БЕЗКРЪСТНИ ГРОБОВЕ
БЕЗКРЪСТНИ ГРОБОВЕ
Усои диви, черни камънаци,
самотен кът, зловеща тишина.
Без знак, без кръст почиват тук юнаци,
загинали за родната страна.
Орел в таз пустош само обитава,
вълк само вие в мрака на нощта;
но чудо тук при всяка пролет става
и се предава от уста в уста.
Щом жерави на юг от върволици
се понесат, над всеки гроб без кръст
невидима ръка, като свещици,
набожда минзухари в рохка пръст.
Душа незнайна кичи и обвива
с лист всеки клон и всеки камък с мъх,
сълза-роса на всеки гроб пролива,
молитва шепне, пълна с цветен дъх.
И в час уречен, в тъмни полунощи,
разтварят се безкръстни гробове,
излизат мъченическите кости
на хиляди избити синове.
По даден знак - по двама се събират,
редят се те в дружини мълчешком,
вървят и пътища из мрака дирят
към роден небосклон и роден дом.
НИВА
Излезе селянин на ранина в неделя
да наобиколи и ниви и ливади.
Топи се като дим мъглата млечно бела
и блесна първи лъч по сините грамади.
Мирише въздуха на свежо и зелено.
В простор от светлина, додето поглед стига,
трепти унесено полето оросено
в молитвения химн на ранна чучулига.
Прекоси с коня той ливадите посред
и спря се тамо, ей, под цъфналата слива
до трънестия слог на буйналата нива.
И вслушан в ромона на класовете в цвет,
три пъти се прекръсти той с надежда тиха
и класовете трижди му се поклониха.
СЕНОКОС
Починали на сянка под върбите,
с навити бели кърпи на глави,
косачите замахаха косите
във океан разцъфнал от треви.
Треви до пояс. Проснато полето
с бои нашарено е кат килим,
над него знойно, тихо е небето.
Далеч подвиква пъдпъдък не зрим,
пълполят скакалци, щурците църкат,
рой пеперуди шеметно прехвъркват -
навред е радост, песен, шум и смях.
И замашно въртят коси косачи -
след откос откос пада, и из тях
като стопанин щъркът важно крачи.
НАВОДНЕНИЕ
Неделя вече, а мъглата
не дига се, и все ръми.
Приижда всеки ден реката,
отвсякъде вода шурти.
Полето цяло е заляно.
Селото блика от вода.
Грижовни селяни от рано
завежда в кръчмата беда.
Те пият, пият - да задавят
безумни вопли от тегла…
А дъжд и хали не престават.
По-тъмна спуща се мъгла,
по-яростно бучат водите,
по-тежка скръб гнети гърдите.
БАЛКАНА МОЯ ПРЪВ УЧИТЕЛ БЕ
Балкана моя пръв учител бе,
люля ме волността му, раснах в нея,
учих се от потоците да пея
и да чета по звездното небе.
На моя род ми пееше скръбта
бездомний вихър в тъмни пущинаци,
разказваха ми гъстите букаци
на подвизи юнашки повестта.
Дене летях с орлите замечтан,
ноще в мълчането усещах бога.
В детинството си аз научих много,
учител бе ми стария Балкан.
АЗ ОБИЧАМ ПЕСНИТЕ
Аз обичам песните, които
слушал съм от майчини уста:
те са прости като песента
на разбуненото гъсто жито.
Те са свежи като аромата
на тревите, цъфнали в роса,
с ромона са пълни на леса
и с тайнствеността на планината.
Аз обичам песните, в които
е духът народен съхранен:
на езика майчин и свещен
в тях очароването е скрито.
ПОЛЯНА СВЕТЛА СРЕД ГОРАТА
Поляна светла сред гората,
но в недостъпните места
най-хубавите от цветята
възкръсват рано с пролетта.
В пукнатините на скалата
или в лесът над пропастта
целува сутрин тях росата
и милва ги ветрец нощя.
Цветя самотни в кът потаен,
но пълнят те леса безкраен
с благоуханията пресни.
Не като тях ли - ведрина
разливат в родната страна,
поете, твойте малки песни?
ГОРАТА СВИРИ
Гората свири - флейта сякаш всеки клон е,
що вихъра надува без умора.
Чумерен облак облачета гони,
обхванал с дълги пипала простора.
Гората свири - сякаш войнство непознато
в тревога дига се, бой го призовава.
Високо се извило шумно птици ято -
като голямо знаме се развява.
Навред със гробове безкръстни осветена
със тайни пълна, с подвизи чутовна,
на моя тъмен род в теглата му родена
гората свири песента бунтовна.
ЩЕ ВЪРВИШ ПО ПЪТЯ КРАЙ РЕКАТА
Ще вървиш по пътя край реката,
ще достигнеш стара воденица,
после ще възвиеш в равнината -
цялата във буйнала пшеница.
Криволи по синура пътека.
До една могила тя извежда.
Спри се там, седни в тревата мека,
де почива не една надежда.
Унеси се, вслушай се тогава
в тихата молитва на нивята,
в жалбата самотна на кавала,
в ромона далечен на гората.
Овлажни ли ти сълза очите,
мъка ли облъхне те унила,
знай: духът в теб жив е на дедите,
що почиват в тъмната могила.
