Михаил Матвеевич Херасков (25.10 [5. 11.] 1733, град Переяславл, Полтавска губерния, Руската империя, сега Украйна - 27.09. [9. 10.] 1807, Москва) е руски писател и общественик, представител на класицизма. Произхожда от семейство на влашки болярин, заселил се в Русия при Петър I. Баща му е офицер от руската армия. Остава сирак на 1 г. Вторият брак на майка му (по баща княгиня Анна Даниловна Друцка-Соколинска) е с виден велможа, приятел на Кантемир - княз Никита Трубецкой, голям библиофил. Учи в сухопътния дворянски корпус (1743-1751), завършва го като подпоручик. Още като кадет, под ръководството на Сумароков, започва да пише статии, които от 1756 г. са печатани в “Ежемесячные Сочинения”. Служи отначало в Ингерманландския пехотен полк, после в Търговската колегия. През 1755 г. е зачислен на щат при Московския университет и завежда печатницата на университета. През 1757 г. публикува поемата “Плодовете на науката”, през 1758 г. - трагедията “Венецианската монахиня”. В периода 1760-1763 г. издава заедно с поета Иполит Богданович сп. “Полезное Увеселение”. В 1761 г. отпечатва поемата “Храм на Славата” и поставя на московска сцена героичната поема “Безбожник”. В 1762 г. написва ода за коронацията на Екатерина II. През 1763 г. е назначен за директор на университета в Москва. В същата година издава в Москва сп. “Невинное Развлечение” и “Свободные Часы”. В 1764 г. публикува две книги с басни, в 1765 г. - трагедията “Мартезия и Фалестра”, в 1767 г. - “Нови философски песни”, а в 1768 г. - повестта “Нума Помпилий”. През 1770 г. е назначен за вицепрезидент на колегията по минно дело и се премества в Петербург. От 1770 до 1775 г. написва трагедията “Селим и Селима”, комедията “Ненавистник”, поемата “Чесменският бой”, драмата “Приятел на нещастните” и “Гонените”, трагедията “Борислав” и мелодрамата “Милана”. През 1778 г. е назначен за втори куратор (попечител) на Московския университет. В периода 1771-1779 г. работи над поемата си “Русиада” (около 10 000 стиха). През 1785 г. отпечатва голямата си поема “Възроденият Владимир”. През 1779 г. издава първите си събрани съчинения. По-късни негови произведения са: прологът с хор “Щастлива Русия” (1787), повестта “Кадъм и Хармония” (1789), “Ода за присъединяването на полски области към Руската империя” (1793), повестта “Палидор, син на Кадъм и Хармония” (1794), поемата “Пилигрими” (1795), трагедията “Освободената Москва” (1796), поемата “Цар, или Спасеният Новгород”, поемата “Бахариана” (15 000 стиха, 1803), трагедията “Въжделената Русия”. През 1802 г. излиза в оставка с чин действителен таен съветник. Умира на 74 г. в Москва. Погребан в гробището на Донския манастир. В края на живота си поощрява току-що изявяващите се Жуковски и Тургенев. Последните му събраните съчинения излизат в Москва през 1807-1812 г. Творчеството му е патриотично и ориентирано към руския фолклор, история и традиции.

Публикации:

Поезия:

КАМИЛА И СЛОН/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012

РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013