Жат-Пол Сартр

превод: Татяна Любенова

Изявление, направено от Сартр в Париж, пред шведски журналисти, на 23 октомври 1964 година

Аз много съжалявам, че това се превърна в скандал: наградата е присъдена, а от нея се отказват.

Причината е в това - не ме известиха по-рано какво се подготвя. Когато във “Фигаро литерер”, от 15 октомври, прочетох съобщението на кореспондента им във Стокхолм, в което се казваше, че шведската Академия е склонна да приеме моята кандидатура, но окончателният избор още не е направен, на мен ми се стори, че написвайки писмото до Академията - а аз го изпратих на следващия ден, - бих могъл да поправя положението така, че към това повече да не се връщаме.

Тогава още не знаех, че Нобеловата награда се присъжда независимо от мнението на бъдещия лауреат и мислех, че бих могъл все още да попреча на това. Но отлично разбирам, че след като шведската Академия е направила своя избор, тя вече не може да се откаже от него. Както обясних в писмо, адресирано до Академията, причината, поради която искам да се откажа от наградата, не засяга нито шведската Академия, нито Нобеловата награда като такава. В това писмо посочвам други два вида причини - лични и обективни.

Лични причини

Моят отказ не е необмислено действие, защото винаги съм отклонявал официалните ордени и медали. Когато след Втората световна война, през 1945 година, ме предложиха за орден на Почетния легион, се отказах от него, макар и да имах приятели в правителството.  Аз никога не съм искал да постъпвам в Колеж дьо Франс, както ми предлагаха някои мои приятели.

В основата на тази позиция е представата ми за труда на писателя. Писателят, заемащ определена позиция в политическата, социалната или културна област, е длъжен да действа единствено с помощта на тези средства, които принадлежат само на него, тоест печатното слово. 

Всевъзможните отличия подлагат неговите читатели на въздействие, което е нежелателно. Съществува разлика между подписаният Жан-Пол Сартр и Жан-Пол Сартр, лауреат на Нобелова награда.

Писател, съгласил се на отличие от такъв род, го свързва също и с асоциацията или института, който го дава. А моите симпатии към венецуелските партизани засягат единствено мен. Така че, ако “Жан-Пол Сартр, лауреат на Нобелова награда” излезе в защита на венецуелската съпротива, той ще увлече със себе си и самият институт за Нобелова награда.

Писателят не трябва да позволява да се идентифицира с институт, даже ако това, както е в случая, има най-почетна форма. 

Ясно е, че това е моя изключително лична позиция, която не съдържа критика спрямо онези, които вече са били удостоени с тази награда. Аз дълбоко уважавам и се възхищавам на много лауреати, които имам честта лично да познавам.

Обективни причини

 В днешно време единствената възможна форма за борба на културния фронт - това е  борбата за мирно съвместно съществуване между две култури: източната и западната. С това не искам да кажа, че е необходимо побратимяване между културите. Прекрасно разбирам, че съпоставянето между тези две култури неизбежно води до конфликт. Но съпоставянето трябва да се прави между хората и културите без вмешателството на институти. Аз лично дълбоко чувствам противоречието между тези две култури: самият аз съм продукт на тези противоречия. Моите симпатии неизбежно клонят към социализма и към така наречения източен блок, но аз съм роден и възпитан в буржоазно семейство. Това ми позволява да си сътруднича с всички, които искат да сближават двете култури. Но се надявам, че “ще победи по-добрият”, тоест социализмът.

Затова не искам да приемам никакви награди нито от източните, нито от западните висши културни инстанции, тъй като прекрасно разбирам за какво съществуват те. Независимо, че всички мои симпатии са на страната на социализма, не бих могъл също да приема, например, Ленинска награда, ако разбира се някой ми я предложи. Добре разбирам също, че сама по себе си Нобеловата награда не е литературна награда на западния блок, но са я направили такава и затова станаха възможни събитията, които излязоха извън контрола на шведската Академия.

Ето защо в днешната обстановка Нобеловата награда представлява награда, предназначена за писателите на Запада или за “метежниците” от Изтока. Например не беше награден Неруда, един от великите поети на Южна Америка. Никога не е била сериозно обсъждана кандидатурата на Арагон, макар че той напълно заслужава тази награда. Предизвиква съжаление фактът, че Нобеловата премия е присъдена на Пастернак, а не на Шолохов и че единственото съветско произведение, получило наградата, е книга, издадена зад граница и забранена в родината си. Равновесието би могло да се възстанови с аналогичен жест, но с противоположен смисъл. По време на войната в Алжир, когато аз и други подписахме “Манифест 121″, бих приел с благодарност тази награда, защото за това бих бил отличен не само аз единствен, а би било прославено делото, за което се борим - свободата. Но това не се случи и наградата бе присъдена на мен, когато войната вече беше свършила.

Свобода и пари

В мотивировката на шведската Академия се говори за свобода: тази дума има много тълкувания. На Запад я разбират като свобода въобще. Що се отнася до мен, аз разбирам свободата в много по-конкретен смисъл: като право да имаш повече от едни обувки и да се храниш в съответствие със своя апетит. За мен е по-малко опасно да откажа наградата, отколкото да я приема. Ако я приема, би означавало да се съглася с това, което наричам “обективно обезщетение за загубата”. Прочетох във “Фигаро литерер”, че “моето спорно политическо минало няма да ми бъде вменено като вина”. Знам, че тази статия не изразява мнението на Академията, но тя ясно показва в какъв смисъл някои десни кръгове биха изтълкували моето съгласие. Смятам, че това “спорно политическо минало” си остава в сила, макар и да съм готов да призная в приятелска среда някои свои грешки, извършени в миналото. С това не искам да кажа, че Нобеловата награда е “буржоазна награда”. Но такова буржоазно тълкуване неизбежно биха направили кръгове, които са ми добре известни. 

Накрая стигам и до паричния въпрос: шведската Академия слага тежко бреме върху плещите на лауреата, присъединявайки към общата почит и голяма сума пари. Този проблем ме измъчваше. Дали да приема наградата и да използвам получените пари за поддръжка на движенията и организациите, чиято дейност считам за важна. Лично аз мислех за Лондонския комитет за борба срещу апартейда. Или да се откажа от нея във връзка с общите принципи и да лиша движението от поддръжка, от която то има нужда.

Но мисля, че това е лъжлива алтернатива. Аз, разбира се, се отказвам от 250 хиляди крони, защото не искам да бъда прикрепван нито към източния, нито към западния блок. Но наред с това, не трябва да се изисква от мен за 250 хиляди крони да се откажа от принципите си, които са не само мои собствени, а и на моите другари.

Всичко това направи особено тягостно за мен и присъждането на наградата, и отказа, с който съм длъжен да я посрещна.

Искам да завърша това изявление, изразявайки своите симпатии към шведската общественост.