стихове за добрите гъби

Марко Марков

СЪРНЕЛА

Хем плаха, хем смела,
дечица повела,
по пътя с омбрела
крачи сърнела.

Децата - сърнелки,
все хубавелки,
край стринки и лелки
крачат с омбрелки.

—————————–

ПЕЧУРКА

Прилича на къщурка
красивата печурка.

Кафява, белоснежна,
добра и много нежна,

очаква тя детето
в гората и в полето:

на гости ще го кани,
добре ще го нахрани.

—————————–

БУЧКА

Веднъж сред лесовете
видях аз жълто цвете,
заквасено във ваза.
Но после се оказа,
че вазата стебло е,
а цветето било е
израснала от капка
и накривена шапка.

—————————–

КЛАДНИЦА

Виж, мравчица полази я,
чуй, вятър й шептя.
На къщичка от Азия
досущ прилича тя.

Пред покривчето слисано
стои едно врабче.
- Ех, как е боядисано! -
след малко ще рече.

Добра му е направата,
ще издържи тайфун -
потрудил се е здравата
тук някой с остър клюн.

Разкошно е за пеене,
простора щом е син,
но не и за живеене -
то няма си комин.

—————————–

ПАЧИ КРАК

Днес в гората бяхме с Радка
без учебник и тетрадка.

Бе разходката ни кратка -
спря ни пачи крак без патка.

Но вечерята ни с Радка
беше дълга, беше сладка.

—————————–

МАЙСКА ГЪБА

Щом свободен си през май
и без грижи си комай,
тръгвай из гората.Знай,
в този месец тя е рай.

Тичай, скачай и играй
ти сред родния безкрай,
но и сметка ти си дай,
че игрите имат край -

набери си дъхав чай
и пред гъбите не трай:
наредени на кравай
те хоро потропват май.

После в къщи не се май
и над печката не бай -
приготви вечеря райска
ти от тази гъба майска.

—————————–

МРЪЧКУЛА

Мръчкулата
прилича на кулата
в Пиза.
Така е наклонена,
че, сякаш подгонена,
отнякъде слиза.

—————————–

ЛИСИЧА ГЪБА

Там, където стъпвали са лапките
на лисиците
умници
и събаряли са на дъждеца капките
от елиците
иглици,

са израснала златисти ветрила -
ако искаш да ги видиш, тук ела.

На кого са те обаче, отгадай:
1/ на лисиците
2/ на елиците
3/ или пък на никой май.

Както виждаш, отговорите са три.
Ти един от тях си избери.

—————————–

ПЪРХУТКА

Ако падне в миг и викне
„Ох, боли!”
едно момче
и от раната му б
                         л
                          и
                           к
                            н
                             е
кръв
и почне да т
                    е
                      ч
                        е,
ти сред горските поляни
тази гъба
потърси,
стрий я сръчно в бързи длани,
раната му
                 п р с
                  о ъ и.
Ще престане тя веднага
да кърви,
пак ще може то да б я г а,
в краен случай да в ъ р в и.

—————————–

ТРЪБЕНКА

Тра-та-та-та, тра-та -та-та,
ти поспри се за момент -
духовата музика в гората
има нов инструмент.
Той е тъй красив
на вид,
черносив е,
чудно е извит,
има чист, изящен звук,
проверен от ветровете тук.
Зайо,
който слави се със слух,
пръв направи в него
„дух”
и побърза да ни каже
с удивление:
-И на вкус добър е даже
без съмнение.
Тъй че чакайте в гората
по-красиво тра-та - та- та.

Забележка:
За да не изпаднем в грешка,
инструментът трябва да се пази
от онази,
дето зимнина си трупа
в своята хралупа.

—————————–

ХЛЕБНА МЛЕЧНИЦА

Сред поляната любима
расне гъбчица една.
Но защо, кажи, си има
две такива имена?

Може би защото пие
сутрин своето млекце,
както пиете го вие -
с чашка пареща в ръце.

И за да не бъде слаба,
трябва да се справи с цял
ей такъв комат от хляба
още топъл, дъхав, бял.

