Константин Леонтиев

Константин Николаевич Леонтиев (13 (25) 13.01. 1831 г. село Кудиново, Калужка губерния - 12 (24).11. 1891) е руски философ, писател, публицист, литературен критик и дипломат. Произхожда от дворянско семейство. Майка му Теодосия Петровна е от стария дворянски род Карабанови. Завършва средно образование в гимназия в Калуга (1841-1849) и учи в медицинския факултет на Московския императорски университет (1849-1854), после, без да завърши образованието си, участва в Кримската война в Крим като батальонен лекар. Първото му произведение в печата е повестта „Благодарност” (1854; първоначално тази повест под името „Немци”, е забранена от петербургската цензура). Уволнява се от военна служба през 1857 г., връща се в Москва (1857) и става домашен лекар в имението на барон Розен (1859-1860) в Нижегородска губерния. В края на 1860 г. се установява в Петербург при брат си Владимир Николаевич. Написва романите „В своя край” (1864), „Изповедта на мъжа” и др. През 60-те г. променя либералната си насоченост с консервативна - повлияват му идеите на почвеничеството и сп. „Време” на братя Достоевски. През 1861 г. се жени за Елисавета Павловна Политова от град Теодосия. В 1863 г. постъпва на служба в Азиатския департамент на Министерството на външните работи, става секретар на руското консулство в Кандия (остров Крит). Изминава за 8 г. служба на Балканите и в Турция пътя от секретар и драгоман (преводач) до консул в Солун. През 1864-1866 г. служи в Адрианопол (Одрин), в Белград, в 1867 - в Тулча, в 1868 - в Янина (Епир), после в Салоники (Солун). На Балканите Леонтиев написва цяла поредица от „източни” разкази и повести („Хризо”, „Хамид и Маноли”, „Пембе”, „Аспазия Ламприди”, „Дете на душата” и др.), събрани по-късно заедно с романа „Одисей Полихрониадес” в сборника „Из живота на християните в Турция” (т. 1-3. М., 1876). В него се стреми към епична простота и обективност на разказа, „източната” му проза е оценена високо от Лев Толстой. На Изток Леонтиев написва и цикъл романи „Реката на времето” (изгорен през 1871 г., но се запазва една част), „Две избраници” (1 ч. - 1885, 2 ч. - непубл.) и „Египетският гълъб” (1881). През лятото на 1871 г. в Солун се извършва духовен прелом в живота му, свързан с тежкото му заболяване и излекуване. От септември 1871 г. до август 1872 г. живее в руския Пантелеймонов манастир в Атон, после в Истанбул и остров Халки. Написва „Византизмът и славянството” (1873, публикувана през 1875). Връща се в Русия през пролетта на 1874 г. Живее в Москва, Кудиново (до 1882, когато, поради постоянните си в дългове, го продава на забогатял селянин) и манастири - краймосковския Николо-Угрешки (където прекарва като послушник зимата на 1874 -1875) и често посещаваната от него Оптина Пустиня. През януари-април 1880 г. е помощник-редактор на в. „Варшавски дневник” във Варшава, а през 1880-1887 г. служи в Московския Цензурен Комитет. Печата в консервативните и славянофилски издания „Русский вестник”, „Гражданин”, „Московские ведомости”, публикува сборника статии „Изток, Русия и славянството” (т. 1-2, 1885-1886), цикъла статии „Записки на отшелника” („Гражданин”, 1887-1891), „Националната политика като оръдие на световната революция” (1889), „Плодовете на националните движения в православния Изток” (1888-1889), „Средният европеец като идеал и оръдие за световното разрушение”. Анализира и подлага на критика „егалитарното” буржоазно общество с господстващия „сив” тип „среден човек”, европейския буржоа. Своята позиция Леонтиев определя като „философска ненавист към формите и духа на най-новия европейски живот” и отрича историческия път на Западна Европа. Литературно-критическите му статии от този период са събрани в „Нашите нови християни” (М., 1882), в „критическия етюд” „Анализ, стил и тенденция. За романите на граф Л. Н. Толстой” (посмъртно, 1911). От есента на 1887 г. пребивава в Оптина Пустиня. Създава мемоарна проза (очерка „Отец Климент Зедерхолм, йеромонах от Оптина Пустиня” и др.), както и обширна кореспонденция, към която се отнася като към литературна дейност. През 1891 г. приема тайно пострижение в монашество под името Климент (така изпълнява дадения преди 20 г. обет), след което заминава за Сергиев Посад. Там умира от пневмония и е погребан в гробището на Гетсиманския скит в Троице-Сергиевата Лавра. През 1991 г. гробът му е възстановен по описание.


Публикации:


За Константин Леонтиев:

РУСКИ УМ/ автор: Станислав Хатунцев/ брой 38 март 2012

КОНСТАНТИН ЛЕОНТИЕВ И „БЪЛГАРСКИЯТ ВЪПРОС”. МОЖЕШЕ ЛИ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯТА ДА ПРОТЕЧЕ ПО ДРУГ НАЧИН/ автор: Панко Анчев/ брой 38 март 2012