Йоханес Едфелт

превод: Красимира Василева

Без водата от извора не ще оцелеем.
Когато годините се топят без следа,
устата ни съхнат от зной и бледнеят
и търсят долината, где се плиска вода.
От тихата дума душата немее
и пропуква корица на живота леда.

Когато отчаяние смазва плещите
и неистова жажда напира във вик,
ще възкръснат за прозрение светло душите
и духовния извор ще зърнат във миг.
И ще бликнат като ярка светлина във очите
големите тайни в този извор велик

О, водните струи така успокояващо
отразяват битието ни земно.
Потайното бушуване те разгадават
и играта на житейското ехо вълшебно.
А сухите устни вечността надарява
с питието си свежо, прозрачно и целебно.