се ожени,
за да отгледа челяд и то.

Всичко живо, мало, голямо,
поканило то на това тържество.
Не успяло ежа да открие само
ни на полянка, ни под дърво.

Накрая съзряло го - где ще се дене? -
в дупка дълбока вече по мрак.
С поклон го поканило, но със сумтене
ежът отвърнал - и тропнал с крак.

Обаче нямало що да стори -
в деня уречен на празника бил.
А там, в небесните сини простори,
всеки вече се веселил.

Имало в ширния слънчев замък
ядене, пиене - колкото щеш!
Ала на масата един сух камък
облизвал навъсен нашият еж.

- Защо? - обидено слънцето пита.
А ежът отвръща: - Не се сърди,
но твоята булка, днес честита,
синове утре ще ти роди.

Под толкова слънце земята от жажда
ще изгори - и този ад
камъни само ще може да ражда,
от днес така се подготвям за глад.

Помръкнало слънцето, станало сиво,
нощта се спуснала само за миг -
и се нахвърлило всичко живо
да бие ежа смръщено, с вик.

Спряло ги слънцето - и прекратило
своята сватба без думи и шум,
после ежа с бодли надарило -
да може да брани своя ум.

И оттогава щом битка гореща
някой замисли срещу му, без страх
ежът с остри бодли го посреща,
а от небето посипва се смях.

ЗАЩО ПРИЛЕПЪТ ЛЕТИ САМО НОЩЕМ

по мотиви от индианска народна приказка

Веднъж, в една нощ мразовита и ясна
горко прилепът плачел от студ.
Дочул го орелът, птица прекрасна,
на всички пернати владетел прочут.

- Защо плачеш? - смутено той го запитал.
- Ами защото си нямам пера.
Гол под звездите нощем се скитам,
мръзна и зъзна от здрач до зора.

Орелът своите птици тогава
събрал - и им казал с добро сърце:
- Нима ще страда в тази държава?
Да му дадем по едно перце!

Речено-сторено. Облякъл перата
прилепът - и ела да го видиш сега!
По-красив той станал дори от зората,
по-пъстър и ярък дори от дъга.

Но вместо да бъде благодарен,
той от себе си бил възхитен -
пред всички се перил, глупаво шарен
и отминавал без “Добър ден”.

Птиците страшно се възмутили
и на царя си рекли: - Царю любим,
ние вече наистина нямаме сили
такава гордост докрай да търпим!

Орелът извикал наглеца тогава
и гневно отсякъл: - Приятелю, виж,
всяка птица от тебе се възмущава -
защо така лошо с тях се държиш?

- Те ми завиждат - прилепът казал,
защото съм по-красив от тях.
А завистта поражда омраза -
това аз вече май го разбрах…

Орелът обаче прекъснал без време
тази нечестна словесна игра:
- Нека всеки от тебе перото си вземе!
Ти жеста приятелски май не разбра!

Речено -сторено… Остава още
да кажем това, че прилепът сам
лети оттогава - и само нощем.
Да срещне птиците го е срам.

КАК СА СЕ ПОЯВИЛИ ПЕПЕРУДИТЕ

по мотиви от филипинска народна приказка

Преди много, много години
край синьо море накрай света
имало чудни, прекрасни градини,
в които раснели странни цветя:

по-чисти и ясни от детска зеница,
по-ярки и звездни от огън дори.
За тях се грижела мила старица
в дните на бури и в дните добри.

Често при нея идвали хора,
за да зарадват очи и сърца.
Тя ги дарявала топло с простора,
ласкаво люшнат от стебълца.

Но щом съзирала алчност в ръцете,
тя ги възпирала с тънка ръка:
не разрешавала нито едно цвете
да се откъсне просто така…

Ала, не щеш ли, в дните щастливи
мъж и жена отнейде дошли.
В дрехи красиви, самолюбиви
и горделиви били, даже зли.

Влезли в градините, опиянени
от красота и аромат
и започнали те настървени
да късат без милост цвят подир цвят.

Старицата молела твърде горещо,
но всичко оставало празен звук.
Тогава тя ги докоснала вещо
с вълшебна пръчица от бамбук.

И всички видели как те затрептели,
как малки и жалки станали в миг,
и всички дочули как откънтели
ей тези думи, по-силни от вик:

- От днес нататък се превърнете
в нещо, което не е било -
над цветовете вечно летете,
но ги докосвайте само с крило!

