МЕМОАРИ
П и е с а в д в а н а д е с е т к а р т и н и
Действащи лица
Филип Филипов - журналист, 55-65 г.
Аля Чулджиян - пенсиониран следовател, 50-55 г.
Астон - маг, близък приятел на Филип, 55-65 г.
Хари - асистент на Астон, хакер, 20-25 г.
Теофил Арсов - бивш началник на Аля, 50-55 г.
Антон Лозанов - бивш колега на Аля, 40-50 г.
ПЪРВА КАРТИНА
Хол в жилището на Филип. Обзавеждането е разнообразно, но не претрупано и носи следи от ергенски навици. Собственикът се разхожда безцелно из стаята.
Обръща се към зрителите.
ФИЛИП. Странно. От известно време започнах да се замислям за бъдещето си. Не като тинейжър на когото му е втръснало да чува (Тържествено.) «Всичко е пред тебе», а по-скоро като човек с посивяващи коси, на когото вече му е време да свикне с мисълта, че ако не днес то може би утре ще му се наложи да си каже «Всичко е зад тебе». Не, че особено ме е страх, каквото ще става ще става, но …
(Отправя се към доста голямото стенно огледало, втренчва се в образа си, поглажда косите си. Със задгробен глас.) «Всичко е зад тебе!» (Пауза. С нормален глас.) Ще видим тази работа. За сега се отказвам да мисля точно по този аспект на бъдещето и за целта съм решил да започна да пиша мемоарите си. Идеална противоотрова. Ако започна, както се полага, с младите млекопитаещи години, спирката на автобуса наречена «Всичко е зад тебе» ще бъде ей там някъде далече, далече… (Сочи с ръка за да развее всякакво съмнение по въпроса.)
После, за известно време, бъднините на нашето любимо млекопитаещо ще бъдат кристално ясни. По простата причина, че всичко вече се е случило, нали така? С изключение на разни малки подробности като интерпретация на събития, които може би са предопределили живота му, преценка на целесъобразност, морални присъди и т.н. (Пауза.) Морални присъди…Да, между другото, не ви ли се е случвало съвестта да започне да ви гризе, гризе, да продължава да ви гризе, едва ли не безкрайно, и въпреки това с изненада откривате, че още много остава за гризане. Странен природен феномен! Гриз, гриз, гриз…и няма свършване. (Пауза.) Но да не се отвличаме.
Аз съм журналист. Откакто се помня. Все докладвам за другите и най-голямото предимство на тази работа е, че нямам време да се замислям за себе си. Събитията те завличат, докато опишеш едно - друго пристига, трето, и т.н.. Докато се усетиш годината се изнизала, после още една и още една и…ето, че е време да се пишат мемоари. Обаче, ще кажете, какви мемоари може да пише един журналист след като вече всичко е написано и отпечатано. Няма вече нищо ново. Вчерашен вестник. Какво повече? Ами това, което е в повече, е премълчаното и ненаписаното. А то е много. “Много” с главна буква. И не е най-безинтересното ако трябва да си признаем честно с малко натиск от гризящата съвест. Ще кажете, защо не си го написал това интересното като си журналист? Е, това вече е професионална тайна. Тайна на кухнята. Ако искате да я разберете, тайната, станете журналисти. Толкова по въпроса.
Ако сте забелязали, всяко голямо решение е свързано с някаква тънкост. И колкото е по-тънка тази тънкост толкова е по-опасна за голямото решение. Не я пренебрегвайте, а бъдете нащрек и изключително внимателни. Та за какво става дума. Аз мога да измъкна с въпроси всичко, интересно и не дотам интересно, от вас, но не и от себе си. С умело задавани въпроси може да се измъкне от тъмната пещера на забвението какво ли не. За най-голяма изненада и на собственика на пещерата. (Пауза.) Ето и един най-приятелски професионален съвет от мене - ако се страхувате от паметта си, не си задавайте въпроси.
За моите мемоари не мога да използувам колега. (Пауза.) По най-различни причини, най-важната от които е, че им знам журналистическите трикове и, значи, има опасност да започна да им се изплъзвам. Така, лекичко, по крилото. Затова съм взел крути мерки. Намерих си за секретар пенсиониран следовател. Задачата на този секретаро-следовател ще бъде да записва каквото диктувам, да оспорва разните там мои интерпретации и да ми задава въпроси. Много въпроси. Колкото може повече въпроси. (Поглежда часовника си.) Следователите са точни хора. С тях шега няма. Всеки момент очаквам да се позвъни.
Чува се звънец. Филип отива да отвори вратата. Влиза Аля.
АЛЯ. Добър ден.
ФИЛИП. Добър ден, Аля, заповядайте. Шлиферчето?
Аля съблича шлифера си и му го подава. Филип го поема и го окача до вратата.
АЛЯ. Както ви споменах по телефона идвам по молба на наш общ познат. Той се опита да ми обясни за какво става дума, но с доста мъгляв резултат. Нещата се поизясниха след разговора с вас, но ми се иска да чуя още веднъж исискванията. На живо.
ФИЛИП. На живо - на живо. (Пауза.) Най-напред, искате ли кафе? Имам готово.
АЛЯ. Може. Без захар и без мляко.
ФИЛИП. Пристига моментално.
Филип налива от малък термос в две чашки, отваря кутия с бомбони, всичко готово на поднос, и сервира.
ФИЛИП. Бомбонче? (Подава отворената кутия. Аля взема бомбон.) Така. Значи, на живо. (Пауза. Отпива глътка.) Ще бъда кратък, нарочно много кратък. (Пауза.) Ще ви диктувам някакъв текст, който ще съдържа интерпретации на събития, възможни оценки и т.н. Искам да оспорвате и интерпретациите и оценките, да предлагате алтернативи и, най-важното, да задавате въпроси.
АЛЯ. Какво целите с тази странна идея, ако не е тайна?
ФИЛИП. Интересни мемоари.
АЛЯ. Ще записвам ли алтернативите, които ви предлагам, въпросите си и отговорите, които получавам?
ФИЛИП (Малко неуверено). Д-да. Предполагам, че ще се наложи.
АЛЯ. От опит мога да ви кажа, че едва ли ще се получи мемоарно четиво. По-скоро протокол на разпит.
ФИЛИП. Има много интересни протоколи.
АЛЯ. Има, но са секретни - след прочитането се налага веднага да се забравят.
ФИЛИП. Моята задача е малко по-друга. Ще се налага да си припомням. С големи усилия и с ваша помощ.
АЛЯ. Това ли е инструктажа?
ФИЛИП. В общи линии - да. Кога напуснахте работа?
АЛЯ. Преди няколко седмици. Защо?
ФИЛИП. Нищо специално - професионален навик.
АЛЯ. Вие ще пишете мемоари защото ще се пенсионирате или защото искате да се пенсионирате?
ФИЛИП. Както се случи. Имам готовност и по двата варианта.
АЛЯ. Тежка задача, но това си е ваш проблем. Ако не сте се замислили как ще го решавате много скоро ще ви се наложи. Или, може би, няма да печатате мемоарите?
ФИЛИП. Може и това да се случи, но първо смятам да ги напиша. Да ги напишем.
АЛЯ. Нашият общ познат ми каза, че заплащането е на страница. Спомена и някаква сума.
ФИЛИП. Каквото ви е казал си остава в сила.
АЛЯ. Не става. Заплащането трябва да бъде на час. Може да не напечатаме и половин страница цял ден. Наясно ли сте каква говорилня ни чака?
ФИЛИП (Изненадан). Верно! Хич не ми дойде на ума!
АЛЯ. Плащането на час ще ви направи доста по-сговорчив при разните там оценки и доста по-прям в отговорите.
ФИЛИП. И затова не бях помислил! Плащането на час пък е направо финансова трагедия!
АЛЯ. Подценявате ме професионално. От думите ви следва, че ако имате повече пари ще можете да се измъквате с много приказки.
ФИЛИП. Не е ли възможно?
АЛЯ. По принцип е възможно, но само по принцип.
ФИЛИМ. Мамма миа! Направо автогол!
АЛЯ. Ако спазвате основните принципи на журналистиката, няма опасност от пълен банкрут.
ФИЛИП. Аз се мъча да ги спазвам, но на практика се налага само да се придържам към тях. Понякога и с две ръце.
АЛЯ. Не ви знам точно бюджета, но какъвто и да е, ще трябва да се придържате и към него. С две ръце.
ФИЛИП. Ха! (Пауза.) В мътни случаи като този аз винаги се придържам към бабата.
АЛЯ. Бабата?!
ФИЛИП. Да. Почваме да работим и…баба ще си покаже. Баба винаги си показва. (Пауза.) Така, почваме! Ще работим два-три дни и…после ще видим. Заплащане на час. По американски.
АЛЯ. Надявам се, няма да завършим по български.
ФИЛИП. А, не! Аз ще си плащам най-почтено. На час и, ако предпочитате, всеки ден.
АЛЯ. Не е необходимо. Може и накрая. Едва ли ще се наложи да чакам повече от седмица.
ФИЛИП. Много сте черногледа.
АЛЯ. Аз? Вие казахте два-три дни, аз ви давам седмица и после аз черногледа!
ФИЛИП. Пърдон! Права сте. (Към зрителите.) И аз минавам за оптимист!
АЛЯ. Приемам извинението. (Пауза.) Много сте сговорчив. Особено като се има предвид, че в момента разговаряме безплатно. Невероятно! Може пък и да не ви очаква съвсем пълен банкрут.
ФИЛИП. Кога започваме?
АЛЯ. Зависи от вас. Сега, обаче, едва ли е подходящ момент. По моя преценка сте под лек финансов стрес.
ФИЛИП. Добре. Хайде, утре по същото време.
АЛЯ (Става, подава ръка.) До утре.
Филип и помага да облече шлифера си, сбогуват се и тя излиза.
ФИЛИП (Към публиката.) Опасна дама! Но, най-опасното в цялата работа е, че ми е много симпатична.
ВТОРА КАРТИНА
Теофил и Хари разговарят на улицата.
ТЕОФИЛ. Защо не си намериш нормална работа, Хари? Може да е при мене.
