Проф. дфн. Иван Сарандев е роден на 28.02.1934 т. в гр. Ямбол. Родителите му са тракийски бежанци от Одринска Тракия. Завършва специалност Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски” през 1958 г. с пълно отличие. Още като студент започва да се занимава с литературно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на Б. Пенев за Пенчо Славейков. На следващата година открива неизвестно издание на „Епически песни” от Пенчо Славейков. Проф. Сарандев е единственият стенограф, който разчита стенографския архив на проф. Боян Пенев. Заедно с Владимир Башев е основател на в. „Пулс”. От 1960 г. работи в редакцията на в. „Народна младеж” като литературен консултант. Работил е в редакциите на в.„Литературен фронт”, „Народна култура”, като завеждащ отдел „Критика и литературознание” на издателство „Български писател” от 1972 до 1974 г. През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема „Пенчо Славейков като литературен критик”. От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. Ръководител е на проблемната група „Литературни анкети”, която оглавява и ръководи и досега. Сам е автор на 4 анкети с писателите Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров. Под неговото ръководство анкетната група подготви и издаде 40 литературни анкети с известни български писатели. През 1988 г. Сарандев е избран за професор по „История на българската литература между двете световни войни”. От 1975 г. до 2006 г. е преподавател в ПУ „П.Хилендарски”. Научното му творчество е свързано с българската литературна класика, българския литературен авангард и литературното анкетиране. Автор е на сборници с литературно-критически статии и студии, анкети, очерци и монографии: „Имена и години” (1967), „Герои и конфликти” (1967), „Книга за Дора Габе” (1974), „Павел Матев” (1974), „Живот се дава за живот” (1976), „Пенчо Славейков. Естетически и критически възгледи” (1977), „Емилиян Станев. Литературна анкета” (1977 г., второ изд. 2007г.), „В света на „Старопланински легенди” (1980, 2 изд. 1993 г., 3 изд. 2007 г.), „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 г.” (1986 г., 2 изд.1998 г.), „Дора Габе. Литературна анкета” (1986), „Елисавета Багряна. Литературна анкета” (1991), „Изповеди. 101 по 31″ (1995), „Валери Петров. Литературна анкета” (1997), Ив.Сарандев и Катя Янева.„33 литературни портрета” (1998), „Български литературен авангард. Антология” (2001), „Българска литература. 1918-1945г. т.1.” (2004), „Българска литература. 1930-1945г. т.2.” (2006), „Хроника на едно приятелство” (2006), „От разпитната метода до литературните анкети” (2008), „Класика и авангард. Юбилеен сборник за Иван Сарандев” (2007). Монографията му „Йордан Йовков. Жизнен и творчески път” е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ „Св. Климент Охридски” за 1986г. и националната литературна награда „Йордан Йовков” за 2000 г. Член е на СБЖ, СБП, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България. Участва в международни конгреси, симпозиуми, конференции, организатор и участник на български научни сесии и др. Умира на 7 февруари 2020 г.

Публикации:

Критика:

НЕ СА ЗАБРАВЕНИ/ брой 38 март 2012

За Иван Сарандев:

ПРИНОСЕН ТВОРЕЦ В НАЦИОНАЛНАТА НИ ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ/ автор: Продрум Димов/ брой 169 юни 2024