И те се втурнали, леки и луди,
в полет отчаян, безсмислено плах.
…Така появили се две пеперуди.
И всички останали подир тях.

ЗАЩО СОВАТА Е НОЩНА ПТИЦА

по мотиви от японска народна приказка

Било отдавна, много отдавна.
Живяла врана в една гора.
Птица била тя силна и славна,
ала си имала бели пера.

Веднъж решила да боядиса
своята дреха с нова боя -
искала всичко живо да слиса,
но коя да бъде боята, коя?

Тъй при совата тя долетяла:
мъдрата птица, знаеш я ти,
с дарба вълшебна нявга блестяла -
можела всичко да оцвети.

Враната рекла: - Госпожо Сово,
само ти можеш на този свят
да боядисаш съвсем отново
перата ми с друг, невиждан цвят.

- Мога! - казала совата скромно.
Но какъв да е, ти ще решиш:
сив - виж сокола в небето огромно!,
син - как е чудна чаплата виж!…

- Не, не искам такава премяна,
която друг има. Нали разбра? -
дръзко отсякла бялата врана
и й хвърлила свойте пера.

Мислила совата чак до зорница:
кой ще е този невиждан цвят?
В зори открила, че черна птица
няма в гората - и в този свят.

После над дрехата се постарала
с черна боя по всяко перце…
Ала щом в нея за миг се видяла,
креснала враната с гневно лице:

- Какво направи, сово проклета?
Черен от днес ще е моят ден!
Ще те разкъсам аз на парчета -
вече пази се, пази се от мен!

И от тогава, за бой готова,
враната чака срещата с враг.
И от тогава горката сова
денем се крие, лети по мрак.

ЗАЩО МАГАРЕТО ВЕЧЕ НЕ ПЕЕ

по мотиви от италианска народна приказка

Отдавна, в стари времена,
магарето било тенор.
Гласът му плискал светлина
подобно слънце сред простор.

Той радвал не една страна
и по-известен бил от хор,
и бил украса, няма спор,
на всеки бал, на всеки сбор.

Веднъж обаче не на бал
лъвът животните събрал,
а на съвет - и им задал
въпрос, по-ясен от кристал:

- Кажете в този хубав час
кой най-красив е тук от нас?
Тогаз пред всички, с мощен глас
то викнало: - А-аз! А- аз!

- Добре! -лъвът се съгласил,
той цар добър и умен бил,
съвсем не се озадачил -
и друг въпрос им подарил:

- Кажете в този хубав час
кой тук най-силен е от нас? -
а то отново, с мощен глас
извикало: - А - аз! А -аз!

- Добре!- лъвът се съгласил,
но вече се озадачил -
и да изпита той решил
магарето с въпрос уж мил:

- Кажете в този хубав час
кой тук най-глупав е от нас? -
а то веднага, с мощен глас
извикало: -А - аз! А - аз!

Тук братята му, грях не грях,
едва не паднали от смях,
най-силно смеел се сред тях
лъвът - защо ли, не разбрах.

А то, побъркано от срам,
загубило гласа си там,
затрило своя дар голям
от глупост, знам - и още знам,

че вече дълги векове
то може само да реве.

ЗАЩО КОТКАТА СЕ МИЕ СЛЕД ЯДЕНЕ

по мотиви от литовска народна приказка

Веднъж врабчето сиво
под синия простор
подскачаше щастливо
из своя селски двор.

Защо щастливо беше
под слънцето, деца?
Защото си кълвеше
то житени зрънца.

Не знаеше, горкото,
че дебнат го беди -
виж, скрита зад дървото
Писана го следи.

А после тя го хвана
с граблива лапа там
и каза със закана:
- Сега ще те изям!

- Почакайте, за бога! -
с треперещо гласче
врабченцето с тревога
успя да изрече.

- Не знаете ли Вие,
че всеки, стар и млад,
пред ядене се мие?
Така е в този свят!…

- Така е, знам! - повтори
измамницата зла
и лапа тя разтвори
над сивите крила.

И именно тогава
врабчето хитро в миг
прегръдката й здрава
напусна с чик-чирик.

Смутена бе Писана,
но завъртя мустак:
- Не, няма да се хвана
на тази хитрост пак.

Добре помнете вие,
врабче, мишле и пес -
след ядене се мие
Писана и до днес.