ХАРИ. С моята биография - малко трудно. Най-важното е, обаче, че не мога да работя с началници.
ТЕОФИЛ. Искаш да кажеш с тъпи началници.
ХАРИ. За съжаление и с умни не мога. Особено с такива, чиято професия е да задават въпроси. (Пауза.) Харесва ми както е - спец по компютърна защита без началници и без подчинени. С особена биография за реклама.
ТЕОФИЛ. Компютърна защита?! Ти си един най-обикновен хакер!
ХАРИ. И хакер също. Не крия. Но не обикновен. Хакер е част от играта. На всеки втори клиент се налага да му демонстрирам за каква защита точно става дума. С негово позволение му се показва, за около половин час, че и най-съкровените му тайни са най-обикновени публични тайни.
ТЕОФИЛ. Плащаш ли данъци?
ХАРИ. Разбира се, не може без нищо. Имам документи. Приходи, разходи…
ТЕОФИЛ. Представям си какви приходи отчиташ.
ХАРИ. Сравнително ниски. Аз не съм лаком. Щастието не е да имаш много пари. Стига ми да работя няколко часа седмично. (Пауза.)
ТЕОФИЛ. Не е добре млад човек да лентяйствува. Няколко часа седмично!
ХАРИ. А, не! Лентяйстване няма. Има активна почивка и, разбира се, самоподготовка.
ТЕОФИЛ. Аха, самоподготовка, значи! И какво става с информацията от самоподготовката, която само най-случайно попада в ръцете ти?
ХАРИ. Зависи. Във всеки случай не злоупотребявам с нея.
ТЕОФИЛ. Някой друг, обаче, може да злоупотреби.
ХАРИ. Не продавам информация. Нездравословна бизнес практика. Не се е налагало. Най-важното правило за живота е да не си лаком.
ТЕОФИЛ. Може да те задължат да предоставиш събрана информация.
ХАРИ. Е, и? Как ще проверят какво е събрано? И къде смятат да проверяват?
Знаете ли колко сайтове има за паркиране на файлове? Например само в Китай. И как, например, ще принудите китайците да ви разрешат проверка? Ако узнаете мястото, искам да кажа, което си е направо чиста фантастика.
ТЕОФИЛ. Китай?
ХАРИ. Аха. Може и Индия. Може и Филипините. И още много може.
ТЕОФИЛ. Нямаш специално образование, как си намираш сериозни клиенти?
ХАРИ. Не можете да си представите колко е малък света на спецовете. Много от тях си крият дипломите, за да не им падне реномето.
ТЕОФИЛ. Крият си дипломите?!
ХАРИ. Оригиналност и особено оригинална биография се ценят много високо на пазара на хакерите. Само с гола диплома без оригинално покритие… А има и сайбер десперадос, за които се знае, че не вземат поръчки.
ТЕОФИЛ. И от какво живеят.
ХАРИ. Консултанти.
ТЕОФИЛ. Е, какво? За вас няма закони, няма държави, няма морал, няма …нищо няма, никави ограничения?
ХАРИ. Ограничения има. (Пауза.) Всеки сам си ги налага.
ТЕОФИЛ. Това е джунгла! (Подигравателно.) Сам си налагаш ограничения!
ХАРИ. То и при вас не е по-добре. Има закони, но кой ги спазва? Вие спазвате ли ги? Буквата на закона.
ТЕОФИЛ. Без закони не може. Спазват се. Все пак.
ХАРИ. Не знам какви вестници четете, но изглежда аз чета съвсем други. (Пауза.)
ТЕОФИЛ. Искам една услуга от тебе.
ХАРИ. Зависи каква. И може да не е безплатна.
ТЕОФИЛ. Ти за заплащане не се безпокой.
ХАРИ. Зависи каква, казах.
ТЕОФИЛ. За тебе ще е най-добре ако не зависи.
ХАРИ. За какво става дума?
ТЕОФИЛ. Телефонни разговори. Мобифони.
ХАРИ. И какво става със закона?
ТЕОФИЛ. Затова казах, че искам услуга. На мене също ми се налага да излизам от рамките. И не забравям, когато някои хора ми откажат нещо, което не им струва нищо.
ХАРИ. За сега мога да обещая само, че ще направя проверка.
ТЕОФИЛ. Какво точно ще проверяваш?
ХАРИ. Възможностите. От вас ще искам някои имена на шефове и специалисти от телефонни компании и няколко паpоли. Главно за да си спестя време. Ще направя няколко теста и тогава ще ви отговоря окончателно.
ТЕОФИЛ. Много си предпазлив. Не виждам от какво те е страх.
ХАРИ. Въпрос на реноме. Не, че няма да мога да свърша работа. Става въпрос за реноме в малко по-широк смисъл. Специфика.
ТЕОФИЛ. Да не се разчуе, че работиш за ченгетата?
ХАРИ. Слухове винаги има, но в нашите среди са важни документите и фактите.
За последното аз сам ще се погрижа ако поема работата. (Пауза.) Ако я поема.
ТЕОФИЛ (Пауза.). Прието. За твое собствено добро, да се надяваме, че ще я поемеш. Не забравяй, че хакерите са извън закона. (Подава ръка за сбогуване. Хари я поема.)
ХАРИ. Всекидневие. Всеки се старае да оцелее в джунглата. Както се оказва, лъвовете и тигрите - също. (Разделят се и излизат в различни посоки.)
ТРЕТА КАРТИНА
Вечеря в ресторант организирана от Теофил Арсов за неговия следствен отдел. Поканена е и Аля като и е предоставено най-почетно място - до шефа. Има лека забавна програма с водещ Астон. Вижда се част от залата на ресторанта. Масата на следователите е на централно място.
АСТОН. Следва събиране на средства с една най-благородна цел. Целта е тайна, като ще оставим на вас да я разгадаете. По следователски. Имайки предвид вашите неограничени възможности, очакваме разнищването на тайната да бъде нещо като неделна разходка. Ето защо смятаме най-напред да съберем парите и после да ви занимаваме с подробности. Както винаги, вие ще имате право да задавате въпроси, а ние ще имаме удоволствието да ви отговаряме колкото се може по-мъгляво. И така…
Астон, придружен от Хари, започва да събира в кофичка златножълти монети, които вади от всякъде като не забравя да пребърква най-усърдно почти всички джобове на насядалите около масата. Отвреме навреме пребърква и Хари, вади монети от джобовете му и обяснява на зрителите.
АСТОН. Хари е опасен човек. Взел съм го за ученик, а той тренира на мене. Логиката му е, че ако успее да ме пребърка без да разбера ще бъде повишен в черно-зелен дан - черна мантия със зелена подплата.
Номерът завършва с измъкване на сютиен от джоба на най-големия началник, Теофил. Рякопляскания. Астон и Хари се оттеглят в предоставения им ъгъл, който се вижда само от зрителите. Астон започва да вади мобилни телефони от джобовете си и ги слага в една кошничка. Подава на Хари един от тях.
АСТОН. Почвай! Бързо! Имаш не повече от пет минути.
Хари изчезва с телефона зад кулисите, Астон го следва. Теофил шепне на ухото на Аля, двамата стават, с чаши в ръка и се отдалечават от масата, по-близо до зрителите.
ТЕОФИЛ. Аля, хайде, казвай как върви пенсионерския живот. Умираш си от скука, няма съмнение.
АЛЯ. Необичайно е. Все още се чувствувам като в отпуск. Скука засега няма и не се предвижда. Особено през следващите месеци.
ТЕОФИЛ. Хм! (Пауза.) Я докладвай! Както се полага.
АЛЯ. Филип Филипов, знаете го, който написа онази статия за Алфа Холдинг и приватизацията на Химко.
ТЕОФИЛ. Какво има? Нещо ново?
АЛЯ. Започва да пише мемоари.
ТЕОФИЛ (Замислен). Интересно. (Пауза.) Много интересно.
АЛЯ. Още по-интересното е, че ме нае за секретар-следовател.
ТЕОФИЛ. Ще разследва?!
АЛЯ. Аз ще го разследвам. По негово желание.
ТЕОФИЛ. Хайде, без гатанки. За какво ще го разследваш? За Химко?
АЛЯ. И за Химко. Като му дойде реда.
ТЕОФИЛ. Кога ще му дойде реда? (Пауза.) Нищо не ми е ясно. Пенсионира се, не съм ти вече началник и започна да се будалкаш с докладването.
АЛЯ. Всичко е доста просто. Иска да има секретар, който да му задава въпроси. Да си спомня всичко което е забравил, всичко, което не иска да си спомня, и всичко, което иска да не си спомня.
ТЕОФИЛ. Странни идеи.
АЛЯ. Иска още да оспорвам мненията му по разни въпроси.
ТЕОФИЛ. Трябва да има доста пари. (Пауза.) Ако излезе нещо интересно по Химко веднага звъни.
АЛЯ. Ако излезе.
Астон и Хари се връщат в техния ъгъл. Хари взема малка масичка, слага на нея кошничката с телефоните и излиза пред следователите. Започва подготовка за следващ трик. Астон вади своя мобифон и набира номер.
АСТОН. Ти ли си? (Пауза.) Така. Имам номера. (Пауза.) Не, не беше проблем. Оказа се, че Хари го знае. (Пауза.) Ей така, оказа се, че го знае. (Пауза.) Добре, ще го питам. (Пауза.) Не знам за какво ти е притрябвал, но…(Пауза.) След около два часа те чакам. (Пауза.) Хайде, бай. (Прибира телефона и се присъединява към Хари.)
