Михаил Иванович Попов (1742 - около 1790, Петербург; по други данни, 1781) е руски поет, фолклорист и преводач от немски и френски. Произхожда от семейство на ярославски търговец и един от първите актьори от трупата на Ф. Волков, макар че документираните сведения за службата му в Придворния театър в Петербург се отнасят към 1764-1765 г. Според собствените му признания литературната му дейност започва около 1760 г. и е свързана с репертоарните потребности на руския театър. Превежда комедии от немски на Кронек и от френски на Пулен дьо Сен Фуа (1765), Дьо Брюес и Палапра (1788), Пуасон (1769), оригиналната комедия „Познай и няма да кажа”. Издава книгата „Две повести: “Аристоноеви приключения…” и „Животът на Промитееви”" (1766), включваща преводи на митологични романи на Фенелон и Мение дьо Керлон. Плод на интереса му към славянския фолклор са „Описание славенского языческого баснословия, собранного из разных писателей” (1768), в което прави опит да пресъздаде славянската митология; белетристичното произведение „Славенские древности, или Приключения славенских князей” (1770-1771 ч. 1-3); „Песни, сочиненные Михаилом Поповым” (1765, ІІ издание - 1768), включваща 13 негови стихотворения, представени като стилизирани народни песни. През 1765 г. напуска придворната трупа и се премества в Москва, където слуша курс лекции в университета. От 1767 г. е привлечен като секретар в Комисията за нов съдебен Правилик. Колежки регистратор (1769). Публикува стихове и епиграми в различни сатирични списания (1769) . През 1772 г. издава сборника си „Свободно време, или Събрани съчинения и преводи” (Ч. 1-2), в който освен преводни и оригинални творби, включва комичната си опера „Анюта” - първата руска комична опера и първата руска пиеса, поставена зад граница - в руското посолство в Истанбул, по време на сключването на договора в Кючук Кайнарджа. Късното му е творчество е свързано най-вече с преводи - прозаична преработка на „Освободеният Йерусалим” на Тасо (1772, 1787), творби на Волтер, абат Ла Шапел, Лаланд, Муратори, персийските приказки от „Хиляда и една нощ” (1778-1779) в обработка на Пети дьо ла Круа, „Елегии” на Овидий, „Римска история” на Тит Ливий и др. В края на 1770-те г. превежда цяла поредица от пиеси за Придворния театър, част от които остават в ръкопис - пиеси на Дювор, Мариво, Фавар, Бомарше („Севилският бръснар”) и др. Сведенията за последните му години са оскъдни - известно е, че през 1776 г. е имал чин губернски секретар и че през 1780 г. е продължавал да служи в Комисията за нов Правилник, преименувана в Комисия за съставяне на закони. В началото на 1780-те г. Михаил Н. Муравьов пише за него като за „беден, обикновен, добросърдечен, трудолюбив - и забравен”. Последната му книга, издадена посмъртно, е съставеният в продължение на целия му живот сборник с народни и оригинални песни „Российская Эрата, или Выбор наилучших русских песен…” (1790-1792. ч. 1-3; „Собранные и частию сочиненные покойным Михайлом Поповым”), оценен високо от Николай Карамзин в „Пантеон на руските автори” (1802). Песните му са много популярни през XVIII - началото на XIX в.

Публикации:

Поезия:

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013