Радка Пенчева

Проучванията ми върху романа „Иван Кондарев” на Емилиян Станев неминуемо наложиха да направя изследване на анархизма и неговите последователи в Търновския регион, влезли като герои и идеология в тази най-дълго писана от автора си книга - цели 14 години… Запознах се с биографиите и делата на много анархисти, някои от които с национална известност - Георги Шейтанов, Петър Мазнев, Георги Попов, Мариола Сиракова, Димитър и Дончо Бълхови, Върбан Килифарски - един от основателите на анархизма в България и др. Върху едно име от родоначалниците на безвластническото движение у нас насочи моето внимание г-н Димитър Хаджииванов - Юлий Цезар фон Розентал. Г-н Д. Хаджииванов прави задълбочено проучване върху историята на родното си място - град Килифарево, и своя род. Той съвсем основателно предполага, че в едно от „Писмата” на Юлий Розентал се споменава името на неговия дядо. Голяма част от сведенията за Юлий Розентал са издирени от г-н Д. Хаджииванов, за което горещо му благодаря.
Кой е този чужденец и защо съдбата му се свързва трайно с България?
По произход Юлий Розентал е полски евреин и барон, син на д-р Август фон Розентал. Бащата е роден около 1828 г. След едно от въстанията срещу руското самодържавие се премества да живее в имението си в с. Волнянска, Киевска губерния. От малък Август се отличава с извънредните си способности и дарования. На 16 години завършва гимназия, а на 21 висшето си медицинско образование в Киевския университет, където е член на „Кирило-Методиевското дружество”. Ранни сведения за него се откриват в стихотворението на Добролюбов „К Розенталю”.

Привет тебе за подвиг благородный,
Привет тебе, несчастный Розенталь!
Поборник истины, друг вольности народной, -
За братии ты восстал, ты понял их печаль,
Узнал страданья их и, мыслию свободной
Прозрев грядущих лет в таинственную даль…