АСТОР. Драги потърпевши. Станала е малка грешка. Парите, които ми дадохте, напълно доброволно, излязоха съвсем фалшиви. Ето какво значи да си всекидневно сред престъпния свят. Чувствителното ми ухо веднага улови фалш в звънтенето на монетите. Казах си: «Астоне, кой на кого, значи, сега прави фокуси?» Но, както и да е, не трябва да се забравя най-важното! Благородната цел иска пари. И такива парадокси, знаете - колкото е по-благородна целта, толкова повече пари трябват. Та реших да работя съвсем на сигурно и да ви реализирам мобифоните. Те няма как да са фалшиви, а са и от най-модерните - струва си риска. Който риск, да не си кривим душата, при моята ловкост на ръцете, е минимален. Точно ги прибрах, започнах да смятам печалбата и …явява ми се духа на Мистер Сенко: «Астоне, престъпваш най-основния морален принцип на магьосниците: прибираме това-онова, но винаги връщаме.» Аз понечих да му кажа нещо за една най-най благородна цел, но още преди да стигна до «благород…» и той размаха пръст: «Принципа!» Та ето, значи, благодарете на Мистер Сенко (Сочи към тавана.) А сега Хари ще ви върне мобифончета в пълна изправност.
Хари започва да раздава мобифоните с най-изискани бръснарски маниери.
АСТОН. (Към Хари.) Хари! И без номера! (Вади от джоба му мобифон.) Не знаеш с кого си имаш работа. Това е Теофил Арсов! Моите извинения, Тео. Още се учи момчето. Няма скоро да се повтори. (Подава му мобифона. Ръкопляскания.)
ТЕОФИЛ. Да не си сменил професията, Хари? Откакто се видяхме за последен път.
ХАРИ. Не я сменям за нищо. Карам втора специализация.
ТЕОФИЛ. Освен компютри пребъркваш и джобове.
ХАРИ. За сега няма оплаквания. Ето, връщаме всичко.
ТЕОФИЛ. Умно момче си, гледай да не го забравяш.
ХАРИ. Не ми се дава възможност.
ТЕОФИЛ. Нови предизвикателства. Разбирам. (Пауза.). Много добре те разбирам.
(Става, хваща интимно Хари под ръка и го отвежда в страни.) Ето ти имената и пaролите, които искаше. (Подава му бележка, Хари я прибира.) Не се бави много, работата не може безкрайно да чака. Обади се тези дни. И не забравяй, това е вече трето предложение. Работа - колкото искаш. Така или иначе, рано или късно, ще се видим.
ХАРИ. Не се и съмнявам.
АСТОН (Подвиква ). Хари, ти си на работа и, ако обичаш, да си гледаш работата. При фокусите е много важно темпото с ръцете като се избягват разговори. Особено със следователи.
ХАРИ. Сори, бос! (Връща се тичешком на мястото си.) Темпо, значи. (Взема няколко въженца от масичката.) Уважаеми гости, сега ще ви демонстрираме нетривиални заплитания и елегантни разплитания с едно и с две въженца и в частност фамозния и съвсем безотговорно рекламиран Гордиев възел.
ЧЕТВЪРТА КАРТИНА
Филипов и Аля работят в хола на жилището му. Той диктува, разхождайки се, тя, с лаптоп, се е разположила в креслото му.
ФИЛИП. Най-напред искам да ви предупредя, че мемоарите ще бъдат малко нещо нестандартни. Може би даже не малко. По две причини. Първо, няма да следват някаква даже и странна хронология. Второ, заедно с моя милост на сцената почти винаги ще присъствува и един друг персонаж, който често ще играе главна роля, а когато не я играе, зад кулисите ще се мярка вездесъщата му сянка. Този персонаж ще наричаме Графа. Поради присъствието му емоционалният диапазон ще бъде почти максимален - от проклятие до дар божи, като появата на едното не изключва другото в един и същ момент. Съществено предимство тука е, че Графа, волно или неволно, ще помага за по-достоверното обрисуване на автора, нещо, което всячески се отбягва в нормалната мемоарна литература. Да не забравяме и икономиката - съществено ще се намали броя на изреченията, които започват с «Аз». Горе-долу с около тридесет процента, и съответно - страниците и цената на книгата.
АЛЯ. Много оригинално. Обявява се разпродажба още преди книгата да е написана.
ФИЛИП. Нали! Мога да патентовам идеята и да си покрия загубите.
АЛЯ. Журналист по съдба и икономист по божия милост. В нашата бедна страна никой не си е на мястото.
ФИЛИП. И със следователите ли е така?
АЛЯ. Вие как мислите? Ако не е така или ги преместват или ги пенсионират или…
ФИЛИП. Не знам за едрата икономика, но за дребната познавах добре един от гениите - Графа. За съжаление…
АЛЯ. Какво е станало с Графа?
ФИЛИП. Графа…Графа…Не можа и мемоарите си да напише даже. (Пауза.)
Това, обаче, за сега няма да го казвам, ще се загуби част от мистерията за читателите. Жалко, че се радрънках, сега и на вас ще ви бъде по-скучно.
АЛЯ. Аз съм на обратното мнение. Нали съм следовател - веднага се зароди нездрав интерес към съдбата му.
ФИЛИП. Значи, не е лошо да го спомена още в началото?
АСЯ. От следователска гледна точка няма да е лошо.
ФИЛИП. Хм! Може и да сте права. Ще видим. (Пауза.) Баба ще си покаже.
АСЯ. Тази ваша баба къде се крие?
ФИЛИП. Тайна! Тя работи само за мене. Не си я давам за нищо на света.
АСЯ. От мене да мине. Няма да я разследваме повече.
ФИЛИП. Продължаваме ли?
АСЯ. Да.
ФИЛИП. Сега почваме отделна глава. Може да е първа, може и да не е. Още не ми е ясно. Така, пишем. (Диктува.)
Аз и Графа сме родени в един ден. В един град. В една махала. Аз съм точно една година по-малък. Ще избързам да кажа, че разликата от една година малко по малко се изтриваше, но никога не изчезна - той завинаги си остана баткото. Случаите, в които съм искал да променя статуквото са практически равни на тези, в които съм искал да го запазя завинаги. Ако трябва с едно изречение да обясня защо, бих казал само, че ако аз познавам улицата, то Графа израстна на улицата.
Благодарение на доведения си баща, Трифон. Постепенно му ставаше ясно, че Трифон не го иска в къщи. Не го биеше, само го пращаше постоянно тук и там, често със странни поръчки като му даваше и пари. Не му се караше ако се прибираше късно или ако оставаше да спи някъде другаде. Та така, Графа винаги имаше какво и за какво да харчи, а аз не. В гимназията вече беше толкова отракан в търговията, че последната година започна да дава заеми на баща си, с лихва, разбира се на полушега, като и Трифон си играеше добре ролята. Не го мразехме, може даже да се каже, че го обичахме. Той беше особен човек и научихме много от него. Един ден Трифон изчезна и не се появи повече, но ние бяхме вече големи и не обърнахме внимание.
АЛЯ. А майка му?
ФИЛИП. Тя правеше каквото Трифон кажеше и почти не говореше.
АЛЯ. И толкова?
ФИЛИП. Толкова. Не знам каква майка е била за Графа, не бих и го питал, но за мене тя беше като сянка. Една красива и добра сянка.
АЛЯ. Щом е била красива и добра сянка, значи има какво да се каже.
ФИЛИП. Графа избягваше да говори за нея. Нека си остане така. Знам, че се грижеше много за нея, не беше лишена от нищо до последния си ден.
АЛЯ. Не искате да пишете за майка му не защото няма какво да пишете, а защото Графа не би одобрил това.
ФИЛИП. Предполагам.
АСЯ. Не е особено справедливо.
ФИЛИП. Мемоарите, ако не са субективни, не са никакви мемоари, а пък и най-малко имам претенции да раздавам справедливост. Аз съм силно пристрастен и ще си остана такъв. (Пауза.) Според мене така е най-справедливо, колкото и да е странно за един следовател.
АЛЯ. Ваше право. Макар, че много ми се искаше като пръв читател да чуя още нещо за добрата и красива сянка.
ФИЛИП. И като следовател, който е свикнал протоколът да бъде възможно пълен.
АЛЯ. Не винаги. Зависи от протокола. Ние сме също човешки същества, понякога силно пристрастни.
ФИЛИП. Мамма миа! Горката Темида! Отвсякъде я ментосват!
АЛЯ. Свикнала е, пък и присъдата е само началото на възмездието, което често се реализира извън ресора и.
ФИЛИП. Много тънко самоизвинение.
АЛЯ. Самоизвинението е винаги под ръка. Въпрос на техника. Лошото е, че колкото е по-извъртяно и изизскано, толкова по-дълго те гризе съвестта.
ФИЛИП. Интересно! И с мене е така въпреки, че не съм писал протоколи.
АЛЯ. Само статии. Нещо като протоколи. Често без подпис.
ФИЛИП. Моля, моля! Винаги съм подписвал статиите си. Редакционни нямам.
АЛЯ. Една вестникарска статия може да те загроби много по-лошо от протокол. Особено ако потърпевшият няма възможност да отговори.
ФИЛИП. В много случаи не искат да отговарят. Отракаха се. Знаят - всяко чудо за три дни.
АЛЯ. Верно е. Даже и с убийствата - три дни до седмица. (Пауза.) И все пак един човек го няма и в някоя душа остава празнина. И никакви мемоари не могат да я запълнят. Една сянка остава да броди зад кулисите, дълго, дълго, и след като последния зрител е напуснал залата.
ФИЛИП. (Рязко.) За какво намеквате?
АЛЯ. (Пауза.) Нищо конкретно. Съвсем нищо. (Пауза.) Ние май много се отплеснахме, а времето безмилостно отмерва хонорара ми. Ставаше въпрос за Графа. Ето, стигнали сме до…
ФИЛИП.. Край с Графа. Ще пишем нещо друго. (Отваря чантата си и започва да рови из нея.) Аз си бях отбелязал тука…
АЛЯ. Друго, значи. (Пауза.) Ще пишете ли за историята около Алфа Холдинг?
ФИЛИП. Алфа Холдинг?!
АЛЯ. Да, Алфа Холдинг и приватизацията на Химко.
ФИЛИП. Не съм мислил. Може и да не пиша.
АЛЯ. Беше доста мистериозен случай. Първият търг се провали благодарение на ваши разкрития за неправилна процедура и някакви фалшиви документи. После започнаха разни машинации, силни купувачи ту се появяваха ту се отказваха и когато мътилката се пообистри се оказа, че единственият сериозен купувач е Алфа холдинг, който и спечели. Лично на мене и досега не ми е ясно защо нямаше следващи статии от вас.
