КОНСТАНТИН ЛЕОНТИЕВ И “БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС”. МОЖЕШЕ ЛИ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ДА ПРОТЕЧЕ ПО ДРУГ НАЧИН

Панко Анчев

1.

Константин Леонтиев е единственият руски интелектуалец от ХІХ век, който изучава българите философски, а не етнографски или фолклорно, не популяризаторски с цел да предизвика съчувствие в обществото и интелигенцията. Той е може би най-големият руски познавач и задълбочен анализатор на т. нар. „български въпрос” от онова време. За него положението на българите и отношението им към славянството, православието и Русия е проблем с изключително значение за разрешаването изобщо на „Източния въпрос” и за развитието на политиката в Европа и света не само за момента, но и за бъдещето.

Русия късно открива нас, българите, а когато вече знае достатъчно за нас, се отнася повече покровителствено отколкото обективно, за да ни отдаде значение като фактор в историята на православието, славянството и византизма, в съдбата на Османската империя и в бъдещата европейска политическа конфигурация. За нея ние сме нищо повече от „поробени братя православни славяни”, на които трябва да се помогне да се избавят от робството и унижението. А тези, които са изучавали нашата история, бит и култура, са го правили единствено с цел да мотивират и докажат убедително пред руското висше общество и пред самия император, че си струва Русия да тръгне на война срещу султана, за да изпълни една велика и благородна мисия.  

Константин Леонтиев е живял и работил на Балканите и познава техните политически и културни проблеми и комай единствен в Русия осъзнава какво представляват православните народи в рамките на Османската империя, какво странно е