ЖУРНАЛИСТ
- Петлите са важни за едно село, синко! Май не само за селото… - усмихна се старецът и премлясна.
- Защо да са важни петлите? Има толкова други животни…
Журналистът, младеж на около двадесет и пет години, не разбираше. Нали беше градско чедо и всичките му години бяха минали във всякакви градини: детски, междублокови. Е, понякога и в зоологически…
- Петлите са тези, които известяват изгрева, отброяват часовете. Те огласяват посоките и дерат гърлата си, когато придойдат онези страшни сиво-бели облаци. Не че срещу надвисналата им тежина можем да направим кой знай какво, но поне може да погледнем към небето и да се молим да са по-малки греховете ни, та Бог да пожали не труда ни, а зеленчуците и житото, нали и този злак е негов. Та ти се заслушай! Чуваш ли петела? - примижа човекът срещу слънцето, което прежуряше не с времето си.
Момчето също замижа, но нищо не чуваше. И затова се иска развит слух, като музикалния - да улавя всяка разлика и най-малкото трептене в тоновете.
- То… момче, петелът е важен и за града. „ Петлите” вече, като ги гледам по телевизията, са едни деликатни, нямат оня наперен гребен … А пък на „ кокошките” сякаш са им поникнали шпори. Вярно. Шарен свят. Но този свят не е нашият. По наше време петлите бяха петли, кокошките - кокошки. Не ги разбирам аз сегашните работи… Ама то и за кога ли? … Скоро ще ме отзоват от земята. Ако, дай Боже съм проживял човешки, да стъпя барем на прага на Рая…
- Защо на прага? - недоумяваше журналистът. Види се още една непозната територия, още празни файлове…
- Защото, така казват тези дето имат очи. Като умре човек, минавал през двайсет изпитания. На всяко го спирали тъмни изчадия и изпитвали за различни лоши неща в живота му, ако е бил човечен, преминавал по-нагоре, ако ли не, след двайсетото отивал в ада. А в рая, синко, душата била млада, учела се, продължавала да се усъвършенства. И колкото по напредвала, толкова повече се доближавала до светлината - Бог. А кой не търси светлината? Семенцето дето е в земята и то е хукнало към нея. Животът е живот един път, а смъртта е вечна. Та ме е страх къде ще ме разпределят… Този свят вече е непосилен за мен…
- Дядо, малко разбрах от това, което говориш…
- Корена, връзката си скъсал… Бедни сте вие, бедни, ама не го знаете. Помниш ли „Мъдростта на старците”? Тази приказка четях на моите деца и внуци… Ето, вие нямате време за разговори с родителите си. То и моите деца не са идвали, близо година ще стане. Заминаха за чужбината. Тук нямало хляб… Родина е дума позабравена. Държава е вече. Вие, сине, сте граждани на света, а не наши синове.
Журналистът се заслуша.
И… Чу! Чу петлите.
