Мина Карагьозова

              На Добромир Тонев

***
Коне и дух и висини,
и празнота на тишината…
Все към небето се стремим
и все прибира ни земята.

За полет ятото се готви,
крилете бели са до блясък…
И като хрътка диша злото,
сподавило злокобен крясък…

И те отвежда светлината
отвъд жестокия ни свят,
отвъд небето и земята,
и няма вече път назад.

Разпятие те чака там -
това е твоята отплата
за любовта и красотата,
които с болка си създал..

Легенда, полет, стихове
за кървавата ти Голгота…
Отвъд смъртта, отвъд живота -
остана твоето небе.

Остана нашата Колхида,
където, може би, си стигнал
и вече знаеш, че я има
във всяка твоя тъжна рима.

И нека всичко ти разкажем
как сме без теб тук, на Земята…
И да ни чуе екипажът…
И да ни чуе тишината!