Василий Василиевич Капнист (12.2. (23 н.с.) 1756 - 28.10 (9.11. н.с.). 1823) е руски поет, преводач, драматург, статски съветник (1801), член на Руската академия (1785). Роден в село Обуховка, Полтавска губерния в семейството на украински помешчик и военачалник. Баща му загива в сражение половин година преди раждането на писателя, който е шесто дете в семейството. Според семейното предание майката на Капнист била туркинята Салма, която се самоубива след смъртта на мъжа си. Детските години прекарва в имението на родителите си. Получава добро домашно образование. Учи в частен пансион в Санкт Петербург. През 1770 г. постъпва в гвардията (от 1772 в Преображенския полк), където влиза в кръжока на поетите (Лвов, Державин, Хемницер и др.). През 1775 получава първи офицерски чин и излиза в оставка. През 1782 г. е избран за предводител на дворянството от Миргородска околия, Полтавска губерния. От 1782 г. е контрольор в Главно пощенско управление. В 1783 оставя службата и заминава за родния край (живее в село Обуховка). От 1784 г. е киевски губернски предводител на дворянството, а от 1787 г. е главен надзирател в Киевския завод за копринени буби. През 1787 г. започва работа в Санкт Петербург в Дирекцията на императорските театри (октомври 1799 - август 1801). С дейността си спомага за поставянето на руски пиеси, привлича на петергбурска сцена известни актьори. Напуска поста си, потресен от убийството на Павел І. От 1802 г. е генерален съдия на Първи департамент на полтавския генерален съд. Докато служи в департамента на Министерството на народното просвещение (март 1812 - февруари 1818), се обръща чрез Министерството на народното просвещение до А.Н. Голицин с проект за неотложно унищожаване на крепостната зависимост. В периода 1820-1822 г. е полтавски губернски предводител на дворянството. За първи път публикува в печата през 1774. В 1796 в Петербург излиза първият му сборник със стихове - «Съчинения на Василий Капнист». Пише сатири, оди. През 1780 г. става известен като автор на «Сатира І », в която осмива пороците и невежеството на дворянското общество. Антикрепостническата му «Ода за робството» (1783) е издадена през 1806 г. Привърженик на постепенното освобождаване на селяните. Автор на операта «Клорида и Милон» (1800), трагедиите «Гиневра» (1809), «Антигона» (1814), превежда комедията на Молиер «Сганарел, или Мнимият рогоносец» (1806). Най-голяма известност му носи комедията му «Клеветник» (1798; забранена от цензурата) - остра сатира на бюрокрацията и съдопроизводството. През 1806 г. излизат «Лирически съчинения», които са нова насока в творчеството му. Тук той се проявява като предшественник на психологическата лирика на К. Батюшков. През 1814 г. участва в съставителството на «Речник на Руската академия». Сътрудничи на редица списания и вестници. Пише философско-публицистични миниатюри - кратки стихотворни изречения и афоризми. В последните години от живота си превежда Хораций. Малко преди смъртта си приветства въстанието в Гърция с «Възвание за помощ на Гърция и въстаналия гръцки народ» (1822). Умира от възпаление на белите дробове в село Кибинци, погребан е в родното си село.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013