А. Розентал дава свобода на крепостните си селяни. Прави прокламация, в която заявява, че свободата на селячеството не е работа на царя и централната власт, а може да се даде индивидуално от полската шляхта. Стои в основата на организирането на народно въстание срещу крепостничеството в Украйна. Издаден и заловен, осъден е на смърт чрез разстрел, но впоследствие е помилван с императорски указ. Заточен е в Сибир, където престоява цели 25 години. В Иркутск през 1872 г. се ражда Юлий Цезар Розентал, а четири години по-късно и брат му Август Розентал. През 1880г. с многолюдната си челяд - жена, трима сина и три дъщери, А. Розентал успява да напусне Русия и да пропътува Европа.
Не е известно как семейството на д-р Розентал се озовава в гр. Пловдив през 1885 г. По това време Пловдив е все още столица на Източна Румелия. В тази изкуствено създадена административна единица, васална на турския султан, действа като основен закон Органическия устав. Този устав е много либерален и демократичен, дава широки права на своите граждани за сдружения, свобода на печата и словото. В столицата на Източна Румелия бързо намират радушен прием и подслон емигранти от много страни, включително и от Княжество България. Така можем да си обясним защо именно в Пловдив е потърсило убежище семейството на д-р Розентал. Тук, като политически емигранти, по това време са се установили и други поляци, преследвани от руския царизъм - д-р Русел-Судзиловски - анархист и приятел на Христо Ботев от Одеската гимназия и Дебагори Мокриевич - избягал каторжник от Сибир. Д-р Розентал прави опит да се свърже с останалите живи Ботеви приятели. Той е поклонник на „свободната мисъл” и като такъв е един от основателите на Анархистичното движение в България заедно с Ботевите приятели и Спиро Гулапчев. Именно затова се спречква с министър председателя Стефан Стамболов, поет и другар от младините си с Христо Ботев.
След Съединението д-р Розентал изпраща Юлий Розентал да учи в престижната тогава Априловска гимназия в гр.Габрово, а останалите членове на семейството се установяват в София, където имало по-благоприятна възможност д-р Розентал да упражнява лекарската си професия.
Но д-р Розентал и в София не стоял мирно. Това дава повод на Стефан Стамболов през 1889 г. да го екстернира в гр. Враня, Сърбия, където умира по време на една епидемия от тиф. Семейството му остава да живее в България.
Освен лекар д-р Розентал е и поет и като такъв сътрудничел на най-видните вестници и списания под различни псевдоними. Антон Страшимиров изброява псевдонимите, под които сътрудничи на пресата, а освен това прави обзор и на литературното му творчество в предговора си към книгата „Недопети песни” на Юлий Розентал. А. Розентал започнал да пише още като юноша и станал известен като писател и импровизатор. Едва 18-годишен издава на полски език романа „Младоженците”, стихосбирката „Трънен венец” и други творби. Предричат му бляскаво бъдеще като писател.
Защо Юлий Розентал не се прибира при семейството си в София след завършването на Априловската гимназия, а се установява като учител за по една година в с. Килифарево, Търновско(1898 г.), в с.Летница, Ловешко (1899г.) и в с.Долна Оряховица (1900г.)? Причините за това могат да се търсят в идеите на руското народничество, които той изповядва, и в примера на руската интелигенция. Можем спокойно да предположим, че от примера на семейната му среда и от каторжния Сибир, мисленето му е революционно. Няма данни през едногодишния си престой като учител в Килифарево да е развивал някаква революционна дейност, но това съвсем не означава, че е бездействал. Знае се, че като народоволец, макар и от дворянски произход, е бил съвсем близък на селяните в Килифарево, а по-късно и на тези в с.Летница, където помагал на читалището в културно-просветната му дейност. По същото време в с. Летница е била учителка и единствената дъщеря на Бачо Киро - Ирина Бачокирова. В книгата на Никола Ферманджиев „Родови хроники” се намеква за сърдечна връзка между двамата, но повече доказателства за това няма. Можем само да предполагаме от текста на стиховете му, че е имало такава връзка.
По какъв начин е станало запознанството на Юлий Розентал с идеите на анархизма и анархистите в България е трудно да се установи. Може само да се предполага, че той пристига у нас като убеден анархист още от Сибир. Да не забравяме, че по това време там са заточени много руски анархисти, такъв е и баща му Август фон Розентал. Но в едно нелегално издание /по конспиративни причини/ от 1980 г., издадено в Париж под заглавие „История на безвластническото движение в България” от Гр.Балкански (според нас също псевдоним на автора) има кратък очерк за Юлий Розентал. Този очерк, както и по-късната принадлежност на Розентал към четата на старозагорския анархист Никола Дечев - 1902-1903 г., говори за принадлежността на Юлий Розентал към безвластническото движение в България.
Четата на Никола Дечев, заедно с четите на Тома Пожарлиев и Тодор Манасиев се включват в Илинденско-Преображенското въстание от 1903г. Има още един странен факт - тези чети се явяват с почти едномесечно закъснение в Македония. На 10 септември 1903 г. споменатите чети се срещат на северозападните склонове на планината Султан тепе с остатъците на разбитите чети на Христо Черноколев и Никола Жеков. Никола Жеков, като обобщава фактическата ситуация - въстаниците не са достатъчно силни да влязат в бой с турското обкръжение, предложил тихомълком да се измъкнат от обкръжението и да се върнат в пределите на България. Но Никола Дечев категорично се противопоставил на това предложение с думите: „… Нали ние предварително знаехме, че нашите чети няма да могат да катурнат турската империя. Знаем, че ще дадем жертви - това е сигурно. Но знаем и че нашият път е единствения път към свободата. Човешката кръв, дадена в доброволна жертва, всякога дава своите резултати!”.
На 11/12 септември 1903 г. сборната чета, макар и в намален състав, влиза в жесток бой с турците. Падат много жертви и от двете страни - над 400 турци и 113 българи. Тежко ранен в крака е и Юлий Розентал. Той помолил приятелите си при отстъплението да го оставят и да се спасят, защото те още са необходими в борбата срещу турците. Оцелелият Ст. Черногорски предава дословно думите му: „Погрижете се за себе си, а мене оставете да загина, както намеря сам за добре.”
На следващия ден турците прибрали труповете на мъртвите си, а телата на четниците останали на планинските орли. Дори и в смъртта си Розентал следвал любимеца си Ботев.
Така полският дворянин, бунтовникът, поетът и учителят, едва на 30 години, дава живота си за свободата и то не за своята родина, защото неговото верую е да воюва въобще за свободата, навсякъде, където е потъпкана. Защото такова е неговото верую още от Сибир.
Година по-късно - през 1904 г. приятелят на Юлий Розентал - писателят Антон Страшимиров, научавайки за трагичната му смърт, направил всичко възможно да издаде посмъртно пръснатите на различни места стихове на младия поет, озаглавени от съставителя съвсем точно - „Недопети песни”. А. Страшимиров е написал и кратък предговор към стиховете, в който говори за семейната среда на Юлий Розентал и прави кратка характеристика на стихотворенията.
Не е излишно да се кажат и няколко думи за по-малкия брат на Юлий Розентал - Август. Роден е през 1876 г. в Иркутск, кръстен е по дворянска традиция на баща си - д-р Август Розентал. Август А. Розентал завършва Художествената академия в София в класа на проф. Мърквичка. Направил е оригинални стенописи на много църкви в селата около София, както и на църквите в Батак, Пещера и Кремиковския манастир. От 1909 до 1912 г. участва в изписването на катедралния храм „Свети Александър Невски” в София. След като нарисувал портрета на Райна Костeнцева, дъщеря на първия столичен следосвобожденски книжар - хаджи Михаил Костeнцев, Август изоставил името на дворянската си фамилия и започнал да се подписва Август Райна. Така е подписвал и картините си - в знак на голямата си любов към Райна, за която се жени. Бил е известен софийски бохем, с много успехи сред жените. Но когато на 1 октомври 1912г. България обявила Балканската война на Турция за изгонване на турците от пределите на Балканския полуостров, Август Райна се записал доброволец за освобождението на родния край на своята Райна - Македония.
На 9 октомври 1912 г. на фронтовата позиция на Селиолу-Гечкинли пада убит Август Розентал - художник, полски дворянин, брат на поета Юлий Розентал, бохем, убит за свободата на една далечна страна, родина на съпругата му. Съдба…

