Хенри Милър

превод от руски: Диана Павлова

Последните две столетия, отлетели като миг, ние сякаш се спускаме по водосточна тръба. Там и ще си прекършим врата! И никой няма да лее сълзи за нас, даже тези, на които помогнахме да преживеят. В някакъв момент от нашата история просто започнахме да отравяме целия свят. Тровихме го с идеите си за прогреса, продуктивността и механизацията. Нашите силни духом пионери-първооткриватели, превърнахме в роботи. Извършихме дехуманизация на света, в който живеем.

Аборигените, населявали преди нашия континент, отначало приеха колонизаторите от Стария Свят за богове. Но много скоро се разочароваха. Много скоро се научиха да се страхуват и да ни ненавиждат (именно ние, бледоликите, научихме индианците да режат главите на враговете си!). Точно толкова жестоко постъпвахме и с тези, които не споделяха нашите възгледи за живота. Именно ние унищожихме удивителното общество Онейда, така както и много други религиозни общности. Ние отнехме на индианците техните земи и направихме всичко възможно да унищожим тези народи. И нито веднъж дори не се опитахме да ги обезщетим за нашите деяния.

Изглежда, всички сме били заченати сред ненавист и насилие и родени, за да грабим, насилваме и убиваме. Книгите ни по история се стараят да лакират цялата тази жестокост, мерзост и аморални постъпки, извършени от нашите предводители. Достатъчно е да се посочи един-единствен пример – един от най-великите хора от нашата нация, Томас Джеферсън, е имал незаконно роден син от своя чернокожа робиня. Почти всички велики политици, издигали постройката на нашата демокрация, са били робовладелци. Точно те са измислили за нацията ни названията република и демокрация, но в действителност, такива никога не сме имали, даже сега. Тази страна се управлява от шепа патриции от влиятелни семейства. Още по времето на Уолт Уитман цялата тази територия е била поразена от корупция. Поезията на Уитман в „Стръкчета трева” е великолепна песен в името на „Аз”-а, но всичките му прозаични произведения са обвинителна присъда към американското общество.

Неотдавна пред погледа ми попаднаха снимки на всички наши вицепрезиденти, поставени в обща рамка: те биха могли да станат прекрасен пример за илюстрация на лошия вкус. Някои от тях приличаха на престъпници, други – на тъпаци, а трети – направо на идиоти. В интерес на истината, президентите не изглеждаха по-добре. Вярно е, че държавните мъже по целия свят изглеждат тъпоглавци и пройдохи. И Чърчил не беше изключение.

Към името на Линкълн много хора се отнасят с благоговение, въпреки че, по мое мнение, именно той в голяма степен носи отговорност за началото на Гражданската война, заради това, че е било във властта му да не допусне да се разрази война между Севера и Юга. Гражданската война, както и всички подобни стълкновения, стана пример за страшна жестокост, от която страната още не се е възстановила напълно.

Участието в Първата световна война беше, меко казано, страшно безумие. Достатъчно е само да си спомним какво стана с тези предишни, страшни врагове на цялото човечество!

Война, война… От най-ранните години на своето детство помня това, което беше свързано с войната между Испания и Съединените Щати, Руско-японската война, войната на Балканите – и така безкрай. Както написа в своя „Отказ от подчинение” („Refus d’Obeissanse”) Жан Жионо, войните хранят капитализма, без тях той въобще не може да съществува.

Сега всички партии водят война: либерални партии, реакционни партии, всякакви партии. Комунистите са същите убийци като капиталистите или фашистите. Изглежда, че човек е роден, за да убива. Нашата страна се занимава с това, да учи целия останал свят да се самоунищожава, умъртвявайки всичко, включително флората и фауната.

В даден момент обществото се заинтересува от полетите до Луната. Сега се създава впечатление, че този експеримент не е преследвал никакви добри цели – всички плодове обра Пентагона. Много скоро ще се окажат ненужни и униформата, и военната подготовка, и военните дисциплини. Ще седнем там, където ни е удобно, и от мястото си ще можем да управляваме най-смъртоносните оръжия. И всички войни ще минават далеч от креслото ни – далеч от нашия люлеещ се стол! И няма да има необходимост от генерали, адмирали и прочее командващи. Всички заедно и всеки по отделно, било то мъж, жена или дете, ще се превърнем в потенциална бомба.

Като казвам, че се пързаляме по водосточен улей, имам предвид и всички наши последователи по целия свят. Ще паднем всички заедно. Холокоста вероятно ще успеят да преживеят най-примитивните организми и някои представители на дивите твари. И чак тогава, може би, ще станем свидетели на зараждането на ново човечество. Ние – тези, които сега съставляваме обществото, всъщност засега не сме готови да приведем в ред кораба на Държавата. Всяко преследване на прогресивни идеи ни връща все по-далеч и по-далеч в миналото.

От най-ранните години на своето съществуване си имаме свои гангстери, свои убийци и свои корумпирани политици. Кога сме живели в щастливи, добри и чисти времена? По моите изчисления – никога. Още бях дете, когато за първи път чух да се разказва за „Тамани Хол”. Като дете видях как конни полицаи разгонваха тълпа невъоръжени хора на Юнион Скуеър (приличаха на добре тренирани казаци). Когато бях още съвсем малък, ми разказваха за такива „герои” като адмирал Дюи – истински простак – и за Теди Рузвелт, участващ в сражението при Сан Хуан Хил. Но нищо не са ми разказвали за Емерсън, Торо или Уитман. В онези времена мой „герой” беше Уилям Дженингс Брайън – „ораторът със сребърен език”. Чак по-късно узнах за затворите Синг-Синг, Данемора, Ливънуърт и прочее подобни на тях. Най-любимият ми писател в юношеството беше О’Хенри, но никой не ми беше разказал за човека, който го е подтикнал към писателството – Ал Дженингс – с когото писателят-кумир на моето юношество е седял в една килия в затвора в Охайо.