ФИЛИП. Не си спомням точно, но, общо взето, нямах достоверна информация за сериозна втора статия.
АЛЯ. Нямахте информация или решихте да не се ровите повече?
ФИЛИП. Не изглеждаше перспективно, а и имаше други приоритети. От много посоки понамирисва, не можем да свалим противогазите.
АЛЯ. Ставаше въпрос за няколко стотин милиона. И това ако не е приоритет.
ФИЛИП. Финансов - да, но не и непременно вестникарски. Вие не сте ли разследвали случая? Такава голяма далавера, няколко стотин милиона!
АЛЯ. Малко нещо.
ФИЛИП. Вие лично?
АЛЯ. До известна степен. След месец прекратиха следствието. Заповед отгоре.
ФИЛИП. Прекратиха следствието, защото беше безперспективно или защото стана много перспективно?
АЛЯ. Реорганизация. Дойде нов министър, нови приоритети, смяна на длъжности, постоянна липса на квалифицирани следователи.
ФИЛИП. Знаете ли нещо около следствието? Така, питам от нездрав личен интерес.
АЛЯ. По същото време разледвах двойно убийство и имах работната хипотеза, че е свързано с Алфа холдинг и Химко. Поисках съответната документация, но успях да я задържа само един ден - прибраха я спешно и не я видях повече.
ФИЛИП. Какво стана с двойното убийство?
АЛЯ. Случаят беше преценен като очевиден, тривиален, със заповед да се приключи без протакане. Аз заявих, че имам съмнения, но нямам доказателства, че трябва още работа, на което ми се усмихнаха и казаха, че нямат нищо против да събирам доказателства, но в извън работно време. Убитите бяха мафиот и журналист. Надявам се, че се сещате за кого става дума.
ФИЛИП. (Пауза.) Да. Журналистът беше Графа.
ПЕТА КАРТИНА
Среща на Филип с Аля в кафе-сладкарница.
ФИЛИП. Благодаря ви, че дойдохте.
АЛЯ. Предположих, че е нещо важно, но дори и да е само да си побъбрим - нямам нищо против. Аз съм пенсионер.
ФИЛИП. Много ми е приятно, че така приемате поканата ми. Аз наистина искам да ви задам някои въпроси.
АЛЯ. За Графа, нали?
ФИЛИП. Да. Надявам се да науча нещо повече. Нали вие сте водили следствието.
АЛЯ. Карайте.
ФИЛИП. В общи линии знам какво е заключението. Графа и мафиотът, Бизона, са се стреляли един друг и после са издъхнали от раните си. Никой не е чул изстрелите, използували са заглушители. Има съмнение за лична разправа. Няма виновни, има само потърпевши. Така ли е?
АЛЯ. В общи линии.
ФИЛИП. Защо се прекрати следствието?
АЛЯ. Казах ви вече.
ФИЛИП. Ще си преформулирам въпроса. Как мислите, защо се прекрати следствието.
АЛЯ. Вие защо предполагате, че причината е друга?
ФИЛИП. Много е съмнително Графа да е имал лични сметки за уреждане с Бизона и особено е съмнително, че е използувал пистолет със заглушител.
АЛЯ. Само това ли? Графа е бил много интересна личност от всяка гледна точка, и от ваша, и от наша. Защо да няма пистолет със заглушител, например. Второ. Защо да не е имал вземане-даване с Бизона? Имал е изключително широки връзки на най-различни ниво, даже с професионалисти от доста по-особен вид.
ФИЛИП. За широките връзки е верно и за професионалистите от по-особен вид също. Бил е червена барета, трениран в Новосибирск. Какво толкова странно?
АЛЯ. От най-влиятелните и уважаваните в съответните среди.
ФИЛИП. Вие защо сте искали да продължите следствието? Имали сте съмнения, най-вероятно по други причини, не като моите, че официалната версия е много , как да кажа, …формална.
АЛЯ. Имах общи подозрения, на базата на разни дребни факти.
ФИЛИП. Например?
АЛЯ. Резултатите от разследването са все още тайна, особено що се отнася до журналисти. Ако медиите надушат нещо, което намирисва на опорочено следствие, шефовете ще си имат неприятности. Аз също, защото не бях съгласна със заключението. И защото подозирам, че следствието стана причина да ме пенсионират по-рано от очакваното. Бяха ми обещали друго.
ФИЛИП. И дума от казаното от вас няма да бъде чута или прочетена от друг човек. (Вдига ръка като за клетва.) Чисто личен интерес.
АЛЯ. Вярвам ви, но не виждам смисъл да ви подлагам на опасност.
ФИЛИП. Каква опасност? Няма никаква опасност!
АЛЯ. Независимо дали заключенията на следствието са правилни или не, вие ще станете активен, чисто по журналистически, вече на базата на мои съмнения и предположения. Ще започнете да задавате въпроси, които някои хора могат да преценят, правилно или неправилно, като напълно излишни. Дали тяхната преценка е правилна или неправилна няма да има значение - действията им са винаги едни и същи, крайният резултат - също. Дали са ви очистили по погрешка за мене няма да бъде никакво успокоение.
ФИЛИП. Искам да знам защо и как беше убит Графа. За мене няма съмнение, че Бизона е само едно от действащите лица.
АЛЯ. Моето лично подозрение е, че Графа е бил убит във връзка с аферите около Алфа холдинг и Химко. Най-вероятно е надушил нещо важно и мисля, че фаталната среща е била уредена по спешност - Графа се е появил докаран като за президентска аудиенция. Не е имал време да се преоблече.
ФИЛИП. Графа си беше винаги елегантно облечен. Например, последния път, когато се видяхме, най-случайно, беше с костюм «Ралф Лорен», много елегантен светъл костюм. Направи ми впечатление и специално го попитах откъде го има. (Пауза.) Заключението, че срещата е била спешна само поради факта, че е бил суперелегантно облечен, едва ли заслужава особено внимание.
АЛЯ. «Ралф Лорен»! Сигурен ли сте, че това е марката?
ФИЛИП. Напълно.
АЛЯ. Не знаех тези подробности за гардероба на Графа.
ФИЛИП. Значи, няма да чуя за вашите подозрения?
АЛЯ. Нито дума повече. Освен това, не мога напълно да разбера интереса ви. Аз не мога да кажа нищо особено лично за Графа, което може да обогати мемоарите ви. Малко факти и много предположения. Факти и предположения, които засягат други хора, повечето доста опасни, които нямат място в никакви мемоари по чисто здравословни причини. Пък съм и материално заинтересувана - иска ми се да ми диктувате колкото се може по-дълго.
ФИЛИП. Всичко, което се отнася до Графа ме интересува. Дълбоко лично. И само лично.
АЛЯ. Съжалявам. Нищо повече не мога да ви кажа. (Пауза.) Може би някой ден, но не и сега. (Пауза.) За утре има ли промяна? Продължаваме ли?
ФИЛИП. Разбира се. Както сме се уговорили.
Аля му подава ръка. Филип я поема.
АЛЯ. Мога да ви кажа една подробност. Имало е малка вероятност Графа да бъде спасен ако съседи са чули изстрелите.
Разделят се и излизат. След малко Аля се връща и набира номер на автомата, който е до входа.
АЛЯ. Теофиле, здравей. Имаш ли няколко минути? (Пауза.) Ще бъда кратка. Така, имам сериозни основания да мисля, че Филип Филипов се е виждал с Графа непосредствено преди убийството му. (Пауза.) Става дума за подробности в облеклото на Графа, които могат да се знаят само ако са се виждали предната вечер или най-вероятно преди обед на следния ден - деня на убийството. (Пауза.) Както знаеш, на огледа бяхме аз и Антон Лозанов. Той ми каза, че си е купил костюм идентичен с този на Графа - купил го бил предния ден, най-случайно, в момента на докарването на стоката. (Пауза.) Следва, че Графа е купил костюма си в деня преди убийството. (Пауза.). Филипов ми каза, че е видял Графа в новия костюм, марка «Ралф Лорен» и го е питал откъде го има. (Пауза.) Да, «Ралф Лорен». (Пауза.) Добре, ще те държа в течение. (Затваря телефона и си тръгва.)
ШЕСТА КАРТИНА
Астон и Хари репетират. Астон показва някакъв фокус и обяснява на Хари някои техники.
АСТОН. Не мога да разбера какво е толкова интересно да бъдеш хакер. Аз, например, мразя да се занимавам с компютри. Скука. Друго е да имаш работа с живи хора.
ХАРИ. Има разни хакери. Има такива, които си правят главните трикове на хора. Точно като фокусниците - въртят пред очите ти лявата си ръка, ти се захейваш по нея, а в това време те пребъркват с дясната. Фигуративно казано. Разликата е, че хакерът те захейва с приказки, а ръцете му държат обикновено телефон.
АСТОР. Телефон?! Ха!
ХАРИ. Всяка система, дори и най-сложната и сигурна, се администрира от хора - най-слабото звено в защитата.
АСТОР. Ха! А аз си представях хакера така. Тъмна нощ, всичко спи. Компютър, лампа, на масата купища електроники, на малкото празни места чаши с недоизпито кафе, пепелници пълни с угарки, празни бутилки… Рошаво, мръсно и пъпчиво същество, подивяло от самота, с кръвясали от безсъние очи, свирепее по клавиатурата на компютъра с всичките си сто пръста, като вманиачен пианист на концерт и отвреме-навреме надава ролингстонски крясъци. (Пауза.) Не виждам място за фокусник тука.
ХАРИ. Има всякакви. (Пауза.) Вие имате ли кредитна карта?
АСТОН. Защо? Имам.
ХАРИ. От коя банка е издадена?
АСТОН. Интербанк.
Хари вади мобифона си и набира номер.