Какви стихове ни завещава Юлий Розентал в единствената си посмъртна книга „Недопети песни”? Веднага трябва да отбележим, че поетичното му творчество носи чара на недовършеност, на младостта и желанието на автора да се бори за свободата на поробените, където и да се намират те. В поезията му се чувства и голямото влияние на Христо Ботев - поетът, който Розентал боготвори, уважава, а в някои стихове слага за мото стихове от Ботев.
Стихотворенията му, посветени на откъснатата българска земя Македония поразяват с чистотата на свободолюбивите чувства и готовността на автора си да загине за свободата й. Ето стихотворението му „Към Македония”

Македонийо красна! Злочеста страна!
Теб те участ постигна ужасна:
Твойто минало славно отколе мина
И величието твое угасна.

А пък твойте страдания нямат предел,
Все по-тежко теглото ти става.
Азиатецът - дивия - пак побеснел,
Безчовечно те пак изтезава…

До кога, Македонийо, тоз срам ще търпиш?
До кога ти ще стенеш и плачеш?
До кога непробудно, безгласно ще спиш?
И веригите робски ще влачиш?

Стига, стига! Презри тоз окаян живот.
От дълбокия сън събуди се!
Разтроши петвековния робски хомот.
И за бъдеще светло готви се!

На съдбата на поробена Македония, за която и загива, е посветено и стихотворението „Призив” с мото стих от Христо Ботев. Творбата има наистина призивен характер към българите да се включат в борбата за тази изконна наша земя, останала под турско робство:

Нататък, нататък летете борци,
где лее се кръв за свобода,
където под тежък тирански ярем
безпомощен гине народа:
…………..
Нататък, где нямат насилията край
на шайката яростна, бясна:
на помощ на бедний безпомощен роб,
напред, в Македония нещастна!
……………
И грозния вик: „Свобода или смърт!”
навсякъде буди народа:
полета, усоите, горите ечат -
Свобода, свобода, свобода!….

