Иван Иванович Хемницер (5 [16].01.1745, Енотаевската крепост, сега град Енотаевск, Астраханска губерния - 19 [30].03.1784, Бурнав, до Смирна, дн. Измир) е руски поет и преводач, член на Руската академия (1784). Най-големият руски поет-баснописец от втората половина на XVIII век, един от видните предшественици на Крилов. Ражда се в семейството на немци: баща му е лекар - пришълец от град Хемниц (Саксония), дошъл в Русия по времето на Петър I. Като образован човек (бил е инспектор в Сухопътната болница) той се отнася грижливо към възпитанието на сина си - Иван учи руски, немски и латински език, четене и писане, аритметика и геометрия. През 1755 г. семейството се премества в Петербург, където Иван учи при преподавател по латински при медицинско училище. Но не става лекар, каквато е мечтата на баща му - постъпва като войник в Шлисебургски пехотен полк, скоро е произведен в сержант, после - в поручик (1766). В продължение на 12 години е на военна служба, Участва в Седемгодишната война (1756-1763) и похода в Прусия. От 1770 г. до 1781 г. работи в минно ведомство. Превежда трудове по минно дело, слагайки началото на специализираната научна руска терминология в тази област. Влиза в литераторския кръг на Державин, Капнист, Лвов и др. През 1776 г. с поета Лвов предприема пътешествие зад граница (Германия, Франция, Холандия). Занимава се с научна дейност. С одобрението на Державин през 1779 г. публикува книгата си “Басни и приказки на N. N. в стихове”, включваща 33 басни; успехът й голям и книгата е издадена 3 пъти приживе на автора, четвъртото излиза след смъртта му - “Басни и приказки на И. И. Хемницер” (ч. 1-3, 1799). То е дело на поетите Лвов и Капнист. През 1782 г. по препоръка на приятели е назначен за генерален консул в турския град Смирна (Измир), където след половин година умира на 39 г. - неблагоприятният климат спомага за развитието на тежко заболяване. Погребан е в град Николаев (Украйна). Малко преди смъртта си е избран за член на Руската академия. Басните му - общо 91 - били изключително популярни. До 1855 г. те са издадени 36 пъти. Много от тях са се превърнали в пословици. Писал сатири и епиграми, останали в ръкопис.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013