ИЗ „ЧОВЕК БЕЗ РОД, ДЪРВО БЕЗ КОРЕНИ”

Райна Каблешкова

Волга Каблешкова* завършва Девическата гимназия в Пловдив, където е повлияна от социалистическите идеи на дядо Благоев. Извънредно енергична и дейна, тя е независима и самостоятелна. Прогресивната българска социалистка завършва стоматология в Женева. Омъжва се за д-р Анибале дел Ре - италианец, неин колега и съмишленик. Двамата се установяват на работа в Милано. Раждат им се две деца - Бруно и Симонета. Бруно става доктор по философия и право. Голямата любов на майка му към всичко българско се предава и на него. Той научава много добре български език и обиква България повече от бащиното си отечество. Бруно посещава многократно България, опознава Витоша, Рила, Пирин и част от Родопите, придружаван от вуйчо си Илия. Превежда на италиански и през 1940 г. издава на собствени разноски най-хубавите разкази на Елин Пелин и Йордан Йовков с обширен предговор към книгата. При идването в отечеството на майка си той се запознава с литературния критик Владимир Василев. Между двамата възниква приятелство, подкрепено с интересна кореспонденция.
В книгата на Алекси Бекяров „По следите на Пенчо Славейков в Италия” четем: „ … към нас се приближи млад мъж. Той любезно ни покани на своята маса. Той е добър познавач на българския език и говори с такава музикалност, че придава на нашия език особен чар.”
В сп. „Златорог” излиза и рецензията на Н. Дончев за преводите на Елин Пелин и Й. Йовков, които прави Бруно дел Ре. Според рецензията „младият преводач добре познава творчеството на двамата български писатели, за да състави голяма антология на творбите им - близо 250 стр. Не му липсва преводаческа сръчност, защото с съумял да запази живописността и плавността на Йовковия повествователен стил, който отразява с чиста пастелна мекота на тона си, както и точната изразителност, багреност и ведрина на Елин Пелиновия език. Преводът е снабден с предговор, който съдържа характеристика - вярна и точна - на творчеството на двамата писатели. Този преводач трябва да се поощри и подкрепи.”
На следващата година година Н. Дончев помества на страниците на „Златорог” още една реценция - „Една италианска оценка на българската литература” (XXII, кн. 5, 1991). Този път обект на рецензията е статията на италианския писател и журналист Еттере де Джузиани, публикувана в италианското списание „Меридиано ди Рома”. В него са цитирани и преводите на Елин Пелин и Йордан Йовков на италиански от Бруно дел Ре. Всичко това е допринесло за едно добро представяне на българската художествена литература пред италианските читатели и е направило чудесна реклама на България в Италия пред 40-те години на XX век.
По време на Втората световна война в полка, където Бруно служи войник, се вдига бунт против Мусолини и германците. Като негов главен организатор, той е заловен и изпратен в концлагер. Там Бруно намира смъртта си при въздушно нападение над лагера за италиански пленници в Германия.
Симонета е омъжена, има три деца - Криста, Конрад и Йоспетер. При едно въздушно нападение над Дармщат тя е убита заедно с две от децата си в скута…
Останала сама, далеч от родината и близките, Волга осъжда и проклина навеки фашисткото мракобесие, Мусолини и нацизма, които са причина за нещастието на милиони хора, отнемайки й най-скъпото. Тя умира в Милано, самотна старица, през 1970 г. в тъга и мили спомени по нейната България…

—————————–

* Волга Стоянова Каблешкова (188? - 1970) е дъщеря на Стоян Вълков Каблешков, роден през 1840 г., братовчед на Тодор Каблешков. Стоян Каблешков има осем деца. Той изразява почитта си към Русия с имената на две от тях - Волга и Гурко-Владимир.