ХАРИ. Дайте ми номераторите на офисите на Интербанк в София и Варна. (Пауза. Записва. Набира номер.) Интербанк? (Пауза.) Обаждаме се от икономическата редакция на Националната Телевизия. Подготвяме голям материал за най-големите банки в страната. Свържете ме, моля, с вашия ПиАр шеф. (Пауза.) Добър ден. На телефона е Иван Несторов, от икономическата редакция към националната телевизия. Подготвяме голямо предаване за банковата система на страната и сме избрали Интербанк като един най-модерен представител. Бихте ли ми дали някои имена на ваши директори, замдиректори, специалисти… влогове, системно обезпечаване и т.н. за да изготвим план за интервюта. (Пауза.) Разбира се ще ви го представим предварително за одобрение. (Пауза.) Записвам. (Пише). Разбира се, няма нужда, познаваме директора лично. (Пауза.) Да! Да! (Пауза.) Записвам. Никола Бакърджиев - корпоративен. (Пауза.) Вижте, зрителите ще се интересуват от лични влогове на първо място. (Пауза.) Така, Калоян Сапарев - лични, (Пауза.) Аспарух Аврамов - програмно обезпечаване. (Пауза.) Вашето име не забравяйте, ПиАр е много важна активност, реклама…(Пауза.) Ние просто не можем да минем без вас. (Пауза.) Така, Елена Радоева. (Пауза.) Благодаря ви, в най-скоро време ще ви се обадим за съгласуване на интервютата. (Пауза.) Благодаря, подобно. До чуване. (Набира нов номер.) Ало, Интербанк Варна? Свържете ме с някой от касиерите за лични влогове, тука е Калоян Сапарев от Интербанк София. (Пауза.) Да, замдиректорът, Калоян Сапарев.(Пауза.) Да, спомням си, на откриването… (Пауза.) Касиер…Да, аз съм. Много ми е приятно и на мене… госпожица…госпожица Жанет. Жанет, искам да ми направите една спешна и голяма услуга. При мене е известният маг Астон, който ми е личен приятел. Заминава за Германия на гастрол, а ние имаме голяма авария.( Пауза.) Имаме голяма авария с компютрите. Аспарух Аврамов лично работи с неговите хора вече два часа… (Пауза.) Някакви кретени копали и прекъснали кабела… Да… Вие не може да сте засегнати, имате автономия. (Пауза.) Да това е за подсигуровка в случаи като този. (Пауза.) Та за какво става въпрос. Формално за да отпусна спешно валута на господин Астон трябва да имам пълния му профил от нашата банка. (Пауза.) Да, пробвайте направо «Астон». (Пауза.) Записвам. (Пише.) Номер на сметката, ПИН, така… (Пауза.) Адрес няма нужда, аз го знам. ЕГН …Друга информация? (Пауза.) Да, дайте ми и номера на кредитната му карта. (Пауза.) И аз се чудя защо му е кредитна карта като навсякъде му дават всичко безплатно…( Пауза.) Да, нали, просто няма смисъл… той така или иначе може да си го вземе. (Пауза.) Да, непремено ще му предам вашите поздрави и адмирации. (Пауза.) Да, благодаря ви много, Жанет, няма да забравя да спомена на вашия директор колко ефикасна и квалифицирана помощ ми бе оказана от вас. (Пауза.) Да, до виждане във Варна …или може би да е в София. (Пауза.) Да, непременно. (Прибира телефона си. Към Астон.) Mного и специални поздрави от Жанет. (Подава му листчето.) Проверете дали всичко е вярно. Ако не е, ще поискаме уволнението й.
АСТОН (Грабва листчето, вади си кредитната карта и сравнява.) Всичко е верно! (Пауза.) Браво бе, Хари, такъв фокус не ми беше правен досега! Значи така, има и хакери без компютър.
ХАРИ. Почти винаги има компютър и има кой да работи на него. За нас. Ако знаеш как да си поискаш. (Пауза.) За какво ви беше телефонния номер на Теофил Арсов? Ако не е тайна.
АСТОН. И аз имам въпрос. Ти откъде имаш телефона на Теофил Арсов? И аз, глупака, да разигравам цяло шоу, за да му отмъкна телефона, за да открием номера! По най-сложния начин! Излишна работа, но може ли да ми дойде на ума?
ХАРИ. Нищо, беше добра тренировка. Освен това той има сигурно и друг телефон.
АСТОН. Така ли мислиш?
ХАРИ. Не е изключено. Та за какво ви е номера?
АСТОН. Не знам точно, но и това което знам не мога да ти кажа. Тайна. Обещал съм.
ХАРИ. Нещо важно ли е за вас?
АСТОН. Мисля, че е много важно за един мой голям приятел, следователно и за мене.
ХАРИ. Ако е толкова важно може би ще мога да помогна.
АСТОН. Как?
ХАРИ. Имам възможност, например, да знам кой се свързва с този телефон, а даже и нещо повече.
АСТОН. Слушай, момче, не си играй с огъня, ти и без това си под прицел! Ще си пострадаш пак! Обещал съм на баща ти и не мога да ставам причина за никакви инфекции.
ХАРИ. Този е по-специален случай, имам протекция от … (Сочи с пръст нагоре.)
АСТОН. Не знам. Не ми харесва тази работа.
ХАРИ. Разбира се, решение трябва да вземе вашият приятел. Аз само ви информирам. Не му знам способностите и възможностите, но няма да мине само с фокуси и пребъркване на джобове.
АСТОН. И аз не ги знам възможностите му. И не искам да ги знам защото той така иска.
ХАРИ. Окей. От мене толкова.
АСТОН. Аз ще говоря с него и ще му предам каквото ми каза. А ти имай предвид, че работата сигурно е много сериозна. Иначе защо ще ми казва, че е за мое добро да знам колкото се може по-малко? А?
СЕДМА КАРТИНА
Аля и Филип работят по мемоарите в апартамента на журналиста.
АЛЯ. Какви са най-съществените разлики във вашите характери?
ФИЛИП (Замислен за момент.) Графа винаги се забъркваше в почти всяка история по която работеше, много повече отколкото го изисква едно нормално журналистическо разследване. Често ме питаше кога най-сетне и аз ще си изцапам малко ръцете, за да не забравям за хората, след като материалът излезе във вестника. За разлика, аз поддържам минимален контакт и максимална дистанция - въпрос на стил. И въпрос на безопасност, както се оказа.
Такъв си беше още от малък. Всяка разправия или махленски бой се приемаше от Графа като негова лична афера и той моментално се оказваше в центъра, в най-голямото меле. Аз… аз обикновено бях само зрител. (Пауза.) Завиждах му, защото едно е да гледаш и после да разправяш и съвсем друго е да си показваш белезите. С гордост. Сега вече е пределно ясно, че животът ми мина като на зрител, който в най-добрия случай задава само въпроси.
АЛЯ. Не е бил страхлив. Не всеки става за червена барета.
ФИЛИП. Баретата не може да обясни всичко. Баретата беше само епизод, пореден епизод от живота на авантюрист по рождение. (Пауза.) Не можеше да си до него и да нямаш проблеми. Компликация след компликация. Проблемче след проблемче. Понякога беше направо за убиване.
АЛЯ. Така ли? И дойде най-сетне деня.
ФИЛИП. Дойде. Лошото е, че без Графа е също лошо - можеш да умреш от скука.
АЛЯ. Знам, че не е бил женен, но не ми е ясно…
ФИЛИП. Не защото беше женомразец. Напротив. (Пауза.) Знаеше много добре, че не може да се откаже от авантюрите си и не искаше да подлага на рискове жена и деца. (Пауза.) Аз имах проблеми със съпругата заради него и антуража му от жени. Красиви жени.
АЛЯ. Затова ли се разведохте?
ФИЛИП. И това знаете. Трябваше да се предполага.
АЛЯ. Случайно разбрах, не съм ви разследвала.
ФИЛИП. Нямахме деца и това реши всичко. Без деца то е едно семейство…
АЛЯ. Зависи от децата. Аз имам деца и бях семейна. То едно семейство! Изпитала съм го на собствения си гръб.
ФИЛИП. Децата ми липсват. Т.е. деца ми липсват. (Пауза.) И сега какво имам? Пропилян живот - нищо няма да остане след мене. Само стари вестници.
АЛЯ. И може би мемоари.
ФИЛИП. Ха! Мемоари! Виж, Графа можеше да напише мемоари! Ама защо? Защо да се губи време след като може да се действува на живо? (Пауза.) Ако не беше той щях да бъда много по-щастлив. Самото му присъствие, постоянното му присъствие, реално или въображаемо, отравяше живота ми и го правеше да изглежда много по-мизерен отколкото беше. (Пауза.) Сега също изглежда мизерен - без него.
АЛЯ. Няма отърване, а? Все той е виновен. (Пауза.) Искали сте да бъдете като него, но не сте могли.
ФИЛИП. Не е и това. Аз съм различен човек. Такъв «графски» живот не е за мене. За по-дълго време искам да кажа. Не ми лежи. Понякога ми е харесвало, много, понякога съм се чудел къде да бягам. (Пауза.) Не е това. Работата е там, че аз се самоизяждам постоянно. Че си пропилявам живота. И преди, и сега. (Пауза.) То вече не остана много за пропиляване, но… Най-много му завиждах, че никога не се е замислял по този въпрос. Къде ти! Графа и замисляне! Виж, да скрои нещо, да! Това е друго. Но да се замисли за живота? Ха! Ето го живота! Няма време за мислене! Спреш ли да се замислиш и… изтърваш влака. После какво? Вземаш интервюта от очевидци! Това е! Животът гърми, ври, кипи и Графа е в най-големия въртоп! А аз вземам интервюта, когато започнат да метат боклука. (Пауза.)
Една картинка е винаги пред очите ми: летен ден, мотая се по перона на някаква гара. Изтървал съм влака, ритам камъчета, чакам и аз не зная какво. Наоколо няма жива душа, сам в целия свят. Забравен от всички. После в далечината се мярка белият му костюм - той вече се връща. Усмихва ми се леко, знам, че е малко подигравателно, но не може да се докаже, после ме прегръща през рамо и ме завлича на някакво парти. Аз се напивам пръв и той ме води у дома. Знаем, че така жена ми няма да започне да прави скандали. (Пауза.) И тя го харесваше. Непоносима история! Как няма да имаш чувството, че си пропиляваш живота?!
