БЛАГОСЛОВЕНА ДА СИ
БЛАГОСЛОВЕНА ДА СИ
Благословена да си - ти дойде
в превала на моя живот
и тихия залез превърна
в разточителни утрини.
И с простата нежност на дланите
ти ми върна нещата,
от живота ограбени;
ти откри
на дните понятния смисъл.
А надеждите, свити
на страха във гнездата,
като птици излитаха.
Благословена да си и затуй,
че за всичко, което ми даде,
не поиска за себе си нищо.
Неповярвала в моята бедност,
ти разравяше с пръсти
на годините глината,
за да търсиш златоносния пясък…
Благословена да си - ти успя!
***
Ти трябва да си тръгваш
сега,
когато пътеките ни чакат
с последните цветя на есента;
когато всеки стрък
очаква стъпките и шепота ни.
И всяко твое тръгване оттук
е някъде завръщане.
Това в твърде артистично
и гениално, може би…
Но аз съм бил в театъра
зад сцената -
познавам тези мигове-превъплъщения
на погледи и слисани лица
и вечната загадка: кой живот е истински.
Не тръгвай.
Остани.