В нашия квартал нямаше нито публични библиотеки, нито книжарници. Само през двайсет и първа година ми провървя и срещнах в Калифорния, в Сан Диего Ема Голдмън, която ми откри съществуването на такава дума като култура. И само благодарение на нея успях да осъществя поврата от Марк Твен към Фридрих Ницше.

И не само вицепрезидентите ни бяха тълпа тъпаци и простаци, но и почти цялата страна като цяло. Колко велики писатели, художници, музиканти роди страната ни за тези две столетия? Много по-лесно ще си спомним броя на знаменитите безделници, родени от нея!

Струва си да си спомним целия този цирк, наречен Уотъргейт. Ако се съди по реакциите на нашето общество, може да се създаде впечатлението, че политиците ни правят само най-тривиални грешки, че не са извършили нито едно престъпление. Много пъти сме постъпвали така като че ли сме били твърдо убедени, че злото може да се изкорени веднъж завинаги.

Когато Линкълн издаде своята „Декларация за освобождението”, ние решихме, че сме сложили край на робството. Но не сме могли и да си представим, че на север съществуват много повече сериозни расови проблеми, отколкото на юг. И не само създадохме черните роби, но измислихме и бели роби – роби на ерата на господството на машините. Ку-клукс-клан съществува и до сега. И до сега съществува мафията! У нас няма погроми, но антисемитизмът, както и преди, расте и крепне.

И съвсем очевидно е, че зад цялото това наше дърдорене за прогрес ние страдаме от ограничено съзнание, най-различни предразсъдъци и жаждата за кръв в нас е силна толкова, колкото и преди. Дори само споменаването на военното ведомство – Пентагон! – е достатъчно, за да всее страх. Войната във Виетнам беше истинска низост! Тамерлан и Атила са пеленачета в сравнение с чудовищата от нашето съвремие, въоръжени с атомни бомби и напалм. Ако Хитлер го обвиняват в Геноцид, в какво ще обвинят нас?

Ние провеждахме геноцид от самото начало! Долу всички, които не са съгласни с нас! Провеждахме геноцид към индианците, негрите, мексиканците. А след това се появиха киното и телевизията, и там можеш да видиш всичко, което искаш. Децата растат и виждат как на екрана се извършват престъпления, убийства, грабежи, изтезания и всичко мислимо и немислимо, свързано със злодейства, мракобесие и жестокост. Всичко, което е част от толкова любимия ни „прогрес”. И, както и по-рано, се питаме – защо ние (като нация и народ) се рушим.

Наистина се опитвам да разбера съществува ли нещо в американската „цивилизация”, достойно за похвала. И не мога да се сетя за нищо. Затворите са гнезда на порока. Знание в училищата се добива само като си седнеш на задника, но що за знание може да бъде това, когато учителите се боят от учениците си?! Всеки се бои от някого и така, по веригата, този страх се предава чак до зародишите. Нито един смелчак не дръзва да излезе на улицата през нощта сам и още повече невъоръжен. И затова, от само себе си се разбира, че този, който нощем е на улицата, буди подозрение.

Сега все по-често се обсъждат такива теми, като венерическите болести и културата на потребление на наркотиците. Болестите, предавани по полов път, са все по-разпространени сред подрастващите. Съвсем същото става и с наркотиците и алкохола. Цяла нация от алкохолици и наркомани! За какво да говорим, след като се напиват даже и бабите!

А какво да кажем за нашите доблестни полицаи, нашите предполагаеми защитници? За колко престъпления са виновни те! Натрапват ни подозрения и ненавист! Корупция – това е най-подходящата дума, която да ги охарактеризира! Къде са те – всички тези наши герои? Струва си да ги потърсим сред спортистите и ще намерим там Мохамед Али. Да, имахме истински герои, но повечето от тях или се озоваха в затвора или бяха убити. Имаме много безименни герои. Но спомените за виетнамската война предизвикват у мен пристъпи на отвращение. А нали и до сега някои наричат „герои” ветераните от тази война. Да им прости Господ.

И въпреки че думите ми могат да звучат остро саркастично, не изпитвам ненавист нито към Съединените Щати, нито към американците. Вглеждайки се в бурното ни минало, можем да кажем съвсем същото и за други, така наречени, цивилизовани страни. Не мога да мисля за гражданите на всяка от великите страни в света, които разсъждават като пигмеи: „Ние сме щастливи, защото сме такива, каквито сме. Не ни трябва нищо да променяме”. Но сред всички цивилизовани страни в света американската нация ми се струва най-неспокойната, най-неудовлетворената, като идиот, които се опитва да промени света по свой образ и подобие. И занимавайки се с това, както му се струва, подобрение на света, той не разбира, че го разрушава и отравя. Поетът Уолт Уитман е осъзнал това преди повече от столетие и ни е нарекъл нация от идиоти. Възможно е именно Уолт Уитман да е най-великият американец, живял на нашата земя!

Ето думите на самия Уитман, написани преди повече от сто години: „Напред, мои любими американци, още по-надалеч препускайте своите коне – вълнение! пари! политика! Премахвайте всички прегради, нека се разклащат и нататък, да се разлюляват и събарят всички останали. Много скоро и вие ще се озовете там, тогава ще поискате да ги задържите, но няма да можете. Затова своевременно издайте закон (в старите и новите страни), да се строят хиляди лудници. Защото сте избрали най-добрия път за създаването на нация от идиоти”.

20.03.2003, “La Jornada”