АЛЯ. Може. Психика. Гени. Някои могат да скачат два метра на високо, някои имат психика на авантюристи. И понеже са си решили да си останат такива каквито са и се харесват каквито са, не им остава нищо друго освен да се чувствуват щастливи. Май няма по-сигурна рецепта от вашата да бъдеш често нещастен.
ФИЛИП. Искате да знаете какво ме държеше около него? Завистта! Истинска завист! Невероятен стимул! (Пауза.)
След като излезе статията ми за Алфа Холдинг Графа се обади и ми каза, че има много неща, които не зная и че е най-добре да спра с разследването, за да не станело нужда после сам да се опровергавам. Алфа беше много едра риба, не беше за изтърване, но реших да го послушам. След това разбрах, че той също е ровел около Алфа Холдинг и започнах да подозирам, че е решил да ме елеминира като конкурент. Успешно!
АЛЯ. Не му ли казахте, че не играе честно.
ФИЛИП. Казах му, че искам да поговорим, без протакане, но така и не стана. След няколко дни го убиха.
АЛЯ. Звънял ви е по телефона в деня на убийството. Имахме намерение да се срещнем с вас, но така и не успяхме. Между впрочем, мобифонът му беше изчезнал. Нямаше го на местопроизшествието. За какво говорихте?
ФИЛИП. Нищо особено. Каза ми, че е най-добре да отложим срещата за другата седмица, трябвало същия ден да пътува за провинцията.
АЛЯ. Само това? Разговорът ви е бил около пет минути.
ФИЛИП. Ами, да. Не си спомням подробности, но това беше главната тема. Обясняваше ми с какво е зает, по дни, с кого има да се среща. Ясно ни беше, че ще бъде голям разговор. Аз му споменах, че не е постъпил приятелски, но той продължаваше да настоява, че, напротив, постъпил е най-най приятелски. След време съм щял да разбера и т.н. При такива «близки» позиции пет минути разговор са едно нищо.
АЛЯ. Каза ли ви кави планове има за деня, къде отива, с кого ще се среща? Нали ви е давал отчет за ангажиментите си.
ФИЛИП. За деня - не. Ясно беше, че не можем веднага да се срещнем.
АЛЯ. Защо не? Става въпрос за голямо приятелство под съмнение. В такива случаи не е изненадващо да се зареже всичко друго.
ФИЛИП. Не и новините. Има ли горещи следи …
АЛЯ. В този ден, трети октомври, нямаше никакви особени новини.
ФИЛИП. Графа се занимаваше главно с разследване. Не си падаше по директни репортажи. Това, че на трети октомври нищо особено не се е случило съвсем не означава, че е нямало нещо много спешно за проверка или неотложна среща. (Пауза.) Нали делото е приключило? Или не можете да превключите от следователска на секретарска вълна.
АЛЯ. Зависи кое е по-интересно.
ФИЛИП. Остава да почнете да ме подозирате.
АЛЯ. За мене следствието не е приключило и може да се каже, че подозирам много хора. Имате ли алиби за времето между 12 и 14 часа на трети октомври?
ФИЛИП. Сигурно имам, но не си спомням добре. Много нездрав интерес се усеща във въпросите ви. Не ви ли е страх?
АЛЯ. Нездрав в етичен аспект или в смисъл на финал като този на Графа.
ФИЛИП. Не настоявам на етичния, но навярно сте забелязали, че големите афери не завършват само с един-два трупа.
АЛЯ. Кой е казал, че аферата Алфа е завършила? Следствието е прекратено, но може да се възобнови всеки момент. Що се отнася до страх, то аз се страхувам, разбира се. Не повече и не по-малко от професионално приемливото ниво.
ФИЛИП. Какви мотиви мога да имам да убия Графа?!
АЛЯ. Очевидно, чисто психологически. Според моя скромен опит - едни от най-ефективните.
ФИЛИП. С Графа изчезна част от мене! Как си представяте да искам подобно нещо?!
АЛЯ. На човек му идва до гуша да живее под налягане. Иска му се да въздъхне най-сетне свободно, да престане да се оглежда критично и да чака одобрителна усмивка от своя идол.
ФИЛИП (Избухва.) Идол?! Какви ги плещите! Графа никога не е бил мой идол!
АЛЯ. Бил е всичко, което вие не сте могли да бъдете, независимо дали сте си го признавали или не. Вечно сравняване и винаги с един и същ резултат - чувствуваш се второ качество. Ден след ден, година след година. И тази иронична всеразбираща усмивка. И това благородство на щедрия, който нищо не цени, дори собствения си живот. И вече е необходима само една малка искра и…
ФИЛИП. И каква е искрата?
АЛЯ. Нещо по-особено. Например, нещо неочаквано. Например, долна лъжа. Този, който винаги е давал с пълни шепи се оказва способен на подлост - да излъже за да вземе. Да погази приятелството, единствения бог на който идолът е служил.
ФИЛИП. А Бизона? Как ще обясните трупа на Бизона?
АЛЯ. Бизона не е бил от категорията на Графа - бивш уличен разбойник с временна преквалификация - бодигард, доста понадебелял поради факта, че най-вече се разпорежда вместо да изпълнява. Просто е нямал шанс срещу един професионал, професионал все още в учудващо добра форма за годините си. За такъв много по-голяма опасност би бил близък човек, особено човек на когото вярва като на себе си. Изненадата!
ФИЛИП (Започва неудържимо и продължително да се смее, като на моменти почти изревава. Спира. С най-спокоен тон.) Ако само можехте да си представите колко сте далече от истината за мене и Графа. Толкова сте далече, че е безмислено да започвам да ви разубеждавам. Нямам и намерение, разбира се.
АЛЯ. Аз също мисля, че едва ли има смисъл. Защото…
ФИЛИП. Знаете ли какво има смисъл? (Пауза.) Да си отговорите най-напред на въпроса защо следствието беше прекратено от Теофил Арсов. Преди всичко останало.
АЛЯ. Откъде знаете, че Арсов е прекратил делото?
ФИЛИП. Елементарно съображение - началниците имат началнически права.
АЛЯ. Тривиално съображение или имате допълнителни основания?
ФИЛИП (Пауза.). Смятам да прекратим темата. Мина доста време и започна да става финансово неизгодно - днес нямаме нищо написано.
АЛЯ. Нямам нищо против. Аз не бързам за никъде. Ще имаме и друга възможност. Вашият живот е така оплетен с този на Графа, че няма отърване до гроба. До вашия, искам да кажа, този на Графа е на централните софийски гробища. Чудя се кой ли му е уредил такъв привилигирован парцел.
ФИЛИП. Няма да е трудно да разберете. Аз му го уредих.
АЛЯ. Тhank you!
ФИЛИП. Започвам да се съмнявам дали не печатате мемоарите ми направо на английски.
АЛЯ Не се безпокойте. Говоря горе-долу прилично, но пиша с много силен акцент. Не си струва усилията.
ФИЛИП. Thank you!
ОСМА КАРТИНА
Среща на Аля с Антон Лозанов на улицата.
АНТОН. Направила си грешка. Не е трябвало да информираш в подробности Арсов.
АЛЯ. Не ми е ясно защо.
АНТОН. Той прекрати нашето следствие и замаза всичко.
АЛЯ. Знам, че си много настроен срещу него и те разбирам. Донякъде.
АНТОН. Не е само настройка. Аз не съм се отказал и даже смятах да те помоля за помощ. Помислих си, че може вече да скучаеш - нали имаш прекалено много свободно време.
АЛЯ. Продължаваш разследването? За да злепоставиш Арсов? И за да…
АНТОН. И за да му взема мястото. Нали така?
АЛЯ. Няма да се изненадам. Всички го знаят.
АНТОН. Готов съм даже да му взема мястото само и само да разбера кой е убил Графа.
АЛЯ. И ти ли? И Филип Филипов също. И той на всяка цена. Хайде, той и Графа са били приятели от детинство и мога да го разбера. Тебе - малко по-трудно.
АНТОН. Аля, Арсов е замесен с Алфа. Отдавна и надълбоко. Затова те и пенсионира.
АЛЯ. Теории!
АНТОН. Не са теории. Отдавна го държа под око.
АЛЯ. Не ме изненадва.
АНТОН. Аля, Графа работеше за мене по аферата Алфа-Химко. И по Арсов. Почти година. Изглежда е бил надушил нещо, но не е искал да ме подвежда само с хипотези. Той си беше доста неуправляем и не работеше под команда.
АЛЯ. Значи продължаваш да разследваш!? А сега ме въвлече и мене! Не те ли е страх, че мога да кажа на Арсов?
АНТОН. Не. Знам ти позицията по следствието.
АЛЯ. (Пауза. Възкликва уплашено.) Ауу!
АНТОН. Какво има?
АЛЯ. Убедена съм, че Филипов няма да спре да задава въпроси за Графа, за убийството и рано или късно ще попадне на мушката. Затова и споменах на Арсов, да го заинтересувам наново, да осигури поне някаква защита за Филипов. Ако си прав - става лошо. (Пауза.) Аз вече казах на Арсов, че е много вероятно, даже сигурно, че Филипов се е срещал с Графа в деня на убийството му. Ако си прав, то Филипов е в голяма опасност. Ако си прав, то…
АНТОН. Ако Арсов се съмнява във Филипов ще започне да го следи и това е повече от добре дошло. Автоматично ще има и някаква защита. От моя страна. Не му давай повече информация. Кажи му, че Филипов се е затворил, че не иска да разговаря повече за убийството. Засега. Ако се наложи ще му пуснем нещо интересно в подходящ момент.
АЛЯ. Добре. Ще приема да ти помагам, но главно заради Филипов. Ако си прав поне ще мога малко да го предпазя. (Пауза.) Трябва да ти кажа нещо важно. Филипов много често е имал причини да ненавижда Графа. Подробности ще ти изложа после, но знай, че не мога напълно да го изключа, независимо, че са били приятели от детинство. Има мотив за убийство.
АНТОН. Според мене е малко вероятно, но ще го имаме предвид като алтернатива. Която всъщност засега май няма да пречи.
АЛЯ. Трябва да тръгвам. За връзката се разбрахме.
АНТОН. Забравяш една малка подробност. Ако Филипов става опасен за Арсов, то веднага следва, че ти си не по-малко опасна.