—————————–

СЪРНЕНКА

Тя идва наесен,
когато надвесен
над птици и хора
проплаква простора.

А тя е щастлива
и тъй се засмива,
че тази поляна
е вече засмяна.

—————————–

МАНАТАРКА

Рано в планината Плана
аз за гъби днеска бях.
От поляна на поляна
все вървях, вървях, вървях.
Срещнах жълъди, шишарки
и прекрасни манатарки.

Стъпвах по трева и цвете -
много нещо аз набрах.
С пълни кошници в ръцете
връщах се по мрак без страх.

В тях,над жълъд и шишарки,
светят двечки манатарки.

—————————–

БУЛКА ГЪБА

Златиста или алена,
почти като запалена

разгаря плахо пламъче
край бяло, обло камъче

и край ронлива бучица
свенлива гъбка-булчица.

—————————–

ЧЕРВЕНА БРЕЗОВКА

Дъждът щом заплаче
над бели брези,
повярвай, юначе,
от тези сълзи
израстват юнаци
с червени калпаци.

—————————–

КОРАЛКА

Бяла, жълта и червена,
под ела и бор родена,

расне сякаш на талази,
но е горда - и не лази.

И е толкова красива,
нежна, крехка и чуплива,

че не крие тя измама
и отровен двойник няма.

—————————–

ЧЕЛЯДИНКА

Има челяд многобройна,
въпреки това е стройна.

Въпреки, че е красива,
тя е доста променлива:

светла бе,когато съмна,
мрак допадна ли, бе тъмна.

Ала винаги е звънка,
гъвкава, изящна, тънка.

Ала винаги е верна,
даже в нощ беззвездночерна.

—————————–

ОРАНЖЕВА СУРОГРИЗКА

Тя расне тук
под дъб и бук
съвсем без звук.

Оранжева е, знам
дори и нейде там
в леса голям.

Живее сред една
огромна тишина,
но тиха светлина

като огнище плиска,
макар и да не иска,
добре разбрала риска,
че някой ще я сгризка.

—————————–

СВЕТЕЩА ПЪНЧУШКА

Защо ли, защо ли
край голите стволи

не ходи без дружка
добрата пънчушка,

а винаги свети
в разкошни букети?

Защото, защото -
отронва дървото,

в гората клоната
те дебне бедата,

а щом сте мнозина,
а щом сте дружина,

тя не додява -
и отминава.

—————————–

МАСТИЛЕНА ЧЕРНИЛКА

Не на воля, на простор
расне тя, а просто в …тор.

Въпреки това, момче,
тя ни спира със звънче.
Ето я - звъни, звъни
нощем и през всички дни.

И отчаяно живей -
расне-гасне,
глъхне-съхне
и черней.

При това не отмъщава,
а храница тя ни дава.

—————————–

БИСЕРНА ГЪБА

Шапки разноцветни носи,
предизвиква рой въпроси:

тя защо е тук червена,
там кафява - и зелена?…

Умна ти си, помисли си
от какво цвета зависи.

Припомни си ти къде е
тя израсла - и живее,

и се смее, и се слива
с пръст и цвете, с билка жива.
Може би от теб се пази
по поляни , из оврази

тази гъбка предпазлива,
цветна, тиха и красива.

—————————–

ЧЕРЕШОВКА

Така нарича се, защото
прилича на черешка,
но не, приятел, на дървото,
това ще бъде грешка,

макар, че има си корона
и стебълце, което
огъва се под небосклона,
щом тръгне към детето,

а на черешката, която,
червена или жълта,
ти схруска миналото лято
и лакомо нагълта.

Обаче тя е без костилка -
и в своята хралупа
добрата катеричка Милка
обича да я хрупа.

—————————–

ЕСЕННА ГЪБА

Израства, когато
планинското лято
ни плиска богато
със слънчево злато.

Живее сред песен
и в пъстрата есен -
над нея надвесен
дъждът е чудесен.

Но нея я има
дори и сред зима -
сняг звънне ли с рима,
за поздрав ни кима.

Но защо в гората песенна
я наричат само есенна?…