УДАРИТЕ
УДАРИТЕ
Ударите във живота
тежки са и нямат брой
и не знам от тях доброто
да е имало покой.
Сипят се ожесточени,
сякаш съм човек убил.
Ударите върху мене
досега не съм броил.
Всеки удар изтърпявам
с гордо вдигната глава,
но на злото не прощавам,
ни душата си кривя.
Сред несретите съм длъжен
да оставам пак човек,
да доказвам колко тъжен
без любов е този век.
Търся сигурен приятел
болки да му доверя,
да не става съглашател
зарад пустата пара.
Тоя болест го удари,
друг измислят му вина:
не от страдали другари,
аз от користни страня.
Зная дребното удобство
заслепява честността
и мълчанието е робство
за свободната мечта.
Аз не искам участ лека,
почест или важен пост.
Искам радост за човека,
както хляб и одър прост.
СЪДБА
Годините нямат пощада
и аз все по-бързо старея:
очите си с преводи вадя,
затворен сред книги живея.
Тълкувам вълнения чужди
над белия лист от зори,
отгатвам тревоги и нужди,
разплитам словесни игри.
Ни слава, ни почести гоня.
Доволен за малката хапка,
изстисквам се, както лимона
готвачът изстисква до капка.
Изглежда осъден съм тука
от някакъв жребий горчив
на други да давам сполука,
а сам да не бъда щастлив!
Прозорци за други отворил,
угасвам, слепея полека,
та всичко, което съм сторил,
да носи очи на човека.
ОТГОВОР
Не тръгнах да заграбвам
никаква империя,
ни пост,
ни звание,
ни участ по-добра.
Аз вече се превърнах
в страдаща материя
и днеска искам само
честен да умра.