Раул Гонсалес Туньон
Раул Гонсалес Туньон (Raul Gonzalez Tunon, 29. 03. 1905, Буенос Айрес - 14.08. 1974 ) е аржентински поет, журналист и пътешественик. Брат на драматурга, поета и журналиста Енрике Гонсалес Туньон (1901-1943). На 17 г. публикува свои стихове в списанията „Начало”, „Мартин Фиерро” и „Мостик”. Участва в литературния авангард на страната си през 20-те г., после живее в Париж и Мадрид, където се сприятелява с Деснос, Валиехо, Р. Албери, М. Ернандес, Лорка, П. Неруда. Автор на много сборници със стихове и поетична проза, издадени между 1923-1977 г.: „Цигулката на дявола” (1926), „Прашни среди” (1928), „Задънена улица” (1930), „Другата страна на звездата” (1934), „Всички танцуват” (1934), „Блиндирана роза” (1936), „”Осем днешни документа” (1936), „Врати на огъня” (1938), „Смърт в Мадрид” (1939), „Песни на третия фронт” (1941), „Поезията за нас” (1941), „Острови” (1941), „Улиците” (1941), „Прищевки на Хуансито Каминадор” (1936-1939), „Възхвала на барута” (1943), „Първа аржентинска песен” (1945), „Има някой, който се надява” (1945), „Стихотворения, намерени в изгубен куфар” (1952), „Всички хора по света са братя” (1952), „Цъфтяща антена” (1956), „Луна със спусък” (1957), избрани стихове в два тома. Сътрудничи на редица издания. Член на Комунистическата партия на Аржентина, антифашист. Един от пионерите на социалната и революционната поезия в Аржентина.
Публикации:
Поезия:
ПЕЕ СРЕДНОЩ, ПРИЗОРИ ПЛАЧЕ/ превод и бележка: Никола Инджов/ брой 39 април 2012