АЛЯ (Пауза.) Може би си прав, но, така или иначе, вече е късно. Ще го имам предвид, а ако ти можеш…
АНТОН. Каквото мога ще направя. Между другото, много ще помогне ако прекарвате повече време заедно.
АЛЯ. Хм! Филипов е приятен човек, но може да започне да си фантазира.
АНТОН. Претворяването на фантазиите в реалност е идеалният случай за мене. За тебе също, поне за следващите десетина дни. Превъзходна идея!
АЛЯ. Чак толкова не треперя за кожата си. Все пак твоята версия е само една работна хипотеза, нали?
АНТОН. Ако не се страхувате достатъчно за тялото си, мислете повече за душата си, следовател Чулджиян. Едно човешко същество е в опасност благодарение на вас. Чао за сега!
АЛЯ. Чао, пастор Лозанов. До утре.
Тръгват в различни посоки и излизат.
ДЕВЕТА КАРТИНА
Арсов в дома на Филипов, прави обиск. Намира телефона на Графа, който не е бил открит при огледа на трупа.
АРСОВ. Изглежда това е изчезналото телефонче.
Зарежда го шоково, с импулс от специална батерия. Проверява номера му.
АРСОВ. Да, това е. Така.
Излиза.
ДЕСЕТА КАРТИНА
Среща Хари-Филипов в кафене.
ФИЛИПОВ. Беше за ваше добро, Хари. Най-добре е някои хора да не ви виждат с мене. Сменихте ли няколко таксита както ви каза Астон?
ХАРИ. Даже нещо повече. Не се безпокойте, всичко е чисто. И не се притеснявайте, че може да ми изглежда като игра на стражари и апаши. Знам много добре кой е Арсов и мога да си представя какви са възможностите му. Астон ми каза, че става дума за един негов голям приятел, както се оказа вие, че той самият не знае за какво става въпрос и, че е било за негово добро да си остане в неведение.
ФИЛИПОВ. В общи линии е така. Мога да ви кажа малко повече за…
ХАРИ. Няма нужда! Ако нямате нищо против - също за мое добро. Щом Астон прави нещо за своя голям приятел, без да задава въпроси и аз мога направя същото за него. Пък и знам достатъчно. Ясно е, че става въпрос за Арсов. Който ме притиска от доста време да работя за него. Неофициално. Вие се интересувате от номера на мобифона му за нещо толкова важно, че пренебрегвате колко е опасно.
ФИЛИПОВ. От това, че се интересувам от мобифона му за мене няма да стане по-опасно отколкото е, но може да стане опасно за вас.
ХАРИ. Едва ли. И да научи нещо има голям шанс да го приеме като демонстрация на способности в моя полза.
ФИЛИПОВ. Толкова по-добре.
ХАРИ. Още, номер на мобифон е минимална и не особено необходима стартова информация. Ясно е, че ви интересува , като минимум, дали се свързва с определени лица или, още по-вероятно, какво е съдържанието на разговорите. За последното съм направо сигурен - иначе защо ще предпазвате Астон. (Пауза.) Тази информация ми е предостатъчна за да взема решение и аз вече съм готов с отговора. Остава само да ми кажете няколко имена.
ФИЛИПОВ(Пауза.). Добре. Ето ви и имената, две от които вече знаете: Филип Филипов, Арсов, Алфа Холдинг, Химко.
ХАРИ. Това ли е всичко?
ФИЛИП (Пауза.) Ще добавя само следното, Хари. Ако някога имате нужда от сериозна помощ идвайте направо. Знаете ми телефоните, знаете къде работя и знаете къде живея. Добре дошъл сте по всяко време. За каквото и да става дума.
ХАРИ. Не знам дали сте наясно какво обещавате, но аз запомням завинаги някои неща по простата причина, че не мога да ги забравя.
ФИЛИП. Още по-добре. И с мене е така. (Пауза.) Това е всичко. (Пауза.) Някой ден, може и да е много скоро, има шанс да започнем да се срещаме без да сменяме таксита. (Подава му ръка.) Благодаря, Хари! Довиждане.
ХАРИ (Ръкуват се.). Довиждане. Ще ви намеря веднага щом имам някакъв резултат.
ЕДИНАДЕСЕТА КАРТИНА
Филип в апартамента си. В ръцете му има пистолет. Преглежда го и го зарежда. Слага го на кръста си, зад колана, опитва се да го вади бързо като се прицелва. Повтаря движенията няколко пъти. По време на тези действия говори на въображаем събеседник, чийто силует в светъл костюм може да се мярка в леко затъмнена част на сцената.
ФИЛИП. Та такива ми ти работи, Графче. Сбъдна се предсказанието ти и за мене, че в живота на всеки идва момент в който се спира да се мисли и се започва да се действа. Според тебе всеки трябвало да бъде поне малко предвидлив и да тренира, както ти се изразяваше, най-вече за този момент. Оправдание за родения авантюрист, за постоянните ти «тренировки» с всеки, който ти беше под ръка и най-вече с мене. Има малко отклонение от теорията ти, обаче - аз продължавам да мисля, но странното е, че не преставам да действам, противно на всякакъв здрав разум. Може би това си искал да кажеш, че идва момент в който мисленето не помага, а здравият разум още по-малко.
Неведнъж си ме наричал страхливец, но и двамата знаехме, че е само предизвикателство. Всеки си има стил, вроден. Казвал съм ти го много пъти. Жалко, че не можеш да ме видиш - винаги ми е липсвал тренинг, а съм качил и някое и друго килце, смъртен грях за тебе. Зле съм и със стрелбата - не съм хващал този твой подарък (Вади пистолета и го показва на въобра?аемия събеседник.) откакто насила ме завлече да го пробвам. (Пауза.) Страх? Може и да е страх, Графче, но пък защо ми е така спокойно на душата. Не съм си и помислял…
Телефонът звъни. Филип вдига слушалката. Виждаме в осветен ъгъл Астон и Хари. Говори Астон.
АСТОН. Филипе, докога ще те чакаме! Всички са се събрали, при мене, само рожденникът го няма. Някак си не е прилично! Моментално тръгвай насам.
ФИЛИП. Какъв…?
АСТОН. Как какъв!? Уговорихме се отдавна преди около две седмици - отново…
ФИЛИП. Ти нещо да не си…
АСТОН. Хайде, тръгвай веднага! Няма вече никакво време! До десетина минути да си излетял.
ФИЛИП. Не мога.
АСТОН. Отпускат ти се десет минути да напуснеш апартамента. Не повече.
На вратата се звъни.
ФИЛИП. Чакай, някой звъни. Отивам да отворя.
Оставя телефона, излиза и се връща с Аля. Взема телефона и продължава.
ФИЛИП. Виж какво, Астоне, има някакво недоразумение, но сега не мога да говоря. Аля дойде, има нещо спешно. Ще ти се обадя след …известно време. (Затваря телефона).
АСТОН (Тръшва телефона. Към Хари. Шокиран.) Затвори! Затвори! Трябваше направо да му кажа всичко.
ХАРИ. Не можем да рискуваме. Може да подслушват.
АСТОН (Пауза.) Хайде, Хари! Тръгваме! Нямаме време за губене. За двадесетина минути сме там.
Грабва някаква бутилка, тръгва. Връща се и взема букет изкуствени цветя. Излизат бързо. Затъмнение в техния ъгъл.
АЛЯ. Извинявам се, че се появих така неочаквано.
ФИЛИП. По принцип нямам нищо против, но се налага да изляза Имам среща.
АЛЯ. С Астон?
ФИЛИП. Астон!? (Пауза.) А, не. Не Астон.
АЛЯ. Не трябва да ходите!
ФИЛИП (След пауза, силно заинтригуван.) Така ли? Ха!
АЛЯ. Затова съм тук.
ФИЛИП (Пауза.) Значи няма да ви изненадам, ако ви кажа, че имам среща с Арсов.
АЛЯ. Не е никак безопасно да отивате на тази среща.
ФИЛИП. Както на вас, така и на нас понякога се налага да ходим на не дотам безопасни срещи. Професия.
АЛЯ. Филипе, знам, че си се виждал с Графа в деня на убийството му. И Арсов знае. (Пауза.) Събитията се развиват вече толкова бързо, че нямаш никакво време за шикалкавене. Аз и Антон Лозанов сме ти единствената защита. Арсов е замесен с Алфа Холдинг, а може би и с убийството на Графа. Нямаш повече никакво време - искаме да знаем подробностите. Преди всичко - за твое добро. (Пауза.) Хайде, почвай. Едва ли ще намерим по-подходящ момент. Не, че има вече някакво значение, но…
ФИЛИП (Пауза.) Добре. Така да бъде. Права си, няма вече смисъл. (Пауза.) Знаеш вече, че разговаряхме с Графа малко преди обяд. За най-голяма моя изненада, почти веднага, забелязах фигурата му на около стотина метра, но той не ме видя. След като приключихме разговора реших да го проследя. Нямах нищо предвид, просто внезапно хрумване. Вървях след него и за около половин час стигнахме до познатата ти двуетажна къща. Графа влезе, а аз реших да изчакам - малкото кафене през улицата беше идеално место за наблюдение. След около половин час видях да излиза един от босовете на Алфа холдинг и след още десетина минути - Теофил Арсов. Графа не се появяваше. Десет, двадесет минути. Изведнъж най-необяснимо ме обхвана истинска паника. Позвъних му. Телефонът се включи за разговор, но чух само неясен шум и като че ли някой изхърка. После…
Позвъняване на вратата. Филип прекъсва разказа и тръгва да види кой е.
АЛЯ. Внимавай! (Филип спира. Пауза.) Я по-добре да изчакаме. Не отваряй!
Филип спира. Чакат. Вратата бавно се отваря и влиза Арсов.
АРСОВ. Беше отключено. Машинално натиснах дръжката, вратата се отвори и аз реших, че може да има някой от… от познатия ми контингент. Никой не реагира на позвъняването и аз…
АЛЯ. Много странно.
