ЧАЙ
ЧАЙ
Планината търкаля последните си топли камъни
и долу в ниското зидовете на нощта растат.
Криволича между притихналите лавандулови
езера с една торба билки на гръб
и докато си мисля къде нощуват ръцете ти,
една закъсняла птица разплисква
с крила виолетовото на лавандулата
и пръските стигат до небето.
Ще разстеля билките да съхнат -
има достатъчно чай за цялата зима,
ще напълня с тях и възглавниците,
разпилени навсякъде в къщата -
така няма да си спомниш,
когато се завърнеш,
в коя от тях си зашил смеха на жената,
заради която се съблече три пъти
в едно дълго разсъмване.
ЗАКУСКА
Трошички сух хляб
за болното врабче в душата ми,
късчета кърваво месо
за гарваните на лудостта ти.
С какво си ги нахранил снощи?
Следи от грайфери по чаршафите,
бяла глина по обувките ти,
гарваново гнездо на възглавницата ми.
СЕЗОНИ НА СВОБОДАТА
влачат се
ниско над земята
мислите ти
като пред буря
в края на август ще потекат на юг
и пак ще навлезеш в есента
с глава
като празно лястовиче гнездо
това е време
когато нито разноцветните пера
на свободата
нито покълващите й телени мрежи
са от значение
синьото на небето
е обещано на други пернати
СЛЕД ТОВА
Погреба всички миризми,
които й напомняха за мъж.
Проплака
сянката под стъпалата й,
из цветните лехи се запрепъва.
Широките си ноздри нарцисите
към коренищата на мълниите
обърнаха и вдишваха дъха
на колендро, дошъл иззад баира.
Валя три седмици
и охлювите със следите си
покриха всички белези
от нощите любовни.
И мокра пеперуда -
затрептя под утринния вятър
прозрачното й тяло,
пречистено като след дълъг пост,
до смърт свободно.
СВЕТЛОСИВО
Да прекараш една безсънна нощ,
упорствайки да отгатнеш утрешните цветове
на това чуждо и своенравно небе,
а да осъмнеш с крясъци на гарвани
и гукане на гълъби в шепите си.
Така и ти напразно се опитваш
да влезеш в моята зима,
без никога да си усетил вкуса
на снежинки върху езика си.