О, чуйте тоз вик на възстаналий роб,
прострете му братски ръка си -
не трябва да жалим за клетий си брат
ни злато, ни мир, ни кръвта си…

В поезията на Юлий Розентал има много от патоса на възрожденската епоха. Патос, съчетан и с полския култ към свободата въобще, към онези романтични изживявания, характерни за тази нация. Поляците винаги потеглят в битка, когато някой страда и трябва да му се помогне. От световната история знаем, че можем да ги срещнем къде ли не, когато някой се нуждае от подкрепа. Не случайно ги наричат „войниците на славянството”.
Стиховете на Юлий Розентал се отличават и с още една особеност на възрожденската ни епоха - те имат значение и смисъл дотолкова, доколкото служат на борбата за свобода - свободата и на цялото общество, и на отделния индивид. Тук прозират и безвластническите идеи на поета.
Не липсват и любовни стихотворения, посветени на любимата жена. В тях любовното чувство е пречупено през дълга на бореца и любовта към любимата. Любимата жена е по-скъпа от ангел хранител, нея поетът желае и се стреми към пълно изживяване на любовното чувство. Ето един стих от стихотворение без заглавие:

И ти се притисна до мене в мълчание,
обви ме със твоите нежни ръце.
Чувах неравното твое дихание,
чувах как тупаше твойто сърце.

Сред стиховете има и такива, посветени на любимия приятел на поета, когото той обикновено нарича „друже” или „другарю” в смисъл на съмишленици в борбата.
В отделна група могат да се обособят пейзажните стихотворения, които говорят и за преходното време, в което живее Юлий Розентал - преход към модерната епоха, към новото ХХ столетие, характеризиращо се с нарастване ролята на индивидуализма. Затова понякога чувството на тъга е доминиращо. Така в стихотворението без заглавие (Природата спи със сън гробовен) тъжното настроение се сменя, когато лирическият герой заговаря за долината на Тунджа, за юга:

И моя дух лети неволно
къмто блажената страна:
където Тунджа лъкатуши
посред разкошна долина.

Поклон, поклон, долино чудна,
за теб въздишам и тъжа
за твойте прелести неземни,
за твойта вечна младина;

За твоя въздух ароматен,
за твойте рози и гори,
за твойте хубости омайни,
за твойте бляскави зари!

Поетът обича и Балкана, и равнината на Тунджа, и цяла България, станала негова родина, земя, от която той черпи своето вдъхновение.
Специално място в това рано прекъснато творчество заемат сатирите, пародиите и епиграмите. Днес трудно можем да кажем кому са посветени, кого осмиват те. Но това едва ли има толкова голямо значение. Достатъчно е, че звучат така съвременно. В „Ода към модните цилиндри”,„Нова песен на стар глас”, „Желание” и др. Розентал се присмива и иронизира министри, висши чиновници и др., злоупотребили със служебното си положение и съвестта си.
Автор е и на писма в стихотворна форма, които като жанр се срещат рядко в нашата литература и говорят за несъмнения талант на автора си.
По-особено стои въпросът с преводите на Юлий Розентал. В някои стихове сам авторът е сложил като подзаглавие „превод”, без да уточни от къде е преведено съответното стихотворение или пък „подражание”, което е още по-трудно за уточняване. Другаде е посочил: из Пушкина, из Хайне, из Мазуркевич и т.н. По-важно е, че Розентал е познавал творчеството на много европейски и руски поети, които е превел на български.
Вероятно на някои от любезните читатели тази поезия ще се стори странна, в някои отношения несъвършена. Не бива да забравяме, че тя е създадена в края на ХІХ век и то от човек, който не е българин. Въпреки, че неговото самосъзнание е българско и самите стихове са написани на български език.
Нашата памет за подобни личности е къса. А животът и творчеството на тези полски евреи, загинали за свободата на България, която дори не е тяхната родина, буди заслужен интерес и ни кара да си спомним за тях с уважение и признателност. Творчеството на Юлий Розентал принадлежи към българската литература от края на ХІХ век, обогатява литературния ни небосклон с неподправеността си.