АРСОВ. Приятна изненада, Аля. Не очаквах да те видя тука. Направо късмет! Ние имахме уговорена среща с Филипов, важна среща, тък наблизо, но стана ясно, че ще закъснее и аз реших да проверя какво става. Налагаше се да поговорим за неговия приятел Графа, по-точно за последния му ден. Ти раследваше убийството и, такъв късмет, ето те тука.
ФИЛИП. Извинявам се, наложи се да закъснея. Виждам, че нямате нищо против присъствието на Аля, можем да разговаряме и тук.
АРСОВ. Аз ще бъда много директен Филипов. (Вади от джоба си мобифон.) Ето го изчезналия мобифон на Графа - беше намерен във вашия апартамент при обиск със свидетели. Второ, установихме, че вие сте този, който се е обадил анонимно в полицията и е съобщил за двата трупа. При това положение се налага да ви задържим за известно време и да възобновим следствието.
АЛЯ. Кой ще го води?
АРСОВ. Аз.
ФИЛИП (Пауза.). Има още подробности, което не знаете, Арсов. Тъй като са много важни ще ви бъдат съобщени пред свидетел. (Сочи Аля. Пауза.) Аз проследих Графа до къщата и наблюдавах през цялото време. Видях го да влиза, след около половин час видях да излиза Антонио Велизаров, а скоро след него и Теофил Арсов. Изчаках още малко, после позвъних на Графа. Телефонът му се включи, но после чух само подозрителни шумове. Влязох в къщата. На втория етаж, в ъгловата стая, която гледа към задния двор, намерих Графа още жив. Бизона лежеше неподвижен, около главата му имаше локва кръв. Графа ме чуваше, разбираше ме, но не можеше да говори, само изхъркваше при всяко усилие. На въпросите ми «Кой стреля в тебе? Бизона? Велизаров? Арсов?» кимна на «Арсов». Говорех му постоянно, надявах се, че така няма да загуби съзнание. Казвах му, че трябва да се държи още малко, молех го да не се предава, че ако умре ще умре и част от мене, тази част, която аз никога не можах да бъда, но без която аз вече нямаше да бъда Филип Филипов. (Пауза.) Накрая ми се усмихна и само леко стисна ръката ми. Това беше краят. (Пауза.) Искате ли да знаете защо ми се усмихна? А, Арсов? (Пауза.) Искате ли да знаете защо? Защото му обещах, че ако трябва земята ще обърна, но ще си получите заслуженото. Лично от мене. Някои неща могат да останат с вас завинаги, Арсов, например един поглед. Погледът, с който Графа се прощаваше с мене. (Пауза.) Ето защо и всевишният да поиска не мога да ви оставя да си живеете безнаказано - все едно да загубя и останалата част от себе си.
Арсов вади светкавично пистолет и го насочва към Филип, но в този момент нахлуват Астон и Хари. Арсов се сепва за момент, защото пред носа му се отваря букет цветя. Последното дава възможност на Аля да извади оръжието си и да го насочи към Арсов. Той все пак изпреварва Аля, стреля и я улучва. Тя пада без да може да даде изстрел. Филип надава зверски рев и, успял най-сетне в удобната за него суматоха да извади пистолета иззад колана си, се хвърля срещу Арсов и започва да стреля почти от упор в него. Арсов пада. В този момент в стаята нахлува Антон Лозанов. Филип се хвърля към Аля, която лежи неподвижно. Антон прибира пистолета на Арсов, уверява се, че последният не представлява повече никаква опасност и се присъединява към Филип. Аля започва да дава признаци на живот, изохква. Лозанов я оглежда дали не е ранена като разкопчава бронираната жилетка под пуловера и. Леко я повдига полулегнала. Филип, изправил се малко преди това, се оглежда учудено наоколо, като че ли току що е влязъл в стаята.
АНТОН. Аля! Аля! Не си даже ранена! От удара в жилетката е. (Пляска я леко по бузите.)
ДВАНАДЕСЕТА КАРТИНА
Жилището на Филип. Той и Аля.
АЛЯ. Не бях сигурна, че днес ще работим, но реших да се появя. Ако не се чувствуваш добре можем да отложим.
ФИЛИП. Само за това ли дойде?
АЛЯ. Предимно. Надявам се и на малка дискусия относно една малка случка, която съм сигурна, че няма да влезе даже в проектомемоарите ти.
ФИЛИП. Няма да има мемоари. Отказвам се.
АЛЯ. А аз подозирам, че мемоари не се и предвиждаха.
ФИЛИП. Всеки човек отвреме-навреме може да започне да се позалъгва. Някои като започнат, не могат да спрат.
АЛЯ. Дай да продължим тогава, докато трае инерцията поне. Аз съм много заинтересувана да не стана пак безработен пенсионер.
ФИЛИП. Не бях чувал за безработни пенсионери, които се разхождат с бронирани жилетки, но се наложи да се убедя лично.
АЛЯ. Аз тогава не бях безработна - работех за тебе. А жилетката си беше много на място, както сам се увери.
ФИЛИП (Пауза.). Можеше да те убие. Нещо, което съвсем не влизаше в плана. Не очаквах да дойдеш. Още по-малко - Арсов. Аз бих закъснял най-много десетина минути за срещата, а неговото идване ми говори, че той изобщо е нямал намерение да ходи там.
АЛЯ. Много интересен план. Отиваш на среща с Арсов въоръжен. И сам.
ФИЛИП. Пистолетът беше за всеки случай.
АЛЯ. Вярвам ти. За всеки случай, ако се окаже удобно да го убиеш. И не ме разубеждавай. След твоя монолог пред Арсов за мене няма съмнение.
Поразява ме самото решение. Не мога да избера подходящо прилагателно за случая. Колебая се между «отчаяно» и «абсолютно идиотско», като избирам първото само защото до вчера си говорихме на «вие».
ФИЛИП. Виж какво, Аля, сам знам, че е идиотско, но вече бях му обещал. Винаги съм се стремял, винаги съм полагал усилия, но е имало случаи когато не съм изпълнявал обещанията си. Този път, обаче, нямаше начин. Нямаше как да му обясня защо бих се отказал. Него вече го няма. Няма го. (Пауза.) Не мога да забравя погледа му, никога не ме е поглеждал така.
АЛЯ. Как?
ФИЛИП (Пауза.) Цял живот ме е предизвиквал. Не само с поведението си, но и с приказки. И винаги с леко насмешлив поглед, сякаш казваше, че даже и да ме види да го направя няма да повярва. (Пауза.) Този път беше различно. За пръв път в погледа му нямаше насмешка, имаше само пълна увереност.
АЛЯ. Заповед?
ФИЛИП. Не! Не беше заповед. Увереност, че това, което му обещах е толкова естествено, че можеше и да не му го казвам. (Пауза.) Не изпитвах никакъв страх, когато тръгвах за срещата с Арсов. Сигурен съм, че това е обяснението.
АЛЯ. Глупаво е било да те подозирам, но да си призная не изключвах, че може да си убил Графа. Второ, сега вече съм уверена, че си нямал и никакво намерение да пишеш мемоари. Писането беше част от плана, нали. Наемането ми за секретар - също. Очаквал си, че рано или късно слуховете ще стигнат до ушите на Арсов - Филипов, Алфа Холдинг, Химко, Графа, мемоари…
ФИЛИП. Очаквах още Арсов да провери за мобифона на Графа, за обаждането ми в полицията и, накрая, да тръгне срещу мене. Почти бях сигурен, че няма да прати някой друг - все едно да си признае, че не си е свършил работата чисто. Професионално фиаско за него.
АЛЯ. Ако Графа беше на твое място?
ФИЛИП. И аз на неговото? (Аля кимва. Пауза.) Мисля, че едва ли би те поканил да пишете мемоарите му. (Пауза.) Не знам. Вероятно щеше да избере много по-прост план. С много по-малко «ако».
АЛЯ. Със същия изход.
ФИЛИП. Сигурно. (Пауза.) Най-малкото искам да си мисля, че би било така. (Пауза.) Нищо и никой не може да ми попречи да си мисля, че би било така, нали? Даже и той вече не може да ми попречи. (Пауза.) Да, Графче, аз си мисля и винаги ще си мисля, че би било точно така. Със същия изход.
Аля приближава и слага ръка на главата му.
АЛЯ (Пауза.). Смятам, че трябва да продължиш с мемоарите (Пауза.) Заради Графа, ако не заради себе си. Това е мнението ми. Е, позицията ми не е съвсем безкористна, но пък вече започнахме да си говорим на «ти».
Филип хваща ръката и, задържа я докато разменят няколко реплики.
ФИЛИП. Което значи, че мога да те наема за половин цена? Или може би напълно безплатно? (Пауза.) Защо не опиташ ти? Представям си колко истории можеш да ми издиктуваш. Знам, например, за една, която започва така: имало едно време един следовател и един журналист…
АЛЯ. Още не си почнал и вече започна да бъркаш. Началото е малко по-друго: имало едно време един глупав следовател и един глупав журналист…
ФИЛИП. Права си. Не е лошо да се започне по-драматично, да се хване веднага вниманието на читателя.
АЛЯ. Даже може и още по-така: имало едно време един тъп следовател…(Пауза.)
ФИЛИП. И после? Защо спря?
АЛЯ. Дадох ти възможност да продължиш сам с корекциите: имало едно време един тъп следовател и един тъп журналист…
ФИЛИП. Е, не е вече толкова драматично. Повтаря се и се губи ефекта.
АЛЯ. Добре е! Добре е! Смятам че не се губи, напротив, става два пъти по-силно.
ФИЛИП. Е, не! Не съм съгласен! Позволи ми да познавам читателите по-добре.
АЛЯ. Кои читатели? На вашия вестник ли?
ФИЛИП. Защо, вие да не би да четете нашия вестник? Вие, следователите, изобщо четете ли вестници?
АЛЯ. Що не бъдеш и по-кратък, например: «Вие, следователите, изобщо четете ли?»
ФИЛИП. Слушай сега, Аля, както сме почнали до никъде няма да стигнем.
АЛЯ. Е не се знае, не се знае. Това пък съвсем не се знае.
ФИЛИП. Аз бих казал, че…(Разговорът заглъхва.)
К Р А Й
