ДОКОСНИ МЕ
превод от белоруски език: Красимир Георгиев
ДОКОСНИ МЕ
Докосни се ти до мен поне в мечтите,
чезне образът ти в гъстата мъгла,
или в сънищата ми добри поскитай…
Ще разцъфна като клонка на върба.
Ще съм пролетно дихание, ще светя,
ще те целувам много пъти плахо.
И ще намеря този път заветен,
за който пред иконите поплаках.
Ще бъда мълния сред ветровете
и капки дъжд в нозете ти ще стана.
Ще бъда първи лъч на изгрев светъл,
в сърцата ни ще бие пулс за двама.
—————————–
ДАКРАНІСЯ ДА МЯНЕ…
Дакранiся да мяне, хаця б у марах,
За туманамi не бачу я цябе,
Або ў снах прыйдзi чароўных самых…
Я галiнкай распушчуся на вярбе.
Буду подыхам вясны блукаць у паветры.
Цалаваць цябе нячутна шмат разоў.
Я знайду той самы шлях, заветны,
Што малiла, стоячы ля абразоў.
Стану навальнiцаю, маланкай,
Кроплямi дажджу ля ног тваiх.
Першым промнем сонца на свiтанку,
I адным бiеннем сэрца на дваiх.
