Марко Марков

хайку

***
Имаш, човече,
раждане, обич и смърт,
а искаш още.

***
Когато палач
засажда плодно дръвче,
пръстта потръпва.

***
Голата липа
гледа през прозореца
как кипва чаят.

***
Лисицата спи,
а в очите й скача
слънчево зайче.

***
В ручея стъпих
и бликна в мен изведнъж
неясна вина.

***
Стихнали лодки,,
приковани с вериги
към снежния кей.

***
С еднаква нежност
пламти луната златна
в извор и локва.

***
Сред бунището
гордо и топло цъфти
прелестно цвете.

***
Всяка планина
наранява небето
с върховете си.

***
Кучето лае -
в двора плахо пристъпва
едно кокиче.

***
Чух как птицата
казва на гордия връх:
- Колко си нисък!

***
Вълк и кошута.
Колко е хубав светът,
колко е хищен…

***
Ехото плаче,
дори леко да стъпва
дървосекача.

***
Костенурката,
живяла столетия,
мълчи и пълзи.

***
Разпитва борът
цветя, треви и листа:
- Какво е есен?

***
Снегът се сипе
върху кофите за смет
и те сияят.

***
Когато скъсаш
стръкче синчец в полето,
умира небе.

***
Как да открадна
от калинката точка
за тази песен?!

***
Валят светулки
върху калните очи
на къртицата.

***
На родния праг
не казвай нищо, освен
„Прости” и „Сбогом”.

***
Камък безмълвен -
това съм аз за моя
приятел-скулптор.

***
Вятърът плаче
като поет, загубил
своето детство.

***
Когато газиш
в потока горски, любов,
той руменее.

***
Ласкава птицо,
цял живот песни твориш,
а нямаш име.

***
За всяка птица
тихият дъжд е само
малък оркестър.

***
Горкото дръвче!
Не само есен и зима,
а и човекът.

***
Ловец в гората.
За звяр и птица той е
едно животно.

***
О, чудо! Цъфна
храстът върху главата
на онзи елен.

***
Измий се с луна,
по път на звезди тръгни
и вярвай в небе.

***
Колко си силна,
верна и властна, любов
несподелена!

***
Воденичарят
дрехите си изтупва.
Зимата идва.

***
Как те обичам
ябълко, разцъфтяла
през януари!

***
Вятърът хваща
през кръста едно дръвче
и го целува.

***
Нося в сърцето
цяло небе облаци,
пустиньо моя.

***
Кацна в окото
тази синя снежинка
и стана сълза.

***
Монтевидео -
защо ме радва това
далечно име?

***
Опърли крилца
в пожара на есента
пеперудата.

***
Най-чист е снегът
в бедните предградия.
И в децата им.

***
В кръчмата пеят
сълзите на лятото,
вчера умряло.

***
- А бях като теб! -
казва плодната нива
на планината.

***
Пролетта вали
в цветя, очи и сърца
и виж, те цъфтят.

***
Врабчето черно
зъзне в снега - не топли
дори верността.

***
Славеят скърши
слънчев лъч и започна
свирка да дялка.

***
Крачиш нагоре,
о, път, но над водата
мълком се свеждаш.

***
Цветът приюти
влязлата в него пчела
и се затвори.

***
Колко е нежна
змията, която спи
в мен непробудно.

***
Празната дума
щедро цъфти в сърцето,
но плод не дава.

***
Помни и това:
в тъжен плач се превръща
излишният смях.

***
Горда си, розо,
с грозен корен, разровил
коравата пръст.

***
Стъпва брезата
боса, плаха, изящна
като кошута.

***
Посадих цвете
в празната раковина
и тя замлъкна.

***
Какво ли казваш
на чадъра разтворен,
плачещо небе?

***
И плашилото
е разперило ръце,
сякаш ще лети.

***
Влизаш ли в къща,
подай най-напред ръка
на вратата й.

***
Пълнолуние.
В къщи бащите точат
двуостри ками.

***
Защо мечтата
не преспи поне веднъж
у богат слуга?

***
Пътник свирука
с цъфнало клонче в ръка,
а то умира.

***
Не, не забравяй,
ела в сърцето празно,
препълнено с теб.

***
Плажът прибира
цветните си чадъри
и чака дъжда.

***
Болникът вижда
насън изцеление,
а аз - само теб.