стихове за лошите гъби

Марко Марков

ОПАКА ГЪБА

Знае храстът и дървото,
че е опака, защото

всичко върши тя обратно,
тъй, напук и на инат.Но

с нея същият бъди,
инак чакат те беди.

Затова на път когато
срещнеш я сред душно лято,

„Спри се”, ако тя ти каже,
много да си гладен даже,

ти перчема си тръсни,
покрай нея отмини.

—————————–

ОТРОВНА МЛЕЧНИЦА, МЪХНАТКА

Срещнах днес в гората рядка
чудна гъба - каза Радка.

Тя е с алена забрадка,
и е мила, и е сладка.

Да, но беше много кратка
срещата ни - каза Радка.

Че не бе за мен загадка -
тази гъба е…мъхнатка.

—————————–

ОТРОВНА ПЪНЧУШКА

Една дружина шета
по гнилите дървета
и буди всеки пън
от сън със строен звън.

О, нека тази чета
прозвънва със звънчета
немирно в теб и мен
безспирно нощ и ден.

Защото на дървото
замлъкне ли стеблото
и щом потъне в сън
без звън добрия пън,

това е знак, че злото
надвило е доброто
и тихо в теб пълзи -
пази се от сълзи.

—————————–

ЛЪЖЛИВА ПЕЧУРКА

Когато изведнъж
в гората бликна дъжд,

съзрях щурец и щурка
под стряха на печурка.

Дуетът им прочут
трепереше от студ,

не смееше да пее,
дори да се засмее.

- Защо? - запитах аз,
добър е този час,

той просто е чудесен
за сладкогласа песен
с прекрасен съпровод,
дарен от ясен свод.

-Защото - щурка рече,
повярвай ни, човече,

макар,че е красива,
стрехата е лъжлива.

А песента, кажи,
с лъжа ли да дружи?

—————————–

ДИПЛЕНКА

Сбръчкана е като баба
и е куха, и е слаба

тази гъба грозна, страшна,
при това е доста прашна.

С нея върна ли се в къщи,
баба, знам, ще се намръщи:

- Бърже махай я оттука,
захвърли я на боклука.

Като мене се преструва,
че не вижда, че не чува,

ала всъщност е могъща
и разплаква цяла къща.

С нея щом си се простила,
запомни ти, дъще мила:

баба й е баба Яга,
и от нея всеки бяга.

—————————–

ОТРОВНА ПЪРХУТКА

В пръстта почти зарита
под бор и под ела,
за теб и мене пита
и вика ни:”Ела”.

На малко таралежче
прилича май, нали,
додето разбереш, че
тя няма си игли.

Иглите й обаче
прикрити са, момче,
и в кръглото калпаче,
и в малкото краче.
Така, че разбереш ли,
че грижи ще береш,
речи си: “Таралеж ли?
Я беж оттука, беж!”

—————————–

ПАНТЕРКА

Верка бе в гората вчера.
Там видя една пантера.

Беше малка и петниста,
свита на дръвче под листа.

Щом е малка, тя е щерка
на пантера - каза Верка.

Че нарича се пантерка
зная даже без проверка.

Друг един въпрос, обаче
иска тук да ме разплаче:

Щом порасна, ще съм Вера.
Тя ще бъде ли пантера?

Не, защото си е гъба.
И макар, че е беззъба,

много е опасна, знайте,
с нея вий не си играйте.

Ако бях играла вчера,
щях ли нявга да съм Вера?

—————————–

ЧЕРВЕНА МУХОМОРКА

Под ела и бор живее,
с красотата си блести,
в пъстри книжки аленее,
в стройни стихове звънти.

Виж, и пощенската марка
с нея колко по е ярка.

Най-красива на земята
тя е. ..Ала запомни:
може даже красотата
да ни причини злини.

—————————–

БЯСНА ГЪБА

Под бор и на поляна
тя среща те засмяна.

По шапката червена
е често залепена

я борова иглица,
я стръкче от тревица.

Към нея не протягай
ръка, а бягай, бягай,

защото е опасна:,
затуй й казват бясна.

—————————–

ВЪЛЧИ ЗЪБ

Щом изтрака вълчи зъб
под ела или под дъб
и животът ти е скъп,
бърже ти обръщай гръб
на бедата…Носи скръб
този странен, страшен гъб,
тъй наречен -вълчи зъб.

—————————–

ДЯВОЛСКА ГЪБА

Щом е малка тя, дете,
в нея дяволче расте.

Ала стане ли голяма,
сякаш друга грижа няма

дяволът, пораснал вече:
иска среща с теб, човече.

Настойчивата покана
ти отхвърляш без подкана,

а защо така е, знам -
просто станал си голям.

—————————–

МУХОМОРКИТЕ

Щом зората зазори
раснат в нашите гори
дружно тъкмо пет сестри:

1/ Първата е с накривена
шапка масленозелена,
2/ бяла втората е, чиста,
както чист след дъжд е листа,
3/по-леплива от туткала
третата е, също бяла,
4/а четвъртата пантерка
се нарича,питай Верка,
5/петата е най-красива,
затова е горделива.

Чуй сега и разбери:
гледай ги - не ги бери,
никак те не са добри.