Жан-Пол Сартр, френски философ екзистенциалист, белетрист, драматург (21.06. 1905, Париж - 15.04.1980, Париж) е роден в заможно буржоазно семейство на военноморски инженер и офицер, който умира от тропическа треска, когато Сартр е на една година. Майка му е братовчедка на Алберт Швайцер. Отгледан от дядо си професор Шарл Швайцер - филолог-германист, основал в Париж институт за съвременния език. От 1917 г. живее в Ла Рошел, от 1920 г. - в Париж. Завършва лицея „Анри IV” и философия в Екол Нормал Сюпериор в Париж (1929) с дисертация по философия, специализира във Френския институт в Берлин (1933-1934). Още в студентските си години се запознава със Симон дьо Бовоар, която става негова спътница. Служи в армията, пленен от немците, затворен в Нанси и в лагер в Германия, откъдето е освободен през април 1941 г. поради лошото си здраве. Работи като учител в лицея „Пастьор” до Париж. Участва във френската Съпротива. Създава „Погнусата”, „Битие и Нищо”, „Досиетата”, „Без изход” и мн. др. След победата над нацизма се отдава на литературни занимания - сътрудничи на леви издания, основава сп. „Модерните времена” (1945), с. г. издава „Екзистенциализмът е хуманизъм”. Подкрепя борбата на алжирския народ за свобода, Кубинската революция, маоизма, палестинската съпротива, обявява се срещу войната във Виетнам. Отказва присъдената му Нобеловата награда за литература през 1964 г. Издава в. „Освобождение” (1973-1974). Въпреки някои колебания, през целия си живот остава ляв интелектуалец. В последните си години почти ослепява от глаукома. Погребан в гробището Монпарнас.

Публикации:

Публицистика:

ЗAЩО СЕ ОТКАЗАХ ОТ НАГРАДАТА/ превод: Татяна Любенова/ брой 40 май 2012

ЕПОХА, ЛИШЕНА ОТ МОРАЛ/ превод: Любомир Духлински/ брой 169 юни 2024