Хенри Милър

Хенри Милър е роден на 26 декември 1891 година в Ню-Йорк, Йорквил, окръг Манхатън. Родителите му са американци от немски произход. През същата година семейството се премества в Бруклин. През 1909-та Милър постъпва в Ню-йоркския градски колеж и след два месеца го напуска, разбунтувал се срещу методите на обучение. Започва работа във финансовия отдел на “Атлас Портланд Симент Къмпани”, Ню-Йорк. Това е началото на период на сурова спортна дисциплина, продължил седем години. Работи в завод, след това в ранчо; през 1913 година се запознава с известната анархистка Ема Голдман (по думите на самия Милър, тази среща става повратен момент в живота му). Сменил множество местоработи, през 1922 година той публикува своята първа книга „Отрязани криле”. През 1924 година Милър напуска компанията „Уестърн Юниън” с твърдото намерение да посвети живота си на писателския труд. Първите години на новия живот се оказват необичайно трудни: Милър гладува, налага му се сам да продава книгите си – обикаля от къща на къща, предлага сборника със свои стихотворения в проза “Мецотинто” (1925). През 1928-ма заминава за една година в Европа (парите за пътуването дава поклонник на първата жена на Милър – бродуейска актриса). През 1929 се връща в Ню-Йорк и завършва романа си „Този изтънчен свят”. В началото на трийсетте години Милър се връща в Европа с десет долара в джоба и отсяда в Париж. През 1931 година, изпаднал в крайна бедност, започва да пише романа „Тропика на Рака”; през 1934-та този роман вижда бял свят. След него излизат „Черна пролет” (1936), “Тропика на Козирога” (1939), “Спокойни дни в Клиши” (1940) и други произведения. През 1943 година в САЩ се провежда самостоятелна изложба на Милър като художник. Той има нарисувани около триста акварела. Представя се с успех в Бевърли-Глен (Зеленият павилион), американска галерия за съвременна живопис в Холивуд. Следващата година става за него първата наистина „благополучна” в материално отношение. През същата 1944 г. Милър се премества в Биг-Сър, Калифорния, където днес се намира неговият дом-музей. Четирийсетте години са ознаменувани със завършването на два романа – “Сексус” (1945) и “Плексус” (1949), поемата “Усмивка в подножието на стълбата” (1947, по-късно по този текст е поставена едноименна опера), а също и студията за френския поет Артюр Рембо “Времето на убийците”.
Следващото десетилетие е време за „Книгите в моя живот” (1951), „Биг Сър и портокалите на Йеронимус Бош” (1953), „Нексус” (1959). През 1970 г. в САЩ се състои премиерата едновременно на два филма по книгите на Х. Милър – „Тропика на Рака” и “Спокойни дни в Клиши”. През същата година Милър получава единствената в своя живот литературна награда – наградата на Италия за най-добра книга на годината (за романа „Спокоен като колибри”).
През следващата година е публикувана автобиографичната книга „Животът и времето на Хенри Милър”, която приключва творческият път на писателя. Сред близките приятели на Хенри Милър са и известни хора, като Анаис Нин, Лорънс Даръл, Георгиус Сефериадис, Блез Сандрар, Томас С. Елиът, Жан Жионо и Кайзерлинг. Писателят умира на 6 юни 1980 година.


Публикации:


Публицистика:

САЩ МЕЖДУ ГЕНИИТЕ И ЛУНАТИЦИТЕ/ превод: Диана Павлова/ брой 5 януари 2009