Денис Фонвизин
Денис Иванович Фонвизин (3 [14 н. с.].04. 1745, Москва - 1 [12 н. с.] 12. 1792, Санкт Петербург) е изтъкнат руски писател, драматург и преводач от екатерининската епоха, създател на руската социална комедия, предшественик на славянофилите („протославянофил”), един от основоположниците на руската проза. Роден в богато дворянско семейство. Получава отлично домашно образование. Произхожда от стар ливонски рицарски род, дал на Русия няколко поколения служещи доряни. Учи в гимназия при Московския университет (1755-1760) и 2 г. във философския факултет на същия университет. Като студент започва да печата в московските списания. Превежда от немски 228 басни от датския писател-просветител Голберг, романа на френския абат Терасон „Геройска добродетел”, трагедията на Волтер „Алзира”,”Метаморфози” на Овидий и др. От 1762 г. живее в Петербург. Заема редица постове - преводач, секретар и др. В периода 1777 -1778 г. пребивава във Франция, откъдето пише редица социални писма, в която преодолява идеализацията на европейската култура - „Писма от Франция” или “Записки на първия пътешественик”, изиграли важна роля в развитието на руската проза. Това са писма до П. И. Панин - брат на държавника Н. И. Панин (приживе на Фонвизин „Писма от Франция” не са издадени, публикувани са едва през 1830). Създава публицистичното си „Разсъждение за задължителните държавни закони” (1782-1783). Автор на остро сатиричната комедията „Бригадир” (1768- 69, поставена 1770 г.), в която критикува невежеството и галоманията (франкофонията) в руското дворянско общество, липсата на национално достойнство. Коренът на злото според писателя е космополитното възпитание на младите дворяни. Важно място в руската драма заема известната му пиеса „Недорасъл” (1781, представена за пръв път през 1782 г.), насочена срещу крепостното право. Фонвизин се придържа към програмата за нравствено възпитание на граждани и патриоти. През 1784 - 1785 г. посещава Германия и Италия, анонимно издава на френски „Животът на граф Никита Иванович Панин”, създавайки образа на идеалния просветен управник. Екатерина ІІ забранява издаването на 5-томните му събрани съчинения, но писателят продължава да пише, въпреки тежко заболяване (паралич), до края на живота си. През този период създава статии за списания и драматични произведения - комедиите „Избор на гувернант” и драматичния фейлетон „Разговор у княгиня Халдина”. В края на живота си - през 1789 г. започва да работи над автобиографията си „Чистосърдечно признание”, която остава незавършена, но и в незавършен вид е забележителен образец на руската проза, публикувана през 1830 г. Фонвизин оставя интересно и обширно епистоларно творчество. Отхвърля Френската революция. Погребан в Александро-Невската лавра. След смъртта му ръкописният му архив изчезва, както и 5-те тома пълни събрани съчинения и преводи, подготвени от писателя за издаване. Високо ценен от Пушкин, който посочва пряката приемственост между драматургията на Фонвизин и Гогол.
Публикации:
Поезия:
РУСКИ ПОЕТИ - XVIII ВЕК - І/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012
Проза:
