ПЪРВОЦВЕТ
ПЪРВОЦВЕТ
Още зимата снове -
пръска късни студове…
Преспите не се стопяват,
славейчета не запяват.
Но кокиче подранило
като птиче белокрило
кацна в двора на момиче.
- Слушай, слънчево кокиче, -
рече с радост туй момиче -
ти превари цвят и птиче,
ти проби и сняг, и лед
и разцъфна най-напред!
Щом разцъфна най-напред,
ще ти казвам ПЪРВОЦВЕТ!
ПОЛЯНКА
Побързай, Пролет топлокрила,
при нас е време да поспреш.
Най-сетне да изтупаш, мила,
полянката от сняг и скреж.
Зелен килим с безброй цветя
ти постели й с топли длани,
по-хубава да стане тя
от всички пролетни поляни!
ЯБЪЛКА
Ябълката кичи си клонака
с бухнали камбанки-цветове…
„Зън-зън-зън…” - зазвънка всяка -
с цветен звън пчеличките зове.
Ей ги - те долитат мигом тук -
всяка весело бръмчи-бръмчи.
И симфония от цвят и звук
в клоните й приказно звучи…
Скоро цяла бяла се обкичи.
Пременена с рокля на камбанки,
тя е като приказно момиче -
зачервило нежни бузки-гранки.
Слънцето изгрява и я сгрява,
ласкаво я милва Пролетта,
а Южнякът с песен я дарява…
Тя им пляска радостно с листа…
Ех, от дъхавото й цъфтене
ще береме плод едва наесен,
ала нейното цъфтене в мене
върза плод сега: ей тази песен!
СЛЪНЧЕВО КИЛИМЧЕ
Слънцето лъчи подрежда,
сякаш че опъва прежда.
А през преждата в позлата
между бора и елата
скача Катеричка малка
като пъргава совалка:
скок напред, подскок назад…Така
слънчево килимче изтъка.
ЧИНКА ЮНАЧИНКА
Гряла
бяла
месечинка.
Яла
Чинка
палачинка.
Яла,
ала
там заспала.
Спала Чинка
с палачинка…
Друга чинка
изгладняла
долетяла -
палачинката изяла.
Ех, че драма:
плаче Чинка,
че си няма
палачинка!
Щом поставя
Ю на чинка,
вече става
юначинка!
КЪДЕ Е АНГЕЛ
- Изпратих Ангел за дърва,
а оттогава мина час.
Измина час и даже два,
не се завърна той при нас!
Защо се толкова забави?
Къде ли е? Какво ли прави?
- От името му се сети:
обратно ти го прочети!
ОБЪРКАНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Щърка хърка,
дядо хвърка,
мишка мърка,
котка църка…
Всичко се обърка!
Щърка мърка,
дядо църка,
мишка хърка,
котка хвърка…
Всичко май се
пак обърка!
Ти не май се,
а на място - раз-два-три -
всяка думичка тури!
Щърка ……
Дядо …..
Мишка …..
Котка …..
ХРАНИЛКА
От зори с пресипнал глас
Врабчо нещо ми чирика.
Ала не разбирам аз
на врабчетата езика!
Все повтаря: „Чик-чирик…”,
сгушен в сивата престилка.
Май на врабешки език
моли: „Направи хранилка!”
Майстор и техник съм аз -
грабнах чук, дъски, трионче…
И хранилката след час
кацна на извито клонче.
БРОИЛКА-ВЪРТЕЛЕЖКА
ЕДНО момче
с ДВЕ очета
ТРИ часа наблюдава
как спорят ЧЕТИРИ врабчета…
За друго ПЕТ пари не дава.
Зоват го ЧЕТИРИ урока
по ТРИ пъти да прочете.
А времето тече…
Получи ДВЕ за срока
ЕДНО момче!
СНЕЖНА ПЕСЕН
Снегът долетя от небето.
Какво ни донесе ли? Ето:
На вятъра тих - балеринки,
танцуващи бавно снежинки.
На жици и клонки - поглеж:
облякъл е дрешки от скреж.
Килим - на пътеката кална,
на Зайчето - къща кристална.
На храстите - бели дантели,
на хълмите - преспи дебели.
На нивата - снежна пижама.
Пързалки и радост голяма
на вас, веселяци-юнаци.
На къщите кривна калпаци…
Бял лист пък на мен ми донесе -
за снежната весела песен!
ГРИЗАЧ
Падна се на наш Григори
за гризачи да говори:
„Ъъъ…гризачи…мммъ…гризачи,
истински гризачи…значи…”
Мънка, изпоти се даже -
нищо не успя да каже.
Дълго трая тая криза -
ноктите си той изгриза.
И така класът узна, че
и Григори наш гризач е!
