КОКИЧЕТО
КОКИЧЕТО
Още под снежеца спеше
малкото селце
и капчук един туптеше
като сърчице.
Още бляскаха с ледунки
тихите стрехи
и трептяха като струнки
булчици-елхи.
Още свит бе до комина
врабчо плах и чер
и светулкаше в пъртина
подранил фенер.
А пък то снега отметна
с ласкава ръка -
и потрепна, и просветна
бяла светлинка.
По добрия вятър прати
то до всички вест:
„Тук съм, друже. Пролетта ти
тук пристигна днес.”
ПРОЛЕТ
Сребърна вода звъни,
трепка ясно цвете.
Тънконогите сърни
гледат върховете.
Там сред синева и сняг
слънцето изгрява,
за да светне всеки праг
в моята държава.
Цветето да позлати,
да звънти с водите,
с блясъчета да лети
в пътя на сърните.
Да ги надари с петна
нежни и лъчисти
от зелена светлина,
минала през листи.
И да чува до звезда
и до морна клепка:
звънка сребърна вода,
ясно цвете трепка.
АПРИЛ
Тича снежна вода
под крилете на птици.
В нея плаха звезда
мие златни зеници.
Пак по земната гръд
бягат радостни тръпки.
Чака старият път
млади, пъргави стъпки.
Търси мокро щурче
песента си звънлива.
А водата тече
и в небето се влива.
РОСА
Високо, високо
над сънни земи
момче светлооко
лицето си ми.
Когато разтвори
то топли очи,
във всички простори
струяха лъчи.
Водата небесна,
с която се ми,
политна, проблесна
над будни земи.
Виж капките златни
добра синева -
блестят необятни
в зелена трева.
БРОИЛКА
Срещнали се на поляна
сред Балкана
една врана неразбрана,
две калинки на по две годинки,
три комарчета, добри другарчета,
четири светулки, бръмбаркови булки,
пет пеперуди, пъстри и луди,
шест щурчета с чисти гласчета,
седем водни кончета - вихрогончета,
осем скакалчета - виж ти, цяла чета!
и девет мушици с клети душици…
Сега на поляната
е само враната,
корема си издула
като кръгла нула.
МИШЛАНДИЯ И ЛАПЛАНДИЯ
Срещна веднъж в прашната книжка
полската мишка домашната мишка.
И тъй й рече, та чак я слиса,
след като с нея тя се здрависа:
- Между нас, сестро, разлика няма,
живеем и двете в беда голяма,
само че ти гладуваш в мазето,
аз правя същото, но сред полето.
Така е, защото живеем в Мишландия,
Вместо в страната богата Лапландия.
Но тя се намира на страница друга,
далеч от мазето, полето - и Юга.
Зная, че в нея вали на парцали
снегът - и веят бури и хали.
Но зная още, иска ли питане -
студа пред глада е за предпочитане.
Как там да отидем интересува ни,
след като двете сме тук нарисувани?…
ДЪЖДЪТ
Щом се пукне пролет,
всички ми се молят:
- Бърже идвай ти,
грижи ни спести!
Лято щом настане,
цял народ въстане:
- Бърже идвай ти,
грижи ни спести!
Дойде жълта есен,
чувам тази песен:
- Бърже идвай ти,
грижи ни спести!
Идвам чист, добър -
срещат ме с чадър!
СЛУЧКА В РЕКАТА
Днес замрели са в почуда
из реката всички рибки:
Проска мама Каракуда
и защипва вместо с щипки
своето пране сребристо,
изцедено, много чисто
с десет малки, тихи рачета,
осмокрачета, юначета
без да пита тя дали
няма тях да ги боли.
СВЕТЛАНА
Толкова дълго бе взряна в небето Светлана
в лунната вечер, от топли звезди осияна,
че ще блещукат в очите й дълго звездички,
а по лицето й - кръгли, златисти лунички.
КАКА СВРАКА
На разрошената драка
сред смълчаните гори
кацна в мрака кака сврака
и ще вряка до зори.
Днес отново тя научи
как, кога, къде, защо
и какво в леса се случи
и с кого се случи то.
И сега с тъга безкрайна,
с глас прегракнал, ред по ред,
ще разкаже всяка тайна
тя на всички под секрет.
ЕСЕННА ПЕСЕН
Щом жерава с мокри,
печални криле
потрепва над покрив
и щедро поле,
щом слънце по пладне
не роши коса,
тревата щом падне
под звън на коса,
щом въздуха драсне
самотно перо
и в дланите расне
дъждовно сребро,
щом стенещи клони
превие бреза
и плахо отрони
прозрачна сълза,
щом вятър потръпва
дори в песента,
на пръсти пристъпва
към нас есента.
СЛУЧКА В ГОРАТА
Там, под дъгата, с ласка простряна
над мократа още горска поляна,
шапка намери гъбката Мери
и се захвана тя да я мери.
Ето я, в локва сега е взряна
и е суетна, и е засмяна,
и е щастлива, че й отива
новата шапка, чудно красива.
Но погледнете: както се пери,
Мери започва в миг да трепери,
защото вижда в локвата Мери
как друга гъбка шапчица мери.
Проплаква Мери: -нека от тази
Двойница моя бог да ви пази!
Добре я зная, ще прави, ще струва
и на красива ще се преструва,
ще ви подмамва с пръстени, с гривни,
но не бъдете с нея наивни -
макар с хиляда шапки все нови
дните ви, хора, тя ще отрови!
А Бог се смее: - Защо ли плаче
това невръстно, мило глупаче?
Та тази локва е огледало,
в което то себе си е видяло!
Но вие все пак се пазете, защото
верно е, двойник има доброто -
зло се нарича и се прикрива
даже под шапка чудно красива.
