ПЕТЛЕ
ПЕТЛЕ
Даже слънцето при нужда
то от сън дълбок събужда.
Но кажете: тоя гребен
за какво му е потребен?
И защо ли шпори носи,
щом краката му са боси?
И защо надува гуша
всичко живо да го слуша?…
Пита Ива, ситно мига -
него кой от сън го вдига?
НАДУВНАТА ИГРАЧКА
Мама го наду…
И ето,
то пред мен е като живо:
с две трапчинки на лицето
и с носленце закачливо.
- Как се казваш ти, човече?
- Майка имаш ли, коя е?
- Колко си голямо вече?
- Искаш ли да си играем? -
аз го питам твърде вещо,
то се прави, че не чува.
И му казах:
- Ти си нещо,
дето много се надува!
ЮНАК МЪРЛЬО
Засука мустаче,
опашка разреса
котаче юначе
и писна: - Къде са?
- В аквариум плуват
от две-три недели
и май се преструват
на храбри, на смели.
Ох, то се наежи,
за миг се подготви
да драска и реже
със зъби и нокти.
След час бе обаче
с подвита опашка:
- Как мина, юначе,
таз битка юнашка?
Изгледа ме строго
и каза в тъмата:
- Не знаех, че много
е мокра водата!
ОГНЬО, ОГНЬО!
Огньо,
огньо,
бърборан,
гладен,
жаден
мърморан,
вън е зима,
затова
ще те храня,
яж дърва!
Но защо
с червен език
съскаш
и надаваш вик?…
Не,
не искай ти вода -
ще те сполети
беда!
АЛО, АЛО!
Вкъщи грип пристигна. Спипа
всичко живо вкъщи грипа:
Маца нищо не яде
и не иска да преде,
рибките ми са унили
и да плуват нямат сили,
не дочувам кучи лай,
Шарко свит е на кравай,
не отронва нито дума
папагала, само клюма.
Тъй че аз не съм самичка
в този дом с носле-чешмичка.
Но защо край мен, кажи,
всеки болен да лежи?
Вдигам черната слушалка,
казвам аз, макар и малка:
- Ало! Африка ми дайте!
Ало! Нужен ни е, знайте,
мно-го доктор Охболи -
той лекува ви, нали?
Нека дойде тук, да спипа
този зъл проклетник - Грипа!
БЕДА
- Оле-ле! - въздъхна кактуса.
Нямам мира нощ и ден.
Виждаш ли децата, както са
в кръг насядали край мен?
Те от дума не разбират.
Все ме дразнят, все не спират.
Казвам им: - Ако обичате,
вие, расли в градове,
престанете да ме кичите
с разни горски плодове.
Те от дума не разбират.
Все ме дразнят, все не спират.
Казвам: - Стига сте ме тикали,
аз не ставам за вървеж,
стига вече сте ми викали:
- Ех, че весел таралеж!
ИВА СЕ ОПЛАКВА
Вчера имах в свойто джобче
копче, бобче, точно топче,
синя книжка от бонбонче,
кръгло като Барабонче,
ластиче от страшна прашка,
стъкълце от прашна чашка,
чудно разкривена фиба,
люспа сребърна от риба,
химикалова пружинка,
от закуската стотинка,
три разкошни етикета
и парченца от солета.
Днес съм много бедна, мамо.
Имам в джоба дупка само.
ПАПАГАЛ
Днес попитах папагала:
- Ти защо току крещиш
„ала-бала”, „ала-бала”?
Бързо да се засрамиш!
Никак той не се уплаши,
отговори: - Ако щеш!
Аз повтарям думи ваши.
Още нещо да речеш?…
ЦВЕТА СЕ ОПЛАКВА
Най-накрая разберете -
аз не съм ви росно цвете,
за да ме корите вие:
- Сякаш расла съм в саксия!
Моля ви се, не лъжете,
най-накрая запомнете:
Карам шестата година!
И съм раснала в градина!
НАД БУКВАРА
Мисля за светулчето:
то игра цял ден,
нищо не научи то,
също като мен.
И сега, горкичкото,
в този късен час
срича си самичко то,
както аз у нас.
ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Аз по улица вървях
и след час изгубен бях.
То било безкрайно лесно
и безкрайно интересно.
Срещах къщи и градини,
много разни магазини,
камиони и коли,
литнали като стрели,
доста чичковци и лели,
в път поели или спрели,
даже в мрака, черен май -
един батко полицай.
Най-накрая, в късен час,
тебе срещнах, мамо, аз.
След това се разревах,
ала плачех не от страх.
Аз видях те как ревеше.
Май загубена ти беше.
