Орлин Дянков

превод на руски: Елеонора Княжева

КОГДА ВО МНЕ ЛЬЕТ ДОЖДЬ…

Бываю скверным иногда и молчаливым,
И лишь прощальным верю я словам.
Случается, во мне бушует ливень,
На улице шуршит во всю листва.

Тогда коры деревьев горький вкус
Мне осенью щекочет в горле.
Глазам разнеженным поверить я боюсь,
Когда глаза мои кричат от боли.

Во мне льет дождь, и тучи тяжелей,
Над лбом моим спокойным нависая.
Дорогу тихую ищу я, без людей,
И из души всю грязь отмыть пытаюсь.

Отправиться куда глаза глядят,
Есть лучшее осеннее лекарство,
И пусть покалывает слева иногда –
Горячей в сердце кровь должна остаться.

Когда во мне льет дождь, я молчалив,
И за усмешку я даю пощечину.
Когда во мне льет дождь, тогда, пойми,
Тебя люблю я сильно, очень…

ДЪЖДОВНА ДУША

Понякога съм лош и мълчалив
и вярвам само на прощални думи.
Понякога, когато в мен вали
и листопадът вън е вече лумнал.

Кората на дърветата горчи
и вкус на есен ляга под езика.
Не вярвам аз на нежните очи,
щом моите очи от болка викат.

Във мен вали и облаци тежат
на иначе спокойното ми чело.
Тогава търся тих, безлюден път –
там черната си мъка да избеля.

Да тръгнеш, без да знаеш накъде,
е най-доброто есенно лекарство.
И нека там – отляво, да боде.
Кръвта в сърцето длъжна е да пари.

Когато в мен вали, съм мълчалив
и удрям, щом в лицето ми се хилят.
Когато в мен вали, когато в мен вали…
Тогава те обичам много силно.

ПОЭЗИЯ ЕСТЬ РОДЫ

Не люблю я поэтов с поэтичными лицами,
На которых прочесть можно каждую рифму.
К их постели приводит стихов вереница,
Но там женщин полно и нет места для истин.

От их крыльев эффектных дышать уже нечем –
Лихорадочно бредят, стихами задушены.
Слово “будет” звучит у них где-то в прошедшем,
Но их лица мудры и успехи – заслуженны.

Они мыслью любой уже обладали –
Поэты, с лицами поэтичных людей,
Это я невоспитан? Возможно. По правилу:
Пока никто воспитанно не делал детей.

ПОЕЗИЯТА Е РАЖДАНЕ

Из стихосбирка “Бунтувам се тъжен”

Не обичам поети с лица на поети,
по които личи всяка рима написана.
Те по правило ползват за легло стиховете си,
ала там от жени няма място за истини.

От крилата ефектни свършва гибелно въздухът
и прилича на треска поетичният задух.
За тях в минало време важи думата “бъде”,
но са с мъдри лица и заслуги извадени.

Няма мисъл, която да не са обладали
те – поетите с адски поетични лица.
Невъзпитан съм бил? Може. Знам златно правило:
още никой възпитано не